Решение № 2109 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5464/2014 г.

Решение № 2109 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5464/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново срещу решение № 67 от 7.03.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 105/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 071201763 от 17.10.2012 г. относно отказано право на данъчен кредит (ДК) общо в размер на 117 500 лв. и лихви в размер на 11 225.98 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Джордан - Йордан Колев" и "Хлебозавод ВТ 2012" ООД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е възприел фактическата обстановка и ценил събраните по делото доказателства. Поддържа теза за недоказаност на факта, че именно доставките на стоки и услуги от ЕТ "Джордан - Йордан Колев" са вложени в изграждането на "интегрирана система за вътрешнозаводски транспорт и автоматично охлаждане на хляб" по договор от 20.06.2011 г. Излага конкретни съображения за липса на доставки от "Хлебозавод ВТ 2012" ООД поради непредставяне на приемо-предавателни протоколи (ППП), актове за извършена работа, количествено-стойностни сметки. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Велико Търново и по същество на спора да потвърди РА, алтернативно да върне делото за ново разглеждане, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Велттед инвест" ООД гр. Велико Търново чрез адв. Иван Иванов от ВТАК изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 071201763 от 17.10.2012 г. на ТД на НАП гр. Велико Търново е отказано право на ДК по реда на ЗДДС общо в размер на 117 500 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Джордан - Йордан Колев" и "Хлебозавод ВТ 2012" ООД. Ревизиращите органи са обосновали отказа с липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и на данъчно събитие по чл. 25, ал. 7 ЗДДС поради липса на плащане по фактура № 4988/30.12.2011 г., издадена от ЕТ "Джордан - Йордан Колев", с предмет "частично плащане по договор № 20 от 20.06.2011 г. " и непредставяне на документи, съпътстващи доставката. Идентични изводи за липса на съпътстващи доставката документи и липса на плащане са мотивирали отказа на ДК по фактури № 336706/30.06.2011 г., № 337590 от 31.07.2011 г. и № 338474 от 31.08.2011 г., издадени от "Хлебозавод ВТ 2012" ООД. Изложени са мотиви, че ревизираното лице е сключило договори с еднакъв предмет и с двамата търговци - монтаж на интегрирана система за вътрешнозаводски транспорт и автоматично охлаждане на хляб, но от доставчиците не са представени доказателства за реално изпълнение, а липсата на реални доставки навеждала на знание за измама и от двете страни по доставките. За да отмени РА в оспорената част административният съд е приел, че доставката по фактура № 4988/30.12.2011 г., издадена от ЕТ "Джордан - Йордан Колев", е реална въз основа на приета основна съдебно-икономическа експертиза, съгласно която фактурата е осчетоводена при двете страни по доставката, като е осчетоводено и плащане на сумата от 126 200.00 лв., а в останалата част до стойността на сделката от 330 000.00 лв. е осчетоводено споразумение за прихващане от 2.04.2012 г. Съдът е кредитирал съдебно-техническа експертиза, съгласно която системата е получена, налична и функционираща в производствената база на ревизираното лице в гр. Велико Търново, м. "Дълга лъка". Приел е, че е налице логическа обвързаност и кореспонденция между експертизите, писмените доказателства за транспорт и предаване на съоръжението и свидетелските показания на св. Бакалов и св. Асанов, ценени като преки възприятия, обективни и логични. Приел е за недоказано оспорването по реда на чл. 193 и сл. ГПК на доказателствата за предаване на системата, поради представянето им от двете страни по доставката още в хода на ревизията и заприхождаване на стоките като ДМА при ревизираното лице предвид хипотезата на чл. 301 ТЗ. Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. заключенията на изслушаните експертизи, съдът е приел за доказано извършването на монтажа на интегрираната система по договор от 1.07.2011 г. между ревизираното лице и "Хлебозавод ВТ 2012" ООД. По идентични съображения е прието за недоказано оспорването по чл. 193 и сл. ГПК на приемо-предавателни протоколи. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно спорните материално правни въпроси, които се възприемат от настоящата инстанция. По делото са налице многобройни писмени доказателства, които правилно са обсъдени от съда в тяхната съвкупност и преценени като непротиворечиви, логични и взаимно свързани. Доставчикът ЕТ "Джордан - Йордан Колев" е предал с експедиционни бележки от 18.07. и от 26.07.2011 г. процесните машини: 3 броя спирали, 2 броя пакетажни машини " Cavana" и 2 броя тестооформители. Не е имало спор, че машините са монтирани в помещение, наето от "Хлебозавод ВТ 2012" ООД, поради което посочването му като получател в експедиционните бележки не може да разколебае извода за реално предаване на елементите от системата. Съоръжението е предадено от едноличния търговец на ревизираното лице с приемо-предавателен протокол от 30.07.2011 г. (оспорен по реда на чл. 193 и сл. ГПК). С приемо-предавателен протокол № 1 от 31.07.2011 г. "Велттед Инвест" ООД е предоставил същите машини (описани в чл. 1.1. от договор от 01.07.2011 г. за монтаж на системата) на "Хлебозавод ВТ 2012" ООД за извършване на монтаж. Писмените доказателства са представени от доставчиците в хода на извършените им насрещни проверки, което изключва съставянето им за целите на процеса. Същите правилно са ценени от първоинстанционния съд съобразно доказателствената им сила на частни документи съвкупно с всички доказателства по делото. При насрещната проверка доставчикът "Хлебозавод ВТ" ООД представил два броя ППП № 1 и № 2 от 31.07.2011 г. с напълно идентично съдържание - договореното приложение № 1 към чл. 11.1. от договора от 1.07.2011 г. за предаване на съоръженията от възложителя на изпълнителя за извършване на монтаж. Приходните органи не могат да черпят доводи от липсата на дата на съставяне на протокол № 2, тъй като същият е напълно идентичен по съдържание с протокол № 1. Действително договореното в чл. 12.1. от договора от 1.07.2011 г. приложение № 2, удостоверяващо приемането на монтажа (изпълнението на услугата) е без дата, но единствено поради липсата на този реквизит на документа не следва да се правят решаващи изводи за липса на реално изпълнена услуга. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че системата е въведена в редовна експлоатация на 2.04.2012 г., а монтажът е осъществен в периода м. август 2011 г. - края на м. март 2012 г. Действително една от данъчните фактури от "Хлебозавод ВТ 2012" ООД е издадена преди датата на реалното предаване на машините за монтаж, което прави упражненото право на приспадане на ДК преждевременно. Няма данни по делото това поведение да е причинило загуба на данъчни приходи или да е изложило на риск събирането на ДДС по сделките, поради което не е основание за отказ (в този смисъл решение № 11113 от 10.08.2011 г. по адм. д. № 13526/2010 г., I отд. на ВАС и решение № 4024 от 20.03.2012 г. по адм. д. № 9341/2011 г., VIII отд. на ВАС). Във връзка с откритото производство по оспорване на посочените приемо-предавателни протоколи съдът не е допуснал твърдяното съществено процесуално нарушение по преценка на доказателствената сила на документите. Частните диспозитивни документи нямат обвързваща съда доказателствена сила, поради което обосновано са преценени съвкупно с останалите доказателства по делото. Недоказването на авторството на документите правилно е преценено във връзка с чл. 301 от Търговския закон и заприхождаването на стоките като ДМА в счетоводството на ревизираното лице. Редовността на счетоводните записвания на страните по доставките е установена посредством съдебно-счетоводна експертиза, а обективното наличие и експлоатация на системата - чрез съдебно-техническа експертиза. Същите не са оспорени в хода на съдебното производство. Не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 202 ГПК, тъй като съдебно-техническата и икономическата експертизи са обсъдени съвместно с другите доказателства по делото и правилно са кредитирани като компетентно и безпристрастно изготвени, неоспорени от страните и съответстващи на останалите доказателства. Посредством съдебно-техническа експертиза е установен монтажа и експлоатацията на две системи за охлаждане на хляб тип "двойна спирала" и трета подобна система с незавършен монтаж, работещи транспортни ленти за довеждане и отвеждане на хляба, годна за експлоатация транспортна лента на каси за хляб, една монтирана и една немонтирана пакетиращи машини за полиетиленови опаковки и две работещи формиращи машини с разточващи глави (франзел машини). Непредставянето на техническа документация и опис на детайлите, представляващи елементи, възли и агрегати за изграждане на системата (стр. 2 - 3 от СТЕ), не следва да се възприема като фактор, определящ нереалността на доставката, при липса на твърдения за друг доставчик или произход на машините. Вещото лице, изготвило СТЕ, е установило наличието на място на съоръженията, които в своята съвкупност представляват "интегрирана система за вътрешнозаводски транспорт и автоматично охлаждане на хляб", аналогични на доставените от ЕТ "Джордан - Йордан Колев" и монтирани от "Хлебозавод ВТ" ООД детайли. По данни на СТЕ и ССЕ машините са налични при ревизираното лице и въведени в експлоатация на 2.04.2012 г. Същото обстоятелство правилно е възприето от решаващия съд като релевантно относно реалното изпълнение на доставките. Неоснователни са касационните оплаквания за липса на данни за изпълнение на доставките от конкретните доставчици. В тази връзка правилно са ценени представените още по време на ревизията приемо-предавателни протоколи като годни доказателства да установяват фактическото предоставяне на властта за разпореждане с процесните детайли от система по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Правилно оспорването на частните диспозитивни документи по реда на чл. 193 и сл. ГПК относно тяхното авторство е преценено в контекста на разпоредбата на чл. 301 ТЗ при наличието на данни, че машините са заприходени като ДМА в счетоводството на приобретателя. Не са налице твърдения за наличие на други доставчици на стоките и услугите. Неоснователни са доводите на приходните органи за дублиране на дейности, тъй като доставчикът ЕТ "Джордан - Йордан Колев" е доставил съоръжението на части и е осигурил двама специалисти при монтирането му, предвид това, че се касае за машини втора употреба при липса на техническа документация. Докато доставчикът "Хлебозавод ВТ 2012" ООД е изпълнил услугата по монтаж и въвеждане в експлоатация на системата, потвърдено с показанията на свидетели. Показанията на св. Бакалов и св. Асанов, работници на "Хлебозавод ВТ 2012" ООД, обосновано са кредитирани като непосредствени възприятия на очевидци, участвали в монтажа на съоръженията, съответстващи на писмените доказателства по делото. Трудовият договор на Деян Бакалов с "Хлебозавод ВТ 2012" ООД е представен още при насрещната проверка в хода на ревизията. Касационните оплаквания за липса на плащания не съответстват на доказателствата по делото. В хода на ревизионното производство ревизираното лице е представило тристранно подписан протокол от 30.12.2011 г. за прихващане на задължения и вземания, включващ сумата от 309 000 лв. по договора за монтажни услуги с "Хлебозавод ВТ 2012" ООД (стр. 138 от приложение № 1 по делото). Осчетоводяване на плащане по споразумението от 30.12.2011 г. е установено от ССЕ. Вещото лице счетоводител е установило осчетоводени при "Велттед Инвест" ООД плащания в размер на 126 200 лв. по фактурата, издадена от ЕТ "Джордан - Йордан Колев". Неоснователна е поддържаната от приходните органи теза за възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 7 ЗДДС - авансово плащане. От доказателствата по делото се установява, че предаването на елементите от ЕТ "Джордан - Йордан Колев" е извършено на 30.07.2011 г., когато е възникнало данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, изключващо възникването на такова по чл. 25, ал. 7 ЗДДС. По изложените съображения и като е достигнал до извод за реалност на спорните доставки при проведено от лицето пълно доказване на релевантните за спорното право на данъчен кредит обстоятелства при съвкупната преценка на всички доказателства по делото - писмени, гласни и експертни, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,