Решение № 108 от 5.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1270/2015 г.

Решение № 108 от 5.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1270/2015 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 27 от 13.01.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 934 от 15.10.2014 г. по в. т. д. № 1331/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е признато за установено задължение на касатора Н. П. П. от [населено място] за законна лихва върху сумата 15 142.79 лв., предмет на издадена срещу него заповед за изпълнение № 5424/17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 10223/2012 г. на Варненски районен съд, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.07.2012 г. Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на обжалвания акт в посочената негова част. Касаторът поддържа, че в допуснатата му до касационно разглеждане част въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл, без да е бил надлежно сезиран, доколкото, искане за присъждане на законна лихва върху сумата по заповедта за изпълнение не само, че не е било предмет на заповедното производство и не се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК, но дори изрично е отречено от самия ищец в депозираната от него молба от 11.06.2013 г. Ответникът по касация - Застрахователна компания [фирма], [населено място] - не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявения от Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу Н. П. П. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК, като е признал за установено, че ответникът, в качеството си на застрахован делинквент, дължи на застрахователната компания сумата 15 142.79 лв., представляваща изплатена от нея лихва за забава върху заплатено застрахователно обезщетение от 70 000 лв. в полза на родителите на лице, починало при пътно-транспортно произшествие от 7.06.2007 г. Посочената сума е присъдена заедно със законната лихва върху нея, считано от датата 16.07.2012 г., на която е депозирано заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение № 5424/17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 10223/2012 г. на Варненски районен съд. Настоящият състав намира, че в частта, с която е присъдена законна лихва върху исковата сума 15 142.79 лв., въззивното решение е недопустимо като постановено извън предмета на спора, с който съдът е сезиран. Предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от предмета на заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение на оспореното вземане. Съгласно разясненията по т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. В случая, предмет на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 10223/2012 г. на Варненски районен съд, е единствено сумата 15 142.79 лв., но не и законната лихва върху нея от подаване на заявлението. Нещо повече, с оглед дадените му от първоинстанционния съд указания, с молба изх. № 2414 от 10.06.2013 г. ищецът Застрахователна компания [фирма] изрично е заявил, че "не претендира законна лихва върху исковата сума, такава не е претендирана и в заповедното производство". Изложените обстоятелства налагат извода, че присъждайки законна лихва върху сумата 15 142.79 лв., въззивният съд е нарушил диспозитивното начало в процеса, като е уважил претенция, каквато не е била предявена. Ето защо, в посочената му част постановеното от него решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. При този изход на спора, ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски за настоящото производство в размер на сумата 1065 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, която включва 65 лв. - държавни такси и 1000 лв. - адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 20.01.2017 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК