Решение № 4255 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 189/2016 г.

Решение № 4255 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 189/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. С. Й., [населено място], обл. Р., чрез процесуалния му представител адв. Младенов, против решение № 69 от 23.10.2015 г. постановено по адм. дело № 160/2015 г. по описа на Административен съд- Р.. Жалбоподателят мотивира отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяна на решението, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно решаване на спора по същество. Твърди, че не е доказано съзнателно ползване на неистински СУМПС. П. полицейска проверка преди година е направена полицейска проверка и повече не е имал проблеми при шофиране в България. В протокола за обиск не е описан документа. Освен в дубликата и в оригинала на СУМПС са описани имената на жалбоподателя и др. индивидуализиращи документа данни. Навежда довод и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на които процесуалният представител не е могъл да присъства в съдебно заседание. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът младши автоконтрольор при участък при министерство на вътрешните работи – З., към Районно управление на МВР – гр. К., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Й. срещу заповед за задържане с рег. № 49 от 19.08.2015 г с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издадена от младши автоконтрольор при Участък на МВР – З., Районно управление на МВР – гр. К., като неоснователна. За да постанови този резултат административният съд е приел за установено, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗМВР, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон. Решението е правилно и следва да се остави в сила, защото не са налице наведените от касатора отменителни основания: Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР "задържане за срок от 24 часа". Основание за задържането е наличието на данни, че лицето е извършило престъпление. За разлика от мярката за неотклонение "задържане под стража" по чл. 56 от НПК, при задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно "данните" да са от такова естество, че към момента на задържането да позволяват да се направи извод за съпричастност на лицето към извършено престъпление. Следователно за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Правилно съдът приема, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. В случая е безспорно установено, че на 19.08.2015 г. в [населено място] жалбоподателят е ползвал официален документ - СУМПС № [номер], издаден на 16.08.2014 г. от властите на К. В.. Полицейските органи са имали предварителна официална информация от МВР - писмо от 4.02.2014 г. на л. 47 и писмо от 9.12.2014 г. - л. 46, въз основа на запитване до властите на Великобритания, че на А. С. Й. не е издаден СУМПС със същите имена и дата на раждане. На 19.08.2015 г. срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Представеното в касационното производство постановление от 5.08.2016 г. на РП-К. за прекратяване на съдебното производство, не се отразява на правилността на решението. Жалбоподателят няма издадено СУМПС нито от Р. Б., нито от органите на Великобритания. Документът, с който жалбоподателят се е легитимирал като шофьор не е неистински, но представлява друг вид документ, което дава право за шофиране с ограничения. Описано е като "условно свидетелство за правоуправление", което се издава само за целите за явяване на изпит по кормуване, дава право на обучаващия се шофьор да шофира само по второстепенни пътища, под надзор на инструктор или друг шофьор и само на територията на Великобритания, като задължително трябва да се обозначи като обучаващ се. Следователно с такъв документ жалбоподателят не може да докаже правоспособност. Справката за липсата на издаден официален документ за правоспособност на името на жалбоподателя и документа, с който се легитимира като правоспособен шофьор на територията на страната, представляват "данни" от такова естество, от които полицейският орган е могъл да направи извод за съпричастност към документно престъпление към момента на прилагане на ПАМ. При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са осъществени. Не е допуснато нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), защото задържането е "законосъобразно", спазен е редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административиня орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно даване ход на делото в открито съдебно заседание от 12.10.2015 г. Адвокатът е поискал да не се дава ход на делото, но разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК изисква наличието на препятствие за явяване в заседание и за страната и за адвоката. По делото не е имало доказателства за наличието на обективна пречка за явяване на страната, поради което правилно съдът е дал ход на делото. Решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е неоснователна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,