Решение № 13958 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2019 г.

Решение № 13958 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Лазаров, чрез процесуалния му представител адв. В. Терзиева, против решение № 2483 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 7148/2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2537 от 1.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и да бъде отменена оспорената заповед на изпълнителния директор на НАП. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради съкращаване на длъжността е прекратено служебното правоотношение на Л. Лазаров за длъжност "старши инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол", ТД на НАП - София, считано от 3.06.2018 г. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг. Също така като мотиви за издаване на оспорения акт е посочено, че със заповед №ЗЦУ - 560/23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП - София, считано от 1.05.2018 г., с което са съкратени 114 щатни бройки за длъжностите: " Началник на отдел", "Началник на сектор", "Главен инспектор по приходите", "Старши инспектор по приходите" и "Инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия - от органа по назначаването съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗНАП, в писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити и при липсата на съществени процесуални нарушения и е в съответствие с приложимия материален закон. Изложил е подробни мотиви за правилно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., а именно че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Лазаров. Установил е наличието на намален брой служители в администрацията, които заемат длъжностите "Главен инспектор по приходите", "Старши инспектор по приходите" и "Инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София с 66 щатни бройки. Извел е извод, че липсва припокриване на функции между длъжността, заемана от жалбоподателя и длъжностите, за които се е увеличила щатната численост за длъжността "старши инспектор по приходите" в офисите на ТД на НАП - София със три щатни бройки в отдел "Услуги на клиенти", дирекция "Обслужване". Последните нямат за основна функция контрол по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, а събиране на приходи, обслужване на задължени лица, приемане/ обработка на данъчни и осигурителни декларации/, дерегистрация, оказване на методологическа и практическа помощ. По отношение на длъжностите с друго наименование, съдът не ги обсъжда поради изначална липса на припокриване, както на наименованието, така и на функционалните задължения с тези на заеманата от оспорващия длъжност. Съдът е разгледал и хипотезата на чл. 87а от ЗДСл. като е установил, че същата не намира приложение в случая с доводи за липсата на преминаване на дейността на закритата администрация в друга, доколкото не е налице закриване на администрацията, а единствено промяна в структурата на администрацията. В заключение е изложил, че оспорената заповед е законосъобразна, предвид реалното съкращаване на длъжността, заемана от Лазаров, поради което е отхвърлил предявеното оспорване срещу нея. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С оглед приетите по делото и неоспорени доказателства, след изясняване на фактическите обстоятелства относно спорния момент дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Л. Лазаров като обем от функции, задължения и изисквания, правилен е изводът на първостепенния съд за реално съкращаване на длъжността "старши инспектор по приходите" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В тази връзка, както правилно административният съд е приел, длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото е прието за установено, че длъжността да не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Правилен и обоснован е изводът на първостепенният съд, че са осъществени материалноправните предпоставки, въведени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за постановяване на оспорената заповед, касаеща съкращаването на заемата от касатора длъжност. Налице е реално съкращаване на длъжността "старши инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол в ТД на НАП – София, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в следните четири отдела: "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Ревизии", "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София, по двете длъжностни разписания- действащото до 01.05.2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1977 на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице намаляване на щатната численост с 66 бройки, които са за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и други. Също така по делото са приложени длъжностни разписания като от съдържанието им се установява, че 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от посочения отдел. В този смисъл първостепенният съд е извел подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. От представените доказателства пред инстанцията по същество обосновано е прието за установено, че длъжността "старши инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която може да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Ето защо, доводите на касационния жалбоподател, изложени в обратния смисъл, а именно, че функциите на " старши инспектор по приходите" от съкратения сектор продължават да се изпълняват от другите служители, заемащи длъжности като "главни и старши инспектори" по приходите, назначени към дирекция "Контрол" са неоснователни и недоказани. Правилно първостепенният съд е установил, че процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от Л. Лазаров длъжност. Предвид гореизложеното, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила като постановено при отсъствие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение