Решение № 466 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 2325/2011 г.

Решение № 466 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 2325/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитници на подсъдимия С. И. Н. са обжалвали пред ВКС осъждането му за първи път от окръжния съд-Пловдив, който преди това отменил оправдателната присъда на Пловдивския районен съд. Осъдителната въззивна (нова) присъда - № 76 от 14 юли 2011 г. по внохд № 1094/2011 г., е по обвинението за блудство чрез принуда по отношение на 22-годишната И. Т., извършено на 2 октомври 2010 г., за което подсъдимият Н. е осъден по чл. 150, ал. 1 НК на 2 години лишаване от свобода условно за 4 години. Отменената първоинстанционна оправдателна присъда по нохд № 1710/2011 г. е била по същото обвинение и е отменена след протест от съответния прокурор. В подадената касационна жалба има позоваване само на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложени са доводите, за които е сметнато, че го подкрепят, и отправено искане за оправдаването на подсъдимия още във ВКС. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, включително от прокурора, но по други съображения. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Липсва претендираното касационно основание, а и поначало същественото нарушение на процесуалните правила е несъвместимо с оправдаването направо в касационната инстанция, още по-малко, когато се претендира, че "деянието не съставлява престъпление" (чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК). Отричането на престъпния характер на извършеното от подсъдимия е свързано всъщност не с процесуалния, а с материалния закон. Тъкмо той е разбиран неправилно, когато се поддържа, че от обективна страна е невъзможно блудство чрез краткотрайна принуда. Тя, разбира се, е наречена още "изключително" краткотрайна, преценявана очевидно само количествено (времево, в секунди). Съставомерната физическа принуда (насилието) е обаче налице винаги, щом чрез нея се преодолява една действителна или възможна съпротива. В случая след внезапните и бързи действия на Н. (нападнал пострадалата Т. в гръб, едновременно с двете си ръце, хващайки я с едната за гърдата, а с другата - между краката), за несъгласната с това пострадала останала само възможността да се дръпне, да се обърне рязко към нападателя и да се развика след побягването му. Силно преувеличено видяните като "мигновенни" действия на Н., са преценени от субективна гледна точка и като "импулсивни", резултат от "внезапен фантазиен хормонален взрив на лице в младежка възраст". Подобна характеристика на субективната страна на извършеното, дори и да е вярна, няма обаче приписваното й значение за съставомерността на деянието. В действителност би могло да става дума само за негови субективни особености извън умисъла, не и за такива, които го изключват. Неубедителен е и опитът в субективното отношение на подсъдимия да бъдат разграничени свързаната с половото му желание съставомерна цел по чл. 150, ал. 1 НК (каквато той нямал) и "обстоятелството, че "... харесал физически пострадалата" - едното без съмнение не противоречи на другото, нито пък възбуждането или удовлетворяването на половото желание изисква непременно получаване на ерекция у мъжа (както като че ли смятат още жалбоподателите). Накрая, не може да бъде споделено разбирането и на участващия в тази съдебна инстанция прокурор, че макар изложеното в касационната жалба да е неоснователно, тя може все пак да послужи за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото с цел да бъде установена обективната истина по него - в тази насока ВКС не намери необходимост както с оглед на показанията на пострадалата, така и с оглед на експертно мнение по сексологичните въпроси. Ръководен от казаното и съобразно с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение