Решение № 40 от 13.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 97/2019 г.

Решение № 40 от 13.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 97/2019 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 47 ЗМТА, образувано по иск на М. Т. Г. от [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд "Арбитер Юстициарум"СНЦ, [населено място] решение от 10.01.2013 г. по в. арб. д. № 0747/2012 г. по описа на същия съд. Ищецът Г., чрез пълномощника си – адв. С. Паров поддържа доводи за нищожност на решението, алтернативно твърди основания по чл. 47, ал. 1, т. 4 и 6 ЗМТА- че не е бил уведомен за заведеното арбитражно дело и не са спазени правилата, установени от ЗМТА за провеждане на арбитражната процедура. Ответникът –"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. К. Т. намира иска за недопустим, с оглед разбирането си, че ищецът сам се поставил в положение да не може да бъде уведомен за арбитражната процедура, тъй като въпреки задължението по чл. 7. 2 от ОУ да уведоми кредиторът за промяна на адреса си не представил доказателства да е изпълнил това свое задължение. Изложени са и доводи по неоснователност на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, с оглед установеното по делото, че липсват надлежни доказателства, в това число и по арбитражното дело, за уведомяване на страната за предприетите от ответника, респективно АС процесуални действия, както и за постановеното решение, като ответникът също не сочи такива данни. Единствено въведения му довод за неизпълнение на задължение на ищеца да уведоми за промяна на адреса си няма връзка нито с фактите по делото, нито с твърденията в исковата молба, тъй като посоченият в договора за револвиращ заем адрес е същият, който лицето е заявило и към настоящият момент, а установеност на твърдяната от ответната страна промяна липсва. Не водят до извод за надлежно уведомяване на ищеца и приложените обратни разписки / в арбитражното производство/, доколкото липсват данни, установяващи твърдението на ответника за приложимост на конкретни правила от общите условия, които той не е представил т. е. не е установил спазване на предвиденото по отношение на фингираното връчване на книжа, по отношение на решението, с оглед началния момент на срока по чл. 47, ал. 1 ЗМТА. При тези фактически данни, следва да се приеме за установено твърдението на ищеца, че е разбрал за постановеното арбитражно решение на 10.12.2018 г., спрямо която дата е спазен срока по чл. 48, ал. 1 ГПК. Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. Чл. 47, ал. 2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ. бр. 8/2017 г. / въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр. 8/17 г. /, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на пар. 13, ал. 1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл. 48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т. 3 на к. д. № 15/02 г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл. 48 ЗМТА е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл. 19, ал. 1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий -по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл. 48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес, то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение / при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл. 405, ал. 5 ГПК / изм. ДВ бр. 8/17 г. / правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна, имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение. В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 72 от 26.04.2017 г. по т. д. № 493/17 г. на ВКС, І т. о., решение № 63 от 26.04.2017 г. по т. д. № 2220/16 г. на ВКС, І т. о., решение № 32 от 07.03.2017 г. по т. д. № 1416/16 г. на ВКС, І т. о., решение № 23 от 31.03.2017 г. по т. д. 2142/16 г. на ВКС І т. о. и др. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем, а М. Т. Г. в качеството си на солидарен длъжник на кредитополучателя се явява потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК / ДВ. бр. № 8/17 г. /, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна, спрямо М. Г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 286. 52 лв. – съставляващи държавна такса и сумата 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното против М. Т. Г. от Арбитражен съд "Арбитер Юстициарум" СНЦ, [населено място] решение от 10.01.2013 г. по в. арб. д. № 0747/2012 г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД, [населено място], да заплати на М. Т. Г. направените в настоящето производство разноски в размер на 2286. 52 лв. Решението не подлежи на обжалване.