Решение № 14575 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2013 г.

Решение № 14575 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Пенка Йорданова Цветкова от гр. Видин против решение № 210/25.10.12 г. по адм. д. № 83/06 г. по описа на Окръжен съд-Видин с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Блага Методиева Божилова и Марийка Стоянова Райкова в съдебно заседание не мотивират становище по касационната жалба, а относно преценката за правилност на обжалваното решение предоставят на съда. Ответниците Кмет на община Видин, Ирена Иларионова Дочева, Никола Александров Жеков, Цветана Кирилова Здравкова, Архангел Методиев Поркулов и Михаил Стефанов Рачев не вземат становище. Ответникът Методи Ангелов Атанасов, представляван от особен представител, адв. Василева, поддържа становище за основателност на касационната жалба с молба обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон да бъде отменено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № 63/17.04.06 г., с която по заявление вх. № У0644-665/27.09.05 г. на Тодор Серафимов Кръстев /заместен в хода на делото от съпругата му, Пенка Йорданова Цветкова в качеството й на негов правоприемник/ на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. с § 8, ал. 1 ПР ЗУТ кметът на община Видин е одобрил проект за ЧИ на ПУП-ПР относно УПИ V-679 и УПИ IV-680, кв. 248 по плана на гр. Видин съгласно червени черти и кръстчета на скица, неразделна част от заповедта. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение материалноправните норми на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и § 8, ал. 1 ПРЗУТ, посочени като правно основание за одобряване на устройственото изменение, поради липсата на съгласие на заинтересуваните собственици. Решението е неправилно. Молба вх. № У0644-665/27.09.05 г. на Тодор Серафимов Кръстев не е приложена по делото като част от административната преписка, не е изискана служебно и от съда, с което е препятствана възможността за установяване съдържанието и правното основание на искането, обстоятелства, необходими за преценка рамките, в които административният орган е дължал произнасяне. Разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и § 8 ПРЗУТ, посочени като правно основание за издаване на заповедта представляват самостоятелни основания за изменение на подробния устройствен план. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ в действащата към датата на издаване на обжалваната заповед редакция ДВ бр. 65/03 г. влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят по искане на всички пряко заинтересувани собственици, респ. собствениците на засегнатите от поисканото изменение урегулирани поземлени имоти. Разпоредбите на § 8 ПР ЗУТ уреждат хипотези за изменение на действащи дворищнорегулационни планове, неприложени в сроковете и при условията на § 6 ПРЗУТ. Съгласно ал. 1, след изтичане сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПРЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от такива имоти се прекратява, като с ал. 2 на собствениците на поземлените имоти са предоставени възможности за уреждане отношенията във връзка с неприложените дворищнорегулационни планове, една от които, по т. 3, е да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. По този ред изменение на плана може да бъде поискано от всеки заинтересуван собственик. При преценка законосъобразността на заповедта по § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ на установяване подлежат обстоятелствата: налице ли е действащ към 31.03.2001 г. дворищнорегулационен план в случаите по § 6, ал. 2 или на одобрен по реда на § 6, ал. 3 такъв, в случаите по § 6, ал. 4 ПРЗУТ; предвижда ли този план придаваеми части от или към парцела на заявителя; изтекъл ли е към датата на заявлението 6-месечния срок по § 6, ал. 2 или ал. 4 ПРЗУТ и постъпило ли е или не в този срок искане за оценка на придаваемите части; предвидените с изменението вътрешни регулационни линии на парцелите съответстват ли на съществуващите имотни граници. С оглед горното, изводът за основателност на оспорването срещу процесната заповед се явява неправилен, възприет при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за прилагане заявлението, по повод което е издадена обжалваната заповед и преценка законосъобразността й съобразно изложените мотиви. В касационното производство ответникът по касационната жалба, Методи Ангелов Атанасов, е представляван от особен представител, адв. Василева. С определението за назначаването й в това качество на същата не е определено възнаграждение, предвид което на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед сложността и обема на делото на адв. Цветанка Георгиева Василева, САК следва да се определели възнаграждение в размер на 150 лв. Съгласно чл. 48, ал. 2 от Гражданския процесуалнен кодекс /ГПК/, приложим на основание чл. 144 АПК съдът назначава особен представител на разноски на ищеца. В касационното производство разноските за особен представител са за сметка на касационната жалбоподателка. Тъй като тези разноски не са събрани по реда на чл. 76 ГПК вр. с чл. 144 АПК преди назначаването на особения представител, следва да бъдат присъдени в негова полза с настоящето решение, а въпросът за възстановяването им, заедно с останалите такива по делото, при надлежното им доказване с платежен документ, следва да бъде разрешен с оглед изхода на спора със съдебния акт, постановен при новото разглеждане на делото. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК вр. § 4, ал. 1 ПЗР АПК и чл. 48, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение