Решение № 16625 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2019 г.

Решение № 16625 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на В. Ибришимова от [населено място], против Решение № 734/07.12.2018 г., постановено по административно дело № 555/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 331/11.05.2017 г. на Кмета на Община Тетевен, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване в обхват: поземлен имот с идентификатор 72343.501.149 по КККР на гр. Т., обл. Л., чрез обособяване на УПИ II с отреждане за "Дървообработващо предприятие" и УПИ III с отреждане за "Техническа инфраструктура – трафопост". В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. В. Ибришимова е подала и частна жалба срещу Определение № 128/22.01.2019 г., постановено по делото, с което съдът по реда на чл. 248 ГПК е допълнил решението в частта за разноските, като я е осъдил да заплати на "Екотехпродукт" ЕООД сума в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения за недопустимост на искането за допълване на решението в частта за разноските, поради което незаконосъобразно съдът го бил разгледал по същество. Ответната страна – Кмет на Община Тетевен, чрез старши юрисконсулт Й. В. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. Постъпило е възражение и от "Екотехпродукт" ЕООД чрез адвокат Р. Д., с което се оспорва частната жалба и се развиват доводи, които са в подкрепа на съдебното определение. На проведеното открито съдебно заседание по делото, касационният жалбоподател В. Ибришимова се явява лично, като поддържа касационната и частна жалба и моли да бъдат уважение по съображения, развити в писмени бележки. Ответните страни – Кмет на Община Тетевен, Общински съвет – Тетевен, "ВИТА 02" ЕООД, "Екотехпродукт" ЕООД, С. И., М. Г. и С. И., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба, поради което предлага оспорените съдебни актове да бъдат оставени в сила, тъй като са правилни и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесната заповед е постановена от компетентен орган – Кмета на Община Тетевен, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план за един поземлен имот. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат както в него, така и в документите, предхождащи издаването му. Посочените правни основания на чл. 129, ал. 2 и чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ съответстват на установените по делото факти, а именно – касае за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на неурегулиран поземлен имот, от който се обособяват два УПИ, отредени за дървообработващо предприятие и за трафопост. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по одобряване на плана, а именно: производството е започнало по инициатива на собственика на имота; налице е влязла в сила заповед, с която е допуснато изработването на проекта; проектът съдържа всички необходими части и към него са приложени изискуемите становища от съответните органи и институции; съобщен е на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като срещу него е постъпило възражение; проведено е заседание на ОЕСУТ, на което възражението е разгледано, но е оставено без уважение, съгласуван и приет е представения проект, след което е последвало неговото одобряване от Кмета на Община Тетевен. Дори да се приеме за вярно твърдението на касационния жалбоподател, за това, че проектът не бил съобщен на всички заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, това не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на крайния акт. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, както правилно е установил Административен съд – П.. Установено е, че имотът, предмет на устрояване попада в бивш двор на ТКЗС, представляващ по предназначението си хладилна и складова база, и не е земеделска земя, поради което не е била необходима промяна в статута му по реда на ЗОЗЗ. Правилно съдът е развил съображения за това, че в случая не е било нужно съгласие на собствениците на съседните имоти, тъй като предмет на плана е единствено неурегулиран поземлен имот с идентификатор 72343.501.149, респективно не се променя регулацията и застрояването на собствените им имоти. Даден е отговор и на възражението, поддържано и пред настоящата инстанция относно допуснати непълноти и грешки в кадастралната карта относно имота на жалбоподателката, което обосновано е оставено без уважение. Установено е, че процесният ПУП е изработен въз основа на актуалните кадастралните данни, като наличието на грешки и непълноти в кадастъра, които не са отстранени по съответния ред, е неотносимо към процедурата по одобряване на подробен устройствен план. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са две открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Оспорва се и определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е допълнено съдебното решение в частта за разноските, като са присъдени такива в полза на "Екотехпродукт" ЕООД за заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно се твърди, че съдът не е следвало да се произнася по същество на отправеното до него искане в този смисъл. Същото е депозирано в срока за обжалване на решението, както и е налице представен списък по чл. 80 ГПК от страната, инициирала производството, следователно искането за допълване на решението в частта за разноските е било допустимо. Това искане правилно е било уважено, тъй като по делото своевременно са били представени доказателства за основанието и размер на сторените разноски, които съдът не е присъдил със съдебното решение. При тези факти е налице именно хипотезата на непълнота на решението в частта за разноските, която се отстранява чрез неговото допълване по реда на чл. 248 ГПК, тъй като определящ за волята на съдебния състав по този въпрос е диспозитива на решението, в който е липсвало произнасяне по искането на дружеството за присъждане на разноски. По изложените мотиви, и като съобрази, че Определение № 128/22.01.2019 г., постановено по административно дело № 555/2018 г. по описа на Административен съд – П., е допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Община Тетевен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер, а в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,