Решение № 8325 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2017 г.

Решение № 8325 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л., против решение № 4617 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3614/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 53 състав, с което е отменена негова заповед № 2245 от 20.03.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение на И. С. И.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания за допускане до разпит на поискания свидетел или алтернативно да бъден решен спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт К.. Ответникът - И. С. И., чрез пълномощниците си адв. Г. и адв Б., в писмен отговор и в с. з., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че предмет на оспорване е заповед № 2245 от 20.03.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение на И. С. И. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), поради получена възможно най-ниска оценка за длъжността - "неприемливо изпълнение". Не се спори, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността старши инспектор по приходите в ТД на НАП, дирекция "Обслужване", отдел "Регистрация", с ранг - втори младши. Оценяването е извършено за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. За същия период жалбоподателят е изготвил и представил индивидуален работен план от четири позиции, с периоди за изпълнение и критерии за оценяване, приет от оценяващия ръководител на държавния служител, който към момента на съгласуване на плана - 05.01.2016 г. е В. Й. - главен инспектор по приходите и ръководител на отдел "Регистрация". Същият е заемал тази позиция до 29.02.2016 г. На 11.07.2016 г. е проведена междинна среща, като оценяващият ръководител, вече в лицето на А. Г., е дал своя оценка и препоръки, като служителят е запознат с формуляра от междинната среща. Препоръките са формални и от тях не може да се направи извод какво е било реалното изпълнение на задачите и целите, заложени в индивидуалния работен план. Отбелязано е, че на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание. От материалите допълнително се е изяснило, че става дума за наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". Заключителната среща за оценяване е проведена на 31.01.2017 г., като съдът е посочил, че формулярът за годишна оценка съдържа всички задължителни реквизити и е подписан в срок от прекия ръководител, в качеството на оценяващ. Изложени са мотиви защо оценяващият е счел, че са налице основания за приемане на най-ниска оценка "неприемливо изпълнение", като са обсъдени изпълнението на целите по качество и количество и компетентностите, посочени в приложение № 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Формулярът е подписан от жалбоподателя с възражение, като същият е подал и възражение по директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП, което е изпратено по компетентност на началник отдел "Регистрация", тъй като същият е контролиращият орган. Оценката е потвърдена от контролиращия ръководител. При тези данни съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл., държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определените цели и изпълнението на преките задэължения и поставените задачи, както и показаните компетентности. Редът за оценяване, съгласно чл. 76, ал. 11 от ЗДСл., е определен в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Съгласно чл. 2 от НУРОИСДА оценяването се извършва ежегодно, въз основа по посочените критерии, а оценяването на служители с експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, какъвто е настоящият случай, на основание чл. 8 от НУРОИСДА, включва няколко етапа: 1. изготвяне на индивидуален работен план 2. провеждане на междинна среща и 3. провеждане на заключителна среща и определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Съдът е посочил, че в нарушение на изискванията на НУРОИСДА поставената окончателна оценка не се обосновава от коментарите за изпълнението на длъжността от междинната среща, от изложените мотиви по отношение степента на реализация на целите от работния план и по показателите за компетентностите и не отговаря на изискванията за формирането й, съгласно чл. 17-24 от Наредбата. Индивидуалният работен план е лишен от конкретика на целите и задачите, които са описани така както се залагат общо във всяка длъжностна характеристика на държавен служител. На междинната среща изпълнението за полугодието е прието от оценяващия ръководител без да са направени никакви възражения, като в негативен план е посочено само наложеното дисциплинарно наказание, което обаче е предмет на отделно производство. Едва в годишната оценка оценяващият ръководител дава отрицателна оценка за изпълнението, като посочва, че е станал оценяващ ръководител по-късно през годината и няма преценка за първото полугодие, което според съда обосновава липсва на обективност на общата годишна оценка. Липсата на конкретни, измерими задачи в работния план само по себе си е нарушение на чл. 9 от Наредбата, като това опорочава целия процес на оценяване. Съгласно чл. 17, т. 5 от НУРОИСДА най-ниската оценка се поставя на служител който едновременно не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото за обем, качество и срокове и не е показал за преобладаващата част от компетентностите си знания, умения и поведение, които да отговарят на изискванията в приложение № 1 на наредбата. В случая във формуляра от междинната среща оценяващият е вписал коментар, че в изпълнение на работния план към 11.07.2016 г., жалбоподателят е постигнал съответните конкретни резултата по всяка от точките на плана си, няма констатирани нарушения, извършените от него проверки отговарят на изискванията, посочено е също така, че извършва сканиране в СУЕА. Липсват препоръки за повишаване на изпълнението на задачите, не са констатирани пропуски, не е предложено изменение на плана. Следва, че при липса на корективни действия от рода на посочените в чл. 12 от Наредбата и липса на междинна отрицателна оценка, е налице противоречие между междинната оценка и окончателната, което прави последната необоснована и поставена в нарушение на изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и компетентностите на служителя за целия период на оценяване, да е извършена безпристрастно и обективно въз основа на установими факти и обстоятелства, което в случая не е налице, при наличието на противоречие между междинната и общата оценка. По тези съображения съдът е приел незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на изискванията на процедурата за оценяване и нарушение на материалния закон и е отменил оспорената заповед. Решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда за допуснати нарушения на Наредбата за оценяването. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА и чл. 76, ал. 7 и чл. 107, ал. 2 ЗДСл и е отменил оспорения административен акт. Вярно е, посоченото в касационната жалба, че етапите за оценяване, разписани в Наредбата са проведени, но провеждането им е напълно формално. На първо място, видно от приетия индивидуален работен план, същият не отговаря на изискванията на Наредбата. Същият е приет и от оценявания и оценяващия, но посоченото не може да послужи за саниране на пропуска, че в плана не се съдържат конкретни, измерими, ясни и постижими цели, определени по обем, качество и срокове. Сходството на заложеното в плана и посоченото в длъжностната характеристика, въз основа на задълженията в която планът следва да бъде изготвен, е в степен изключваща обективно оценяване при липсата на конкретно измерими задачи и показатели. На второ място, при проведената междинна среща, осъществена на 11.07.2016 г. проверяващият не е направил забележки, относно неизпълнение на служебните задължения, не е извършена промяна на индивидуалния работен план, липсва каквото и да е основание за негативна оценка. В касационната жалба се сочи, че видно от формуляра е отразена извършена проверка на служителя, въз основа на която е наложено наказание, което показва, че същият не е изпълнявал цел № 2 и цел № 4 от индивидуалния си работен план. С посоченото се прави опит допълнително да бъде мотивиран акта, което е недопустимо. Във формуляра от междинната среща е посочено дословно: "през периода на оценяване е извършена проверка на работата на оценявания служител, във връзка с което през изминалото тримесечие извършва обработка на документи в програмата за сканиране СУЕА". От тази забележка не може да се извлече и с тълкуване отрицателна констатация за неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика или възложени изрично на служителя (цел № 4 от плана). Обстоятелството, че служителят извършва сканиране говори за изпълнение на възложени задължения, а не за нарушение. Липсва препращане към образуваното дисциплинарно производство, предметът на което дори не е посочен. Също така в касационната жалба се излагат съображения, че всъщност коментара на оценяващия ръководител на междинната оценка не е положителен, както и че същата е била чл. на състава, извършил проверката, което означава, че тя добре е познавала работата на служителя, в противовес на приетото от съда. Посоченото също е опит за дописване на мотиви, които не се съдържат в констатациите от междинната среща. Всичко посочено в касационната жалба е следвало да намери място във формуляра от междинната среща, както и да бъдат набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението. Поради изложеното, обоснован с оглед доказателствата е изводът на съда за наличие на нарушение. Съгласно чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да я мотивира писмено, което не е сторено. Липсват мотиви и анализ, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, на показаните от служителя компетентности и поведение, в контекста на изискванията съобразно приложение 1 на Наредбата и въз основа на обективно установими факти, което правилно е прието за нарушение на чл. 15 и чл. 18 от Наредбата. Липсва такъв анализ и от контролиращия ръководител, в нарушение на изискванията на чл. 21 от Наредбата. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал до изслушване като свидетел на оценяващия ръководител. Видно от протокола от с. з. на 16.05.2017 г., процесуалния представител на ответника не е посочил за какви обстоятелства иска допускане на гласни доказателства, не е посочил кой е искания свидетел, не е обосновал относимост на същите към предмета на спора, поради което правилно искането е отхвърлено от съда като неоснователно. Освен това показанията на свидетелката относно изпълнението на работата от служителя и възлаганите му задачи, не биха имали отношение към спазването на реда за оценяване, разписан в НУРОИСДА и е недопустимо чрез същите да се допълва и санира пропуска от проведената междинна среща. По същите доводи не е налице и нарушение от страна на съда относно необсъждане на представените от ответника осем електронни писма, отправени от оценяващия ръководител до жалбоподателя, съдържащи забележки по изготвени от него проекти на актове за регистрация, тъй като пет от писмата са изпратени през 2017 г. и не касаят оценявания период, изпратени са дори след провеждане на заключителната среща. Само три от писмата са от м. септември 2016 г., и са относими към оценявания период, но чрез тях също не може да се допълни липсата на забележки относно неизпълнение на служебните цели и задачи или непознаване на нормативната уредба при междинното оценяване, поради което също са неотносими. Съдът правилно е приложил материалния закон като е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването, включително на чл. 76, ал. 5-7 от ЗДСл, което е довело и до незаконосъобразност на административния акт, с оглед на приложението на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - С.-град е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не пртендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,