Решение № 3789 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2011 г.

Решение № 3789 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Тафчи" ЕООД, гр. Добрич, чрез процесуалния му представител "Адвокатско дружество Райчинова и съдружници", представлявано от адв. Илонка Райчинова, против Решение № 963/26.04.2011 г. по адм. дело № 3699/2010 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на "Тафчи" ЕООД срещу РА № 1002130/09.08.2010 г. на ТД на НАП - гр. Варна, офис-Добрич, потвърден с Решение № 801/22.10.2010 г. на началник отдел "УИ" при Д"ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП, изпълняващ правомощията на директора на Д"ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1365/12.10.2010 г., като неоснователна. С потвърдения РА са установени задължения по ЗДДС на "Тафчи" ЕООД, в размер на 22 002.64 лв., за д. п. 08.2009 г., от непризнато право на данъчен кредит по фактура № 257/08.05.2009 г., издадена от "Джефа корпорейшън" ЕООД. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че по издадената данъчна фактура липсват доказателства за наличието на облагаема доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, като условие за признаване право на данъчен кредит на ревизираното лице. Изводът е обоснован с установените от органа по приходите данни за отсъствие на реално предаване и прехвърляне на собствеността върху стоката - 500.060, т. царевица от прекия доставчик на жалбоподателя, като получател. Съдът е възприел изводите на приходната администрация, че представените към преписката доказателства, не установяват наличието на реална доставка на процесното количество царевица от "Джефа корпорейшън" ЕООД на "Тафчи" ЕООД, независимо от наличието на данни за извършени доставки на същата родово определена вещ от някои от предходните доставчици-регистрирани земеделски производители на прекия доставчик на жалбоподателя. Не е уважено и възражението за реалност на доставката, на основание представените международни товарителници за доставка на същата по вид стока от "Тафчи" ЕООД на румънското дружество "Miga Trans" S. R. L., по съображения, че същите не обосновават извод, че тази стока е доставена на ревизираното дружество именно от "Джефа корпорейшън" ЕООД. Решението е правилно. Правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено винаги от реално извършена доставка на стоки или услуги, по аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В процесния случай прекия доставчик "Джефа корпорейшън" ЕООД е фактурирал на "Тафчи" ЕООД продадена стока - царевица от 500.060, т. Тъй като се касае за родово определена вещ, на основание чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, правилно е констатирано, че е било необходимо да се докаже прехвърлянето на нейната собственост върху купувача, чрез фактическото й предаване. Следва да се отбележи, че за реалността на доставката, както е в случая, категорично следва да се докаже, че прекия доставчик е разполагал с фактурираното количество стока, за да може да прихвърли собствеността й върху получателя, който претендира материалното право на приспадане на данъчен кредит. По делото е установено, след правилна преценка на всички събрани доказателствата, че прекия доставчик не е представил убедителни доказателства за осъществена от него облагаема доставка, предмет на издадената фактура № 257/08.05.2009 г., спрямо получателя. Не са такива доказателства 19-те броя пътно-прехвърлителни разписки /ППР/, поради липса на съществени реквизити от съдържанието им, като имена, подпис и/или печат на лицата, представляващи получателя и доставчика. Законосъобразно е прието, че при липсата на тези съществени реквизити и при липсата на други съпътстващи тези разписки документи, като кантарни бележки за теглото на натоварената стока, не може да се приеме, че същите установяват реалното предаване на фактурираната царевица. От друга страна е установено също, че описаната в ППР-ки стока не е транспортирана директно за Румъния, тъй като посочените в тях номера на превозните средства /камиони/ не са преминавали границата на РБългария на 09 и 10.05.2009 г., по данни на ГД "Гранична полиция", с изключение на четири от тях, на датата 13.05.2009 г. /виж приложение № 5 към РД/. За тази дата обаче е установено, че касаторът е осъществил ВОД на пшеница - 203.24, т. и слънчоглед -175.35, т. по издадена от него ф-ра № 70/13.05.2009 г., но не и на царевица. За прекия доставчик е установено още, че не разполага с кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката към месец май 2009 г., поради отсъствие на работници по трудови правоотношения, а също и на такива по граждански договори / за последните също не са представени доказателства/. Установено е също, че прекият доставчик има сключен договор за наем на склад от 01.08.2008 г., без данни обаче същият да е използван реално, чрез заплащането на наемна цена на наемодателя-"Априори" ООД или чрез складови разписки за съхранение на процесната стока за визирания данъчен период. При тези данни изводите на първоинстанционният съд за отсъствие на реална доставка на стока по издадената данъчна фактура от прекия доставчик, се явяват правилни. При насрещната проверка от органите по приходите последният не е доказал релевантните факти за наличие на облагаема доставка на процесното количество царевица, като тези факти не са доказани и от получателя-касатор. Предвид особеностите на правния институт, който урежда правото на данъчен кредит следва да се посочи, че наличието на облагаема доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е основния елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с разпоредбите на чл. 25, ал. 2 /възникване на данъчното събитие на датата на която собствеността върху стоката е прехвърлена/ и чл. 25, ал. 6 / изискуемост на данъка/ от с. закон. При липсата на такава облагаема доставка за получателя не възниква материалното право на приспадане на данъчен кредит. Поради тези данни за прекия доставчик и липсата на облагаема доставка по фактура № 257/08.05.2009 г. е било безпредметно изследването на въпроса за произхода на стоката. В разпоредбите на ЗДДС касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката. Независимо от това, по делото са събрани доказателства, че прекия доставчик е закупил от частни земеделски производители за визирания данъчен период същата по вид стока, количествата на които не съответстват на тези по издадената фактура. Освен това е установено, че по част от тези предходни доставки липсват доказателства за реално предаване на веща / от Георги Ганчев Георгиев, за 15, т. царевица; от ЕТ "Лолов-Стою Лолов", за 100, т. царевица-собствено производство; от Николай Иванов Иванов, за 26.800, т. царевица; от Димитричка Кирова Иванова, за 26.340, т.; от Мехмед Ахмедов Мюслюмов, за 29.740, т. и др./. Поради това крайните изводи на съда за нереалност на фактурираната облагаема доставка от 500.060, т. царевица по процесната фактура, а оттук и за законосъобразност на отказа за признаване на данъчен кредит по нея от получателя, се явяват правилни. Неоснователно касатора се позовава на делото " "Булвес" АД срещу България", тъй като по него не е имало спор за реалността на доставките, а само относно късното начисляване на ДДС от страна на прекия доставчик. Като неоснователна касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение