Решение № 13089 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13258/2016 г.

Решение № 13089 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13258/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208- 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат И. Г. Й., пълномощник на Й. А. К. от гр. Г. Д., срещу решение № 1311 от 11.10.2016 г. по адм. д. № 1/2016 г. на Административен съд- Б.. С него е отхвърлена жалбата на Й. К., против бездействието на кмета на община Г. Д., по неприключване на тръжна процедура за продажбата на имот- частна общинска собственост. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се навежда довод, че то е необосновано-касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За неговото обосноваване са изложени твърдения, че от данните по делото безспорно е било установено, че кметът на общината не е извършил предписаните от ЗМСМА и Наредба № 2 "За реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Г. Д." действия, относно приключването на тръжната процедура. По изложените съображения касаторът в настоящото производство моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него касационната инстанция да постанови друго решение, по съществото на спора, с което да осъди кмета на община Г. Д. да изпълни задълженията си по Наредба № 2 и чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, и да издаде заповед, с която да определи дата и час за провеждане на тръжната процедура относно индивидуализирания поземлен имот. Претендира присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация кметът на община Г. Д., редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Прокурорът сочи, че от данните по делото не е било установено задължение за кмета да извърши определени фактически действия, произтичащи от нормативен акт и проявено бездействие от негова страна. Неиздаването на заповед за приключване на тръжната процедура не може да се квалифицира като липса на фактическо действие, в каквато посока са били и правните изводи на съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Й. А. К. е подала иск с правно основание в чл. 257, ал. 1 АПК до Административния съд- Б.. Този иск, наречен жалба, се е състоял в това Административният съд-Б. да постанови решение, с което да осъди кмета на община Г. Д. да изпълни задълженията си по глава пета от Наредба № 2 "За реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Г. Д., наричана само "Наредба № 2" и чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, като издаде заповед, с която да определи дата и час за продължаване на тръжната процедура за продажбата на индивидуализирания недвижим имот-частна общинска собственост, която да продължи от това действие, от което е била незаконно спряна, а именно-извършването на наддаване между допуснатите до участие в търга кандидати, след което въз основа на резултатите от проведения търг, да издаде заповед, с която да определи лицето, спечелило публичния търг. Този иск е уточнен от фактическа и правна страна в съдебното заседание, проведено на 25.02.2016 г. Съдът е установил фактите по спора, които са били безспорни, а именно: решение № 644, взето по протокол от 11.09.2015 г. от заседание на Общинския съвет- Г. Д., за продажбата чрез публичен търг с явно наддаване на 34 имота, частна общинска собственост, между които и поземлен имот с идентификатор 17395.50.52 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. Д., представляващ нива с площ 1017 кв. м, намиращ се в м. "Горила" в землището на града, с описаните съседи; заповед № 783 от 1.10.2015 г. на кмета на община Г. Д. за продажбата на имотите, чрез описания способ; документацията за провеждането на търга; закупуването й от страна на Й. К.; внесения от нея депозит за участие; протокол от 21.10.2015 г. на тръжната комисия в чийто раздел VIII относно процесния имот е отбелязано, че за този имот е постъпило възражение от "БКС" ЕООД, гр. Г. Д., като част този имот, предмет на търга, е собственост на дружеството, което се е легитимирало и с приложения нотариален акт за собственост, както и че комисията, назначена от кмета да проведе търга е взела решение да не се провежда процедурата за продажбата му до изясняване на обстоятелствата по случая. Не е било спорно и обстоятелството, че кметът на общината не е издал заповед за спиране, прекратяване или окончателно приключване на търга. Съдът е приел иска за допустим, а по същество за неоснователен, поради което го е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е приел, че с иска по чл. 257 АПК търсещият защита иска от съда да осъди административния орган, който бездейства, да изпълни задължението си произтичащо пряко от нормативен акт. Приложими са разпоредбите за оспорване на индивидуалния административен акт. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Съдът е посочил, че се касае за искане за извършване на фактически действия, произтичащи от задължение за изпълнение на нормативен акт, които административният орган не извършва, като бездейства. Задължението на административния орган за действие е такова, което произтича пряко от нормативния акт, като на него следва да съответства субективното право на гражданин или организация, произтичащо от същия нормативен акт. Според съда е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което може да бъде реализирано директно по силата на правната норма, чрез съответстващото му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. При тази теоретична постановка на нормата на чл. 257 АПК съдът е подвел фактите по спора, като е посочил че в конкретния случай се иска издаването на заповед от страна на кмета на общината за провеждане на обявения търг. Съдът е установил разпоредбите от Наредба № 2 сочещи на реда за провеждането на търга, необходимите действия на тръжната комисия, необходимостта от издаването на заповед за приключването на търга или за прекратяването му. Достигнал е до правен извод, че не се касае за фактически действия от страна на кмета, който той дължи да извърши в изпълнение на нормативен акт, а за правни действия - свързани с издавана от него заповед, която материализира волеизявление на орган на власт. Поради това е отхвърлил жалбата/иска. При извършената служебна проверка на основание чл. 218 АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на съда е валидно и допустимо. То е съответно на материалния закон. Провеждането и завършването на тръжната процедура е свързано с издаването на заповеди от страна на кмета на общината. Заповедта по правната си същност е волеизявление на орган на изпълнителната власт, с която се открива, прекратява или приключва тръжната процедура. Тя е и индивидуален административен акт. Издаването на заповед е правен акт, а не фактическо действие, дължимо и произтичащо пряко от нормативен акт. Бездействието е неизвършване на фактическо действие, което е дължимо от органа и произтича пряко от нормативен акт, докато издаването на заповед е правно действие. В конкретния случай Й. К. е искала от съда да задължи кмета на общината да прекрати бездействието си относно провеждането на тръжната процедура, като издаде заповед за лицето, което е спечелило търга. Правилни са изводите на съда, че не се касае за бездействие да се извърши фактическо действие, произтичащо от задължение в изпълнение на нормативен акт, а за неиздаването на заповед, която както се посочи е правен акт, а не фактическо действие. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че правните изводи на съда били неубедителни и необосновани. В касационната жалба се твърди, че тръжната процедура е започнала, като е била спряна по решение на председателя на тръжната комисия, а кметът бил мълчал, не издавал никакви заповеди. Този извод на касатора съвпада с правилния правен извод на административния съд, че не се касае за фактическо действие, дължимо от кмета, а за правно действие. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора искането на касаторката за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение