Решение № 11769 от 21.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4837/2011 г.

Решение № 11769 от 21.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4837/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавно горско стопанство - Плевен, подадена чрез юрисконсулт П. Илиева, против решение № 113 от 10.03.2011 г., постановено от Административен съд - Плевен, осми състав, по адм. д. № 1030/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя изводите в съдебното решение за немотивираност на процесната заповед са неправилни, тъй като адресатите на заповедта са запознати с качествените характеристики на отделните видове дървета и добивът е възложен с обявление от 05.11.2011 г. по реда на ЗОП. Касаторът твърди, че специалните норми на Правилника за прилагане на Закона за горите /ППЗГ/ не изисква излагане на мотиви относно избрания начин за продажба на дървесина и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - "Аксиома" ЕООД, гр. Ловеч не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - "Топлина ИН" ООД, гр. Плевен и "Вип Лес - 1" ООД, гр. Плевен също не заявяват мнение по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Профи 2006" ЕООД, представлявано от управителя Райко Колев Райков пледира за отмяна на обжалваното решение. Заинтересованата страна - "Тома Лес" ООД, представлявано от управителя Пламен Янчев изразява становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, защото правилно съдът е приел, че в хипотезата на чл. 87, ал. 2, т. 1 от ППЗГ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и е длъжен да мотивира избора си за приложението на едната или другата алтернатива, предвидена в текста на закона. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на директора на Държавно горско стопанство, гр. Плевен е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 113 от 10.03.2011 г. е отменена заповед № 224 от 26.11.2010 г. на директора на Държавно горско стопанство - Плевен, с която на основание на чл. 87п, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 87р, ал. 2 и ал. 4 от ППЗГ е наредено да се проведе процедура - търг с явно наддаване за предварителна продажба на прогнозни количества дървесина от ЛФ за 2011 г. За да достигне до този резултат, Административният съд - Плевен е приел, че в процесната заповед липсват мотиви, които да дадат възможност за преценка дали издателят на заповедта е разполагал с оперативна самостоятелност при избора на една от възможностите, регламентирани в чл. 87п от ППЗГ. Първоинстанционният съд е счел, че в случая мотивите са необходими, защото те следва да съдържат информация защо е избрана една от предвидените от законодателя възможности, от което е изведено заключение, че при издаване на оспорения административен акт е допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на процесната заповед. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания. Това е така, защото Административният съд - Плевен точно е констатирал, че обжалваната заповед е издадена на основание на чл. 87п, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 87р, ал. 2 и ал. 4 от ППЗГ, но в нея не е отразено фактическо основание за издаването й - липсват мотиви, от които да се извлече информация защо издателят й е предпочел именно този начин за продажба на дървесина - търг с явно наддаване за предварителна продажба на прогнозни количества дървесина. Мотивите не са съдържат и в друг акт, издаден от възложителя или от негов помощен орган, който да е приложен към административната преписка. В атакуваното съдебно решение вярно е установено, че разпоредбите на чл. 87п, ал. 1 и ал. 2 от ППЗГ визират няколко начина за извършване на продажбата на дървесина: 1./ търг с явно или с тайно наддаване, 2./ чрез пряко договаряне. В нормата на чл. 87п, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ППЗГ законодателят е регламентирал продажбата на дървесината да се извършва по асортименти, групирани в пакет, по един от следните начини: 1./ предварителна продажба на прогнозни количества - когато в обектите за дърводобив липсват достатъчно площи за временни горски складове или са налице условия за похабяване на дървесината при по-дългото й съхранение в периода до организиране и провеждане на процедурата, 2./ продажба на действително добити количества. В конкретната хипотеза издателят на заповедта е вписал като основание за издаването й чл. 87п, ал. 2, т. 1 от ППЗГ, но не е отразил и обосновал кое точно обстоятелство е наложило да бъде предпочетен този начин на продажба - кое от двете, посочени в тази норма условия са налице и дали изобщо някое от тях съществува. Върховният административен съд споделя изводите, изложени в обжалваното решение относно наложителността за излагане на мотиви при избор на една от няколко предоставени от закона възможности и счита, че преценката по отношение оперативната самостоятелност на административния орган не е изключена от съдебен контрол. По силата на чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В конкретния случай при липса на мотиви съдът няма как да извърши описаната проверка и да направи изискуемата преценка. Административният съд - Плевен правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, което е задължително при разглеждане и решаване на административни спорове. Приложеното към касационната жалба обявление за откриване на обществена поръчка за добив на дървесина не оборва изводите на първоинстанционния съд, защото то предхожда оспорената тръжна процедура и е неотносимо към избора на начина за продажба на прогнозни количества дървесина. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,