Решение № 13720 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3367/2014 г.

Решение № 13720 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3367/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 192/17.01.2014 г., постановено по адм. дело № 1678/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 241106219/01.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 426/19.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 06. 2006 г. и м. 03, 04, 05 и 08.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС на "Зара фуражи" АД по фактури, издадени от "Руми- 60" Е" ООД и "Аспарух- 55" ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени със събраните относими доказателства, което не установяват главно и пряко реалното осъществяване на спорните доставки. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения ревизионен акт в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Ответникът по касационната жалба - "Зара фуражи" АД, гр. Стара Загора, чрез процесуален пълномощник, с писмена защита по съществото на спора моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 241106219/01.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 426/19.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. юни 2006 г. и м. 03, м. 04., м. 05 и м. 08. 2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС на "Зара фуражи" АД по фактури, издадени от "Руми- 60" Е" ООД и "Аспарух- 55" ЕООД и са начислени следващите се лихви за забава. За да обоснове преценката си за основателност на предявената жалба, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е формирано въз основа на следните релевантни фактически констатации: Предмет на спорните доставки, обективирани в издадените фактури, са различни количества пшеница, царевица и транспортни услуги, които са включени в съставените от доставчиците дневници за продажби и справки - декларации по ЗДДС. В хода на ревизията е установено, че плащанията за доставките са извършени по банков път. При извършената насрещна проверка на доставчика "Руми - 60" ЕООД, бившият едноличен собственик и представляващ дружеството е представил писмени обяснения, съгласно които дружеството не е разполагало със складове и съоръжения за съхранение на зърно. Посочил е, че товаренето се е извършвало от производителя, а разтоварването - от клиента, като транспортът е осъществен от Даринка Величкова, действаща като ЕТ " Дар - Даринка Величкова", която му е издала фактури за услугите. В предходното ревизионно производство от доставчика "Аспарух- 55" ЕООД са представени доказателства, които са приобщени към повторната ревизия. След анализ на същите, органът по приходите е приел, че по фактурите от 2006 г. за получателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а за доставките, предмет на фактурите от 2007 г., правото на приспадане не е налице на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В хода на съдебното производство е проведена и приета ССчЕ, основното и допълнително заключението по която са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Въз основа на констатациите на експерта, съдът е приел, че спорните фактури са отразени от доставчиците по дебита на с/ка 304 срещу к/т на с/ ка 401 и в ДП за съответните периоди. Плащанията по тях също са отразени по кредита на с/ка 501 и 503, като ДДС е начислен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), а данъчните основи са платени по банков път. Посочено е, че доставчикът "Руми - 60" ЕООД е отразил и издадените от ЕТ "Дар - Даринка Великова" фактури за извършени транспортни услуги, които са включени от доставчика в СД за периода, заплатени са по банков път, като данъкът е платен от получателя по ДДС сметката на едноличния търговец. Уточнено е, че той е разполагал с 13 товарни автомобила, заведени като активи и за транспорта са съставени товарителници и пътни листи. Въз основа на тези относими доказателства съдът е счел за установено реалното осъществяване на спорните доставки. Преценил е, че начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика "Руми- 60" ЕООД е извършено в съответствие с изискванията на чл. 55, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС (отм.), поради което незаконосъобразно органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Идентичен краен правен извод решаващият състав е формирал и спрямо доставките по фактурите от 2007 г., обоснован с установяването на реалното извършване на сделките и правомерност на начисляването на данъка за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателен е доводът на касатора за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за установеност на реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от" Руми- 60" ЕООД през данъчен период м. 06.2006 г. При изричното твърдение на представляващия доставчика, че той не разполага със складова база и съоръжения за съхраняване на пшеница и царевица, както и, че стоките са директно транспортирани от производителите на получателя, определящо за извода относно обективното осъществяване на доставките е представянето на доказателства за транспортирането на стоките. Видно от таблица № 2 от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, през периода м. 06.2006 г. не са издавани фактури за осъществени транспортни услуги на доставчика от ЕТ " Дар - Даринка Великова", с оглед на което съдът е следвало да приеме, че верността на изявленията в представените частни свидетелстващи документи е опровергана и те не установяват предаването на стоките от доставчика на получателя. По аргумент от чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), при липса на доказателства от доставчика за извършване на доставките не би могла да се квалифицира като редовна водената от него счетоводна отчетност, поради което изводът на органа по приходите, че за получателя по спорните фактури не е налице право на приспадане на данъчен кредит е съответстващ на материалния закон. Достигайки до обратното заключение, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази му част следва да бъде отменeно, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА в тази й част бъде отхвърлена. Идентичен извод следва и относно доставките по фактурите, издадени през 2007 г., досежно които съдът необосновано е приел, че представените обобщени приемо - предавателни протоколи, свидетелстващи за получаването на стоките по няколко фактури с различни дати, могат да обусловят заключението, че правото на разпореждане с вещите като собственик е реално транслирано от доставчиците на получателя. Това е така, тъй като верността на техните изявленията не се подкрепя от констатациите на експерта по ССчЕ, нито от останалите събрани относими доказателства. Противно на приетото от съда, спрямо доставките от "Руми- 60" ЕООД вещото лице не е включило в таблица № 2 фактури за транспортни услуги, които могат да се обвържат с датите на обективираните доставки. Същевременно, в таблицата по приложение № 2 също не са посочени кореспондиращи по дати фактури, които да подкрепят извода за разполагаемост със стоките от доставчиците. При техните изрични заявления, че не разполагат със складова база и при липсата на посочените косвени доказателства, които да подкрепят верността на изявленията в представените частни свидетелстващи документи за получаването на стоките, следва да се приеме, че те не обосновават убедителен извод, че правото на разпореждане върху стоките като собственик е предадено именно от тези доставчици на получателя. Този изискуем транслативен ефект не би могъл да бъде установен само въз основа на осъществените банкови плащания, тъй като те са индиция, но не и пряко доказателства за реални стопански операции. Определящо е, че съвкупният анализ на ангажираните доказателства не сочи непротиворечиво към извод за действително осъществяване на доставките от издателите на фактурите, а обосновава заключение за тяхната привидност. То от своя страна съгласно приложимите към случая поради сходство на фактическия състав тълкувания в практиката на СЕС налага да се прецени доколко наличните обективни данни сочат, че получателят е знаел или е следвало да знае, че сделките са привидни и е положил грижата на добър търговец, като е взел необходимите мерки, за да проучи редовността им. При формирания извод за нереалност на доставките, невъзможност на доставчиците да осъществят същите, издадените от тях множеството фактури на получателя през целия ревизиран период и налични несъответствия в съпроводителните документи, настоящият състав намира, че получателят е знаел или е следвало да знае, че участва в привидни доставки. Като не е избегнал това чрез полагане на грижата на добър търговец, ревизираният субект е нарушил изведеният от практиката на СЕС общ принцип на добросъвестност на данъчно задълженото лице в областта на ДДС, в резултат на което законосъобразно органът по приходите му е отказал претендираното данъчно предимство. Приемайки обратното и отменяйки РА, в тази му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата в тази й част бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК, възлизащ на сумата от 1 966.74 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение