Решение № 6357 от 14.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от К. Миланов от гр. София, за отмяна на решение 7204 от 18.07.2022 г. по адм. д. 8547/2021 г. на ВАС, осмо отделение, с което е отменено решение 4232/28.06.2021 г., постановено по адм. дело 10686/2020 г. по описа на Административен съд София-град и спорът е решен по същество с отхвърляне на жалбата на К. Миланов против Ревизионен акт Р-22221019000497-091-001/26.03.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден в цялост с Решение 1403/11.09.2020 г. на заместник-директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Молителят твърди, че след постановяване на посоченото решение на ВАС, осмо отделение, чиято отмяна се иска, са му станали известни нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на делото. Позовава се на решение 310/21.04.2022 г. по адм. д. 753/2021 г. на АС - Пазарджик и на съдебно-почерковата експертиза, изготвена по делото; на оборотна ведомост на синтетични сметки за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.; на хронологичен опис на сметка 507 за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2019 г; на дневник на сметка 507 за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2019 г. ; на протоколи от съдебни заседания по НОХД 2209/2017 г. на Специализиран наказателен съд, 8-ми състав със свидетелски показания на Б. Лазов и Ю. Илиева от 26.03.2019 г., 16.04.2019 г., 17.04.2019 г., 28.05.2019 г., 28.01.2020 г. и 29.03.2022 г. Твърди, че тези доказателства изясняват обстоятелството, че той не е получавал сумите съответно от 400 000 лв. и 600 000 лв., предмет на изготвения по отношение на него ревизионен акт. В съдебно заседание се представлява от адвокат Трифонов, който поддържа молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът по молбата за отмяна директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Йорданов. Моли да бъде отхвърлено искането за отмяна на влязло в сила решение 7204/18.07.2022 г., постановено по адм. дело 8547/2021 г., по описа на ВАС, осмо отделение, по изложените в отговора мотиви и съображения. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за явяване пред настоящата инстанция, съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения в размер на 11 048.37 лв. Алтернативно, претендира заплащане на възнаграждение, съобразно Наредбата за правната помощ в размер на 540 лв. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия намира за установено от фактическа страна следното: С решение 4232/28.06.2021 г., постановено по адм. дело 10686/2020 г. по описа на Административен съд София-град е отменен по жалба на Ревизионен акт Р-22221019000497-091-001/26.03.2020 г., издаден от служители на ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1403/11.09.2020 г., издадено от директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в оспорената му част на установеното задължение за данък върху доходите на физическите лица за 2013 г. в размер на 100 000 лв. и начислени лихви в размер на 59 959,32 лв. С решение 7204 от 18.07.2022 г. по адм. д. 8547/2021 г. на ВАС, осмо отделение е отменено решение 4232/28.06.2021 г., постановено по адм. дело 10686/2020 г. по описа на Административен съд София-град и спорът е решен по същество с отхвърляне на жалбата на К. Миланов против Ревизионен акт Р-22221019000497-091-001/26.03.2020 г., издаден от служители на ТД на НАП - София, потвърден в цялост с Решение 1403/11.09.2020 г. на заместник-директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Посочените в искането за отмяна - съдебно-почеркова експертиза, изготвена по адм. д. 753/2021 г. на АС - Пазарджик и постановеното по това дело решение 310 от 21.04.2022 г. по своя характер не представляват писмени доказателства, които могат да бъдат преценени от друг съд в друго производство. Експертизата може да бъде преценена само в рамките на съдебното производство, за целите на което е изготвена. А решението е съдебна практика по подобен казус, който съдът е решил по собствено убеждение след преценка на доказателствата. Същото се отнася и до свидетелските показания на Б. Лазов и на Ю. Илиева, дадени в хода на НОХД 2209/2017 г. на Специализирания наказателен съд. Още повече, че показания в същия смисъл, но дадени в други съдебни заседания пред Специализирания съд, са цитирани от административния съд в решението му и са били взети предвид при решаване на спора по същество. Поради това те не могат да бъдат ценени като нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Същият извод, настоящият Петчленен състав излага и по отношение на посочените от молителя две писмени доказателства - хронологичен опис за сметка 507 за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2019 г. и дневник за сметка 507 за същия този период. Копия от тях са приложени по делото и са били обсъдени, както от вещото лице по счетоводната експертиза, така и от съда. Ведно с молбата за отмяна е представена оборотна ведомост за синтетични сметки сумарно за 2013 г. В изложените съображения в молбата не се съдържат никакви конкретни твърдения относно това как този документ опровергава получаванието на двете суми, предмет на ревизионния акт, от К. Миланов. Твърденията в молбата за отмяна са свързани най-вече с показанията на Б. Лазов и на Ю. Илиева, които обясняват, че изтеглените суми от разплащателните сметки на Критие ЕООД са се съхранявали в обща каса на всички дружества. А също така и с представената Диагностично-почеркова експертиза, която изследва датата на изготвяне на разходните касови ордери. Поради липсата на мотиви в искането за отмяна, настоящият състав приема, че представената оборотна ведомост за синтетични сметки сумарно за 2013 г. е неотносима към спора и нейната преценка не би довела до различни фактически и правни изводи при решаването на конкретния спор. Изложените в искането за отмяна доводи са свързани с правилността на фактическите констатации и правните изводи на съда. Те касаят правния спор по същество и са неотносими към извънинстанционното производство по чл. 239 АПК. Предвид изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 540 лв. на основание чл. 9, ал. 4 от Наредба 1/2009 г. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия