Решение № 9165 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16661/2011 г.

Решение № 9165 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16661/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната на Република България, представляван от пълномощника юрисконсулт Николов, срещу решение № 14749/14.11.2011 г., постановено по адм. дело № 6995/2011 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение, с което е отменена Заповед № ЗС-833 от 29.03.2011 г. на министъра на отбраната. Релевират се всички посочени отменителни основания в чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Даниел Начев Йорданов от гр. Шумен, действащ като ЕТ "Даниел Йорданов 73" против горепосочената Заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Даниел Йорданов 73", гр. Шумен, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Петчленен състав, I колегия, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред ВАС, трето отделение, е била Заповед № ЗС-833 от 29.03.2011 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост е разпоредено изземване от Даниел Начев Йорданов, действащ като ЕТ "Даниел Йорданов 73", гр. Шумен, част от недвижим имот - публична държавна собственост, предоставен за управление на Изпълнителна Агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", съгласно ПМС № 54 от 01.04.2010 г. за изпълнение функциите й, находящ се в гр. Шумен, ул. "Адам Мицкевич" № 12, представляващ Помещение № 11 (барака) "офис-магазин" по схемата на Военен клуб - Шумен, с граници: изток - двор на ВК - Шумен, запад - ул. "Адам Мицкевич", север - двор на ВК - Шумен, юг - обществена сграда, с обща наемна площ от 8 кв. м. В мотивите на заповедта е извършено позоваване на АДС № 0259/25.04.2001 г. на министъра на отбраната, съгласно който имотът представлява публична държавна собственост и е в управление на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". С оспореното решение съдът е отменил МЗ № ЗС-833/29.03.2011 г. на Министъра на отбраната, като е приел, че не са изпълнени всички кумулативни предпоставки на нормата на чл. 80а от ЗДС, а именно - не е доказано правото на собственост на държавата върху изземвания имот. Според съда, предметът на изземване, визиран в обжалваната заповед, е индивидуализиран като помещение № 11 (барака), "офис-магазин" по схемата на на Военен клуб Шумен с граници: изток - двор на ВК - Шумен, запад - ул. "Адам Мицкевич", север - двор на ВК - Шумен, юг - обществена сграда, като от цитирания начин на индивидуализация на имота не става ясно дали това е преместваем обект или строеж/недвижим имот. В мотивите на съда е посочено, че представеният АДС № 259 от 25.04.2001 г. установява собствеността на държавата върху недвижими имоти, представляващи терен от 3535 кв. м и построените върху него масивни сгради, обозначени с номера 1, 2 и 3, но не са представени доказателства дали изземваният имот като помещение е част от масивна сграда, включена в предметния обхват на АДС № 259/25.04.2001 г. или е преместваем обект и като такъв е движима вещ. В допълнение е посочено, че в разпоредителната част на заповедта имотът е описан и като барака, което указва, че се изземва престваем обект, за който държавата не представя доказателства за собственост, а от своя страна АДС не може да послужи като такова, тъй като се отнася единствено за недвижимите имоти, включени в него. Решението е неправилно. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав, намира за необоснован извода на първостепенния съд, че в разглеждания случай не може да бъде извършена преценка дали се касае за преместваем обект или за строеж/недвижим имот. Този извод е направен при ненадлежна съвкупна преценка на приобщения доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. От приложения акт за държавна собственост № 0259 от 25.04.2001 г. е видно, че имотът терен от 3535 кв. м застроена и незастроена площ, застроен с два броя сгради (съгласно забележката в акта с дата 29.06.2007 г.) е държавна собственост, а правата за управлението му са предоставени на министерството на отбраната, конкретно на ИА "Военни клубове и информация". В тази връзка неправилно съдът е преценил, че по делото не са налице доказателства за обстоятелството, че изземваният имот като помещение представлява част от предметния обхват на АДС № 259/25.04.2001 г. или е преместваем обект и като такъв е движима вещ. По делото не са налице данни, че процесната вещ е преместваема такава по смисъла на ЗУТ, а напротив - доказателствата сочат, че се касае за вещ, трайно прикрепена към земята на терена, описан в цитирания АДС. Постройките, които са трайно прикрепени върху земята, представляват приращение по смисъла на чл. 92 ЗС и следват собствеността върху земята. Наред с това следва да бъде посочено още, че наемателят - жалбоподател, в първоинстанционното производство, не е оспорил съдържанието на покана за доброволно освобождаване на имота с изх. № 3018/06.04.2011 г., с която Даниел Начев Йорданов, действащ като ЕТ "Даниел Йорданов 73" е уведомен от изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Военни клубове и военно- почивно дело" при Министерство на отбраната, че трябва да освободи и предаде владението на недвижимия имот, описан в акта за държавна собственост в срок до 26.04.2011 г., тъй като го ползва без правно основание. Нещо повече - с приемо-предавателен протокол № 981 от 28.04.2011 г. на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" Даниел Начев Йорданов е удостоверил с подписа си предаването на част от недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ помещение № 11 (барака) - офис - магазин по схемата на военен клуб - Шумен по схемата на Военен клуб, гр. Шумен, ул. "Адам Мицкевич" с обща наемна площ от 8 кв. м. Долната част на обекта е трайно прикрепена към земната повърхност, тъй като видно от цитирания приемо-предавателен протокол, отразяващ състоянието на имота и подписан и от двете страни, основата е описана като "под цимент (разбит), покрит с балатум (разкъсан)", т. е. визирана е вещ, трайно прикрепена към земната повърхност. При тези данни по делото основателно е оплакването на касатора, че в противоречие с установената фактическа обстановка решаващият състав на трето отделение на ВАС е приел, че в разпоредителната част на оспорената заповед имотът е посочен и като барака, което указвало, че се изземва преместваем обект, за който държавата не представя доказателства за собственост и АДС не може да послужи като такова, тъй като се отнася единствено за недвижимите имоти, включени в него. С чл. 80а от ЗДС е уредена специална хипотеза на изземване на държавни имоти въз основа на заповед на министъра на отбраната в случаите, когато тези имоти, предоставени за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, се владеят или държат без основание или на отпаднало основание от физическо или юридическо лице, или пък се ползват не по предназначение. Това означава, че за да бъде издадена заповед за изземване на основание чл. 80а от ЗДС, следва държавният имот да е даден в управление на министерството, както и да е изпълнена другата предпоставка - да се владее или държи без основание, на отпаднало основание или да не се ползва по предназначение. В настоящия случай, противно на развитите съображения в обратната насока от тричленния състав, първата предпоставка за издаване на обжалваната заповед е налице, тъй като е установено, че се касае за имот - държавна собственост, който е даден в управление на Министерството на отбраната, независимо от приложения по делото АДС. По изложените по-горе съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че тричленният състав на ВАС, Трето отделение, е постановил едно неправилно решение, което страда от пороците, изложени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. доколкото спорът е изяснен от фактическа страна следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Даниел Начев Йорданов от гр. Шумен, действащ като ЕТ "Даниел Йорданов 73". При този изход на спора и предвид заявеното искане от касатора на последния следва да бъде присъдена сумата 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по реда на наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,