Решение № 13897 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12002/2009 г.

Решение № 13897 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12002/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Подадена е касационна жалба от адвокат Бисера Атанасова Печева, назначена за служебен защитник на Иван Димитров Аврамов от гр. Пловдив, против решение № 995 от 16.07.2009 г., постановено по административно дело № 713 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, V състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 96 от 31.03.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 3405034575/18.01.2008 година. Срещу същото решение адвокат Бисера Атанасова Печева е подала частна жалба в частта му с характер на определение, с която е оставен без разглеждане предявеният от Иван Димитров Аврамов иск в размер на 50 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди и в тази част е прекратено производството по делото. Релевираните с касационната жалба основания за отмяна са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на чл. 113, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. С частната жалба се поддържа, че Иван Димитров Аврамов има правен интерес от завеждане на иск за присъждане на претендираното обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от него болки и страдания от забавено произнасяне на пенсионния орган по искането за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО на съпругата му Елена Антонова Аврамова, считано от датата на инвалидизирането й - 7.07.2002 година. Ответниците - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и Националният осигурителен институт, чрез упълномощените юрисконсулти Радостина Поборникова и Люба Гайдарова, изразяват становище за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната и частната жалби, взе предвид следното: Същите са подадени от надлежна страна в законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба - основателна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Иван Димитров Аврамов от гр. Пловдив против решение № 96/31.03.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 3405034575/18.01.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", относно претендирани от жалбоподателя неначислени лихви върху определените за изплащане суми от отпуснати на съпругата му Елена Антонова Аврамова, считано от датата на инвалидизирането й - 7.07.2002 г., лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ, считано от датата на инвалидизирането й 7.07.2002 г. до прекратяването им поради смъртта й 31.07.2006 година. За да постанови решението си, Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че претенцията на жалбоподателя Иван Димитров Аврамов за заплащане лихва за забава върху несвоевременно изплатени парични обезщетения, помощи и пенсии от фондовете на ДОО е частноправна по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и следва да бъде заявена за разглеждане по реда на гражданското съдопроизводство. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване урежда събирането с лихва на вземанията от невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи и не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по отношение на вземанията към Националния осигурителен институт. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за нарушение на чл. 113, ал. 1 от КСО. Вземанията на Националния осигурителен институт са с публичноправен характер, поради което се установяват и събират по специален административен ред. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от КСО урежда размера на лихвите по вземанията на НОИ и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи. Цитираната разпоредба не може да бъде приложена в обратната хипотеза при частноправни вземания към Националния осигурителен институт. В Кодекса за социално осигуряване липсва разпоредба, която да регламентира начисляването на лихва за забава при изплащането на пенсия за минал период. Атакуваните административни актове, с които не са начислени лихви върху определените за изплащане суми от отпуснати на съпругата му Елена Антонова Аврамова, считано от датата на инвалидизирането й 7.07.2002 г., лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ, до прекратяването им поради смъртта й 31.07.2006 година, са законосъобразни и като е отхвърлил подадената против тях жалба, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Неоснователно е твърдението на служебния представител на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е изпратил жалбата за разглеждане от съответния граждански съд. В случая, с подадената пред административния съд жалба е оспорена законосъобразността на издаденото по реда на чл. 118 от КСО решение № 96/31.03.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК, всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Като е разгледал жалбата на Иван Димитров Аврамов по реда на административното съдопроизводство (чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО) и е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК, Пловдивският административен съд не е нарушил процесуалния закон. Частната жалба на Иван Димитров Аврамов срещу решение № 995 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 713/2008 г. на Административен съд - Пловдив, V състав в частта му с характер на определение, с което е оставен без разглеждане предявеният по реда на чл. 203 от АПК иск в размер на 50000 лева за претърпени от частния жалбоподател неимуществени вреди, е основателна. За да остави иска без разглеждане и да прекрати съдебното производство първоинстанционният съд е приел, че увредено от действията на административния орган лице е починалата съпруга Елена Антонова Аврамова и съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди преживелият съпруг Иван Димитров Аврамов наследява правото на обезщетение за неимуществени вреди само ако искането е било предявено пред съд от увредения. Изложено е становище, че наследниците не могат да претендират на собствено основание неимуществени вреди, претърпени преживе от техния наследодател. Направен е извод, че липсата на нарушени и засегнати права на ищеца Иван Димитров Аврамов определя иска като недопустим поради липса на правен интерес. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че първоинстанционното решение в прекратителната му част е необосновано и неправилно - наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК. С жалбата си до Административния съд - Пловдив, уточнена с допълнително подадената молба вх. № 5111/17.07.2008 г., Иван Димитров Аврамов е предявил на основание цитираната разпоредба, иск срещу Националния осигурителен институт за заплащане на обезщетение в размер на 50000 лева за неимуществени вреди, които се изразят в търпени от него болки и страдания от късното и несвоевременно произнасяне на пенсионния орган при Териториално поделение на НОИ - Пловдив по отношение отпускането на социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ на съпругата му Елена Антонова Аврамова. Същият пояснява, че искането е направено през 2005 г.; съпругата му е починала на 19.07.2006 г.; с разпореждане от 17.08.2006 г. на ръководител ПО, потвърдено с решение № 525/30.03.2007 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив са отпуснати, считано от 30.11.2005 г., исканата социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ; с решение № 183/25.06.2007 г. по адм. д. № 447/2007 г. на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с решение № 12785/15.12.2007 г. по адм. д. № 7564/2007 г. на Върховния административен съд, е отменено като незаконосъобразно оспореното от Иван Димитров Аврамов решение № 525/30.03.2007 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив; с разпореждане от 18.01.2008 г. на ръководител ПО, потвърдено с решение № 96/31.03.2008 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е приета датата на инвалидизиране 7.07.2002 г. за начална дата за отпускане на социалната пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ. Всички тези данни са изложени в хронологичен ред в мотивите на разпореждането от 18.01.2008 г. и от тях е безспорно, че Иван Димитров Аврамов е оспорил законосъобразността на решение № 525/30.03.2007 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 3405034575/17.08.2006 г. на ръководител "ПО", които са отменени с цитираните решения на АС - Пловдив и ВАС. За претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразните актове на РУСО-Пловдив оспорващият ги Иван Димитров Аврамов е предявил иск за обезщетение по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, така предявеният иск е допустим и като го е оставил без разглеждане и е прекратил производството Пловдивският административен съд е постановил необосновано и неправилно решение в атакуваната му част с характер на определение. В прекратителната част последното следва да се отмени и делото да се върне на състава на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл. 203 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,