Решение № 9698 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. П. А. от гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител адв. Димитров, срещу решение 1211 от 31.03.2025 г., постановено по адм. дело 546/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 10-00-739 от 08.04.2024 г. на заместник кмета по Устройство на територията, строителство и безопасност на движението при Община Стара Загора. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът заместник кмета по Устройство на територията, строителство и безопасност на движението при Община Стара Загора, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Вълчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на Д. А. срещу заповед 10-00-739 от 08.04.2024 г. на заместник кмета по Устройство на територията, строителство и безопасност на движението при Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателката да премахне незаконен строеж: Масивна жилищна сграда 6 и 2 броя навеси , находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.502.34 и частично в поземлен имот с идентификатор 68850.512.875 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора /УПИ XIII за озеленяване, УПИ XIV 15007 и [улица] с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 [квартал] север по плана на гр. Стара Загора/. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия със заповед 10-00-391/01.03.2024 г. на кмета на Община Стара Загора, както и в предвидената от закона форма. Прието е от съда също така, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и същият е постановен в съответствие с приложимите материално-правни норми. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема за безспорно установено по делото, че разпореденото за премахване строителство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Според съда несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които се изисква издадено разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба, като по делото се установява, а и този факт не се оспорва от жалбоподателката, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. С оглед на това съдът е обосновал извод, че това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, предвид което това фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин. От доказателствата по делото, включително и от заключението на приета съдебно-техническа експертиза, съдът приема за установено също така, че разпоредения за премахване строеж е изпълнен и в несъответствие с предвижданията на действащия подорбен устройствен план /ПУП/, одобрен със заповед 1082/07.07.1997 г. на кмета на община Стара Загора, отреждащ част от имотите, в които е изграден строежът за озеленяване и улица. Следователно е налице и другото възприето от административния орган материално-правно основание за определянето на строежа като незаконен чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съдът приема също така, че процесният строеж не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото същият съгласно приетата по делото съдебно-техническо експертиза е в противоречие със строителните правила и норми. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма от компетентен орган заместник кмета по Устройство на територията, строителство и безопасност на движението при Община Стара Загора, в съответствие предоставените правомощия със заповед 10-00-391/01.03.2024 г. на кмета на Община Стара Загора и доколкото процесният строеж е пета категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Правилно административният съд е приел също така, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е била надлежно проведена процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ масивна жилищна сграда с два броя навеси към нея, като строежът е на едно ниво с полувкопан етаж под него, който е изпълнен с два броя гаражни врати и проход, а етажът и надстроеното пространство над навеса от южната страна се състои от един търговски обект магазин за хранителни и промишлени стоки, с изграден навес пред входа му, които факти не са оборени в първоинстанционното производство от жалбоподателката касатор в настоящото съдебно производство, и се потвърждават от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. С оглед на това административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване постройка с два навеса към нея представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие както с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, така и с чл. 55 от ЗТСУ /отм./ - приложим към момента на твърдяното от един от свидетелите по делото изграждане на процесния строеж /преди 2000 г./. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилно съдът приема също така, че е налице и основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за определяне на процесния строеж за незаконен, доколкото безспорно по делото се установява, че процесният строеж е изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, одобрен със заповед 1082/07.07.1997 г. на кмета на община Стара Загора, отреждащ имотите, в които е изграден строежът за озеленяване и улица. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото и двете норми поставят като условие за търпимост на незаконния строеж, същият да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове. Както се посочи по-горе строежът е в противоречие с действащия ПУП, тъй като същият е изграден на уличната регулация и частично попада в УПИ XIII за озеленяване. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Не е налице и соченото от касатора нарушение, изразяващо се в несъбиране на доказателства относно двата навеса и необсъждането им в съдебното решение, доколкото видно от събраните по делото доказателства, включително и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, двата навеса са част от масивната сграда функционално свързани са с нея, и същите като такива са били описани и обсъдени при постановяването на съдебното решение. Неоснователни са доводите по касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липсата на събрани доказателства за спазване на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че нито в подадената жалба пред Административен съд Стара Загора, нито в хода на първоинстанционното производство, от жалбоподателката са изложени доводи и направени възражения, че разпореденият за премахване строеж е нейно единствено жилище . Твърдения в тази насока не се съдържат и в самата касационна жалба, в която само се сочи, че съдът е извършил нарушение, като не е указал на страните да представят доказателства относно преценката за спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, във вр. с чл. 8 от КЗПЧОС. Следва да се има предвид също така, че нито в първоинстанционното производство, нито в настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателката са ангажирани каквито и да било доказателства установяващи, че разпореденият за премахване строеж съставлява нейно единствено жилище , независимо от изрично указаната й доказателствена тежест от съда с разпореждане 2186/03.07.2024 г. да установи обстоятелствата, на които основава своите възражения . Доколкото и с касационната жалба не са ангажирани от касатора доказателства, установяващи наличието на единствено жилище , както и предвид на изрично посочения в касационната жалба постоянен адрес на касатора апартамент 38, ет. 6, вх. А, то настоящата съдебна инстанция намира, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС. В процесния случай следва да се има предвид също така, че защитаваните права по чл. 8, § 1 от КЗПЧОС, между които, правото на жилище и на собствеността върху него, не са абсолютни, като разпоредбата на чл. 8, § 2 от КЗПЧОС допуска ограничаване на тези права. При наличието на някоя от посочените предпоставки за прилагане на ограничението, се приема, че засягането на прокламираното от чл. 8, § 1 от КЗПЧОС право е пропорционално на целта, за която мярката се налага. С оглед на това и доколкото в случая безспорно се установява по делото, че процесният строеж се използва за осъществяване на търговска дейност, обстоятелство по което страните не спорят, както и че същият е изграден в имоти, отредени за озеленяване и улица, то ограничителната мярка е допустима в интерес на обществото, което не допуска съществуването на търговски обекти, чието изграждане и ползване е в нарушение на ЗУТ, и не допуска облагодетелстване на граждани - правонарушители, спрямо други, които спазват правото и законността. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Стара Загора е правилно и не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,