Решение № 10927 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2024 г.

ВАСОсмо отделение15.10.2024 г.докладчик т Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1094 от 19.02.2024г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 8238/2023г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на Стоунфикс ЕООД гр.София, с ЕИК 203823553, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], сума в размер на 1000лв. /хиляда лева/ за разноски в касационна съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ДД ОДОП/София при ЦУ на НАП против решение 1094/19.02.2024г., постановено по адм. дело 8238/2023г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като немотивирано и несъобразено с доказателствата по делото. Излагат се в нея, както и в становище по съществото на спора на процесуалния представител юрск. Ненчовска, подробни съображения за наличие на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговеца. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Стоунфикс ЕООД гр.София, чрез процесуалния представител адв. М. Янков, в отговор на касационната жалба и в становище по съществото на спора, взема становище за неоснователност на касационната жалба . Претендира присъждане на разноски в производството. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при условията на заместване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й по съществото на спора, съдът намира следното: С оспорения пред административния съд акт за дерегистрация 220992302195328/04.05.2023г. на орган по приходите при ТД на НАП София е разпоредено прекратяване регистрацията по ЗДДС на Стоунфикс ЕООД гр. София, на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС - търговецът не е открит на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Посочено е в акта, че са извършени посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция - гр.София, [улица], на 24.04.2023г., 02.05.2023г. и 03.05.2023г., документирани със съответните протоколи, на които дати не е открито задълженото лице, негов представител или пълномощник. Не е спорно, че посоченият адрес е адрес на управление на дружеството и адрес за кореспонденция по чл.8 ДОПК, че дружеството е регистрирано по ЗДДС към момента на издаване на акта. При обжалване по административен ред актът за дерегистрация е потвърден с решение 972/12.07.2023г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. С обжалваното решение съдът е отменил акта за дерегистрация, като е приел, че не са били доказани и осъществени материалните предпоставки на основанието по чл.176, т.1. ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС. Приел е, че разпоредбата на чл.176,т.1 ЗДДС е със санкционен по своята същност характер, поради което в тежест на данъчния орган е да установи при условията на пълно доказване наличието на предпоставките за приложението на текста, което в процесния случай не е направено. Така постановеното решение за отмяна на оспорения административен акт е правилно. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото. На основание чл.221ал.2,пр. последно АПК касационният съд оставя в сила решението на АССГ като препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Правилно е прието от първоинстанционния съд неустановеност на фактическите основания за издаване на акта поради формалното изпълнение на задължението на откриване на данъчния субект чрез неговите представители на посочения от него адрес за кореспонденция. Проверките са извършени последователно в кратки срокове /през пет работни дни и две от тях в два последователни работни дни/, вкл. и в период на отпуски, поради което не може да се направи и извод за продължителност и системност на отсъствието. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си. По делото са налице и данни, че дружеството е ползвало продължително време декларирания от него адрес, откривано е при предходни проверки на приходните органи , вкл. през 2020г. и 2021г., има регистриран в търговския регистър телефон за връзка, на който няма данни да е търсен контакт, има сключен договор за наем и предаване на недвижимия имот обект, намиращ се на адреса за кореспонденция, а освен това са налице множество данни за получаване на призовки и съобщения на същия адрес. При тези данни се налага извод за временен и несистемен характер на обективираните в трите протокола обстоятелства по ненамиране на представител в края на м.април 2023г. и началото на м.май 2023г. Изводите на първоинстанционния съд, че не са налице препятстване на възможността за проверки от страна на данъчните органи и съответно не са налице предпоставките по чл.176,т.1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, са обосновани и законосъобразни. С оглед на изложеното настоящият касационен състав, намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, издаден на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива се присъждат в полза на ответника по касация в размер на 1000лв. съобразно представения списък на разноски и данните за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,