Решение № 8175 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2020 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Варна, подадена чрез процесуален представител, против решение 9/07.01.2020г., постановено от Административния съд Варна по адм.д.2792/2019 година. С обжалваното решение Община Варна е осъдена за заплати на "Телекомуникационна Компания Варна" ЕАД обезщетение в размер на 13 737.74 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи понесените от дружеството разходи за възстановяването неправомерното повреждане на мрежата му, на осн. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, заедно със законната лихва в размер на 4930.79 лева за периода 27.02.2016 г. 10.09.2019 г., както и разноски по делото в размер на 1525 лв. С определение 276/04.02.2020 г. постановено по адм. дело 2792/2019 г. на АС Варна в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК решение 9/07.01.2020г., постановено от Административния съд Варна по адм.д. 2792/2019 г. е изменено в частта за разноските като те са намалени на 1090.06 лв. Определението не е обжалвано е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, иска се неговата отмяна и отхвърляне на иска. Наведеното касационно основание е нарушение на материалния закон чл.209, т.3 АПК, необоснованост, поради което моли да бъде отменено решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Счита решението за немотивирано, тъй като са били изложени подробни доводи с оглед неоснователността на исковата молба по отношение на претендирания размер на лихвите, които съдът не е обсъдил. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Телекомуникационна Компания Варна" ЕАД оспорва касационната жалба по съображения, изразени в писмени отговор, представен по делото от процесуалния им представител. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, направени пред настоящата инстанция. Върховната административната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на жалбата, но по същество счита същата за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административен съд - Варна е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 13 737.74лв. главница и 4930.79лв. лихва за периода 27.02.2016г. 10.09.2019г., представляваща остатъка от сумата, приета за основателна по уважен частичен иск между същите страни за обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтекли от неправомерното повреждане на мрежата на ищеца през 2016г., която сума представлява понесените от дружеството разходи за възстановяването й. Административният съд правилно е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.299 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Основателно го е преценил като допустим. Въз основа на събраните по делото доказателства и съобразявайки Тълкувателно решение 3/2016г. от 22.04.2019г. ВКС, общо събрание на Гражданска и търговска колегия, административният съд е приел, че са налице всички кумулативни материалноправни предпоставки за уважаването на иска. Решението на административния съд е правилно. Възраженията, направени от касатора са неоснователни с оглед приетото в тълкувателното решение, на което се е позовал и първоинстанционният съд. Съгласно чл.299 ал.1 от АПК за вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай, с решение 4578/27.03.2019г. по адм.дело 8883/2018г. на Върховен административен съд Община Варна е осъдена да заплати на ищеца сумата от 2000лв., представляваща частично предявена претенция. В мотивите на това решение съдът е приел за доказано, че ищецът Телекомуникационна компания Варна ЕАД е претърпял имуществени вреди от неправомерното повреждане на мрежата му в размер на 15 737.74лв., която сума представлява понесените от дружеството разходи за възстановяването й. Приел е, че са налице всички предпоставки за уважаване на така предявените искове, макар и като частични. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение 3/2016 от 22.04.2019г. решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Ето защо, решението като правилно следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение и като не е обсъдил абсолютно всички възражения на касатора, доколкото е осъществил в пълнота задължението си да изясни релевантните обстоятелства по делото служебно. С оглед изхода на спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Искането е направено своевременно с молба преди проведеното по делото заседание и са представени доказателства за направата им договор за правна защита и съдействие от 28.09.2020 година, и списък на разноските по чл. 80 от ГПК като сумата е платена изцяло в брой при подписване на договора. По тези съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,