Решение № 6518 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2011 г.

Решение № 6518 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1924 от 21.07.2011 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 2019 по описа за 2010 г., с което по жалба на Даран Смит, поданик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия е отменен Ревизионен акт /РА/ № 0301000643/29.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 34 874,30 лв. и лихви за забава в размер на 8897,61 лв. Подадена е и частна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП срещу Определение № 4846/19.09.2011 г. постановено по адм. дело № 2019/2010 г. по описа на Варненски административен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението в частта за разноските, претендирани на осн. чл. 161, ал. 3 от ДОПК. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - пороци по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място е направено възражение за недопустимост на производството и прекратяване на осн. чл. 159 от АПК. Налице е изрично произнасяне на административния орган срещу РА с което е отменен РА, поради и което липсва годен за обжалване акт. При условията на евентуалност решението е неправилно и необосновано. Навеждат доводи за необсъждане на релевантните факти. Съдът се е позовал изцяло на заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, без да вземе предвид направените възражения както по задачата на експертизата, така и по приемането и кредитирането на същата. Необосновано е недоказано е прието, че лицето е доказало получените приходи, съответно направените разходи, както и, че е налице положително салдо към 31.12.2007 г. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА. В частната жалба се твърди, че ревизираното лице е представило нови доказателства едва в съдебното производство, поради и което е налице възможност от страна на Дирекция "ОУИ" град Варна да претендира юрисконсултско възнаграждение и съответно понасяне на тежестта на разноските на осн. чл. 161, ал. 3 от ДОПК от лицето, представило новите доказателства, имащи значение за спора. Иска се отмяна на определението в тази част и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Даран Смит, чрез процесуалния си представител адв. Роман Неделчев оспорва и двете жалби. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалбата и частната за процесуално допустими. По отношение на касационната жалба същата е неоснователна в частта по отношение спора по същество. Основателна е по отношение на решението в частта за разноските, както и по отношение на определение № 4846/19.09.2011 г. постановено по адм. дело № 2019/2010 г. по описа на Варненски административен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението в частта за разноските, претендирани на осн. чл. 161, ал. 3 от ДОПК. С оспорения пред административен съд РА е прието, че за 2007 г. разходите на ревизираното лице надвишават доказаните му приходи в размер на 162 447,25 лева, която сума се явява данъчна основа за облагане по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ и дължимия от него данък за довнасяне е определен в размер на 34 874,30 лева. При определяне на данъчната основа за 2007 г. същата е формирана от непредставени доказателства за произход на парични средства за извършени плащания от банкови сметки на Смит през 2007 г., както следва: от сметка в "Юробанк и Еф Джи България" АД - 52 707,61 лева; от "Юробанк и Еф Джи България "АД извършени преводи на 107,157,72 лв.; от "Юробанк и Еф Джи България" АД превод в евро - 48 742,56 лв. и извършени разплащания чрез банкова сметка в "Банка ДСК" ЕАД на сумата от 43 257,96 лв. От гледна точка на данъчното облагане изразходваните парични средства са с недоказан произход, представляват недеклариран доход с неизвестен произход и следва да бъдат обложени по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ. Налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити доходи или доходи и по т. 5 - не са представени документи за произхода на средствата. В хода на ревизионното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза със задача да се преизчисли баланса на приходите и разходите на жалбоподателя за 2007 г. В заключението на вещото лице, неоспорено от страните са направени корекции, при които вещото лице е взело предвид представените в хода на съдебното производство доказателства - банкови документи, договор за заем от 3.21.04.2007 г. В заключение е приело, че наличното салдо към 01.01.2007 г. на РЛ е 47 519,61 лева. Приходите всичко за 2007 г. възлизат на 312 138,50 лв., а констатираните разходи са в размер на 348 336,70 лв., като паричната наличност на лицето към 31.12.2007 г. е установена на 11 321,36 лева. За да отмени РА, съдът е приел, че към 31.12.2007 г. по отношение на жалбоподателя е налице положително салдо между наличните суми през 2007 г. с доказан произход и сумите, които е изразходвал през годината. Взети са предвид средствата получени от "Недвижими имоти Варна България" ЕООД в размер на 27 500 лева, полученият кредит от БПБ АД в размер на 156 466,40 лв., получените валутни преводи в размер на 3258,94 лв., приходите от продажба на 1/2 част от недвижим имот на стойност 25 679,95 лв. и представени доказателства за получен заем от Питър Милхалм на 21.04.2007 г. в размер на 78 233,03 лева. Не са налице основания на ревизираното лице да бъдат определяни допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 34 874,30 лв. и лихви за забава. С оглед всичко изложено административният съд е счел жалбата на ревизираното лице за основателна и е отменил РА в обжалваната част. Така постановеното решение е правилно в частта по отношение спора по същество и е неправилно в частта за разноските. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. Въпросът относно допустимостта на жалбата срещу процесния РА до съда е разгледан от състав на ВАС, който с Определение по адм. дело № 12137/2010 г. по описа на ВАС е приел, че РА не е отменен, поради нищожността на решението на Директора на Дирекция "ОУИ" град Варна. Решението на Дирекция ОУИ - Варна е постановено след изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК и преди да започне да тече срока по чл. 256, ал. 6 от ДОПК. Ето защо то е нищожно и не е породило никакви правни последици. Неоснователно е главното касационното оплакване за това, че входа на производството РЛ не е оборило фактическите констатации на органите по приходите за използвани повече парични средства от документално доказаните и реално получените от него такива. В хода на съдебното производства е изготвена и приета ССЕ, като заключението е прието като обективно и не е оспорено от касатора. Няма данни да е поискана тройна експертиза в хода на производството. Експерта е изготвил възложеното му заключение с оглед на поставените му задачи и при проверка на приложените писмени доказателства. В хода на съдебното производство са приложени и приети като доказателства писмени документи, които не се били взети предвид в хода на ревизионното производство за получени от ревизираното лице парични средства от "Недвижими имоти Варна България" ЕООД в размер на 27 500 лева, полученият кредит от БПБ АД в размер на 156 466,40 лв., получените валутни преводи в размер на 3258,94 лв., приходите от продажба на 1/2 част от недвижим имот на стойност 25 679,95 лв. Представени са доказателства за получен заем от Питър Милхалм на 21.04.2007 г. в размер на 78 233,03 лева. В заключение вещото лице е установило, че към 31.12.2007 г. е налице положително салдо между наличните през 2007 г. суми с доказан произход и сумите изразходвани през годината. Недоказани са и твърденията на касатора, че представения договор за заем от 21.04.2007 г. е бил новосъздаден документ, тъй като не е представен в хода на ревизията. По делото е приложено преводно нареждане от 21.04.2007 г. и банково бордеро от същата дата за превеждане на дадената в заем сума от страна на Питър Уилсън. На преводното нареждане ясно е посочено основанието за превода - "заем". Получаването на заема се потвърждава и от извършените впоследствие от жалбоподателя погасителни вноски по заема. Неоснователни са и твърденията за за неяснота по отношение на подписа под договора за заем от страна на заемателя. Касаторът не е поискал откриване на процедура по автентичността на документа. Подобно искане не е правено в хода на първоинстанционното производство. Частната жалба на касатора срещу Определение № 4864/19.09.2011 г., постановено по административно дело № 2919/10 г. по описа на АС град Варна с което е оставена без уважение молбата на Дирекция "ОУИ" Варна за изменение на съдебното решение в частта за разноските е основателна. С оглед на това, че доказателствата дали основание за отмяна на акта са представени от жалбоподателя по делото едва в съдебното производство, то основателно е възражението в жалбата, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, според която когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. По изложените съображения съдът намира, че атакуваното, решение в частта за разноските следва да бъде изменено, като не следва да се присъждат разноски на ревизираното лице за първоинстанционното производство, което от своя страна следва да заплати направените разноски на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1327,49 лева. Следва да бъде отменено и атакуваното определение. При този изход на процеса на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъждани разноски. Касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 2450 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение