Решение № 7427 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2008 г.

Решение № 7427 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Велчо Марков Велчев и Иванка Маркова Велчева подадена чрез пълномощника им адвокат Николай Ангелов против решение № 236/5.06.2008 г., постановено по адм. дело № 238/2000 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е определен способ за обезщетяване и е отхвърлена жалба им срещу мълчалив отказ на областния управител на област Пловдив да им присъди обезщетение по ЗОСОИ за имоти или части от имоти, отчуждени от тях и от наследодателката им Райна Ненова Петрова (Райна Маркова Велчева по реда на ЗТСУ и ПМС № 60/75 г., предмет на заявление вх. № 96-00-2480/2.11.1998 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Според касаторите съдът не е съобразил, че имат право на обезщетение за отнетите имоти по ЗТСУ и 60 ПМС което право според тях се следвало от факта, че отчуждената им част от земята, съставляваща имот пл. № 2089 макар и застроена може да се отдели и обособи в самостоятелен парцел. Неправилно съдът определил обезщетяване чрез компенсаторни записи вместо по реда на чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ чрез отделяне и реално възстановяване на собствеността върху одържавената земя. Ответникът по жалбата - областният управител на област Пловдив не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Окръжният съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Велчо Марков Велчев и Иванка Маркова Велчева против мълчаливия отказ на областния управител на област Пловдив да се произнесе по заявлението им с вх. № 96-00-2480/2.11.1998 г. относно претенцията им за обезщетение по ЗОСОИ за отчуждени от тях самите и от наследодателката им Райна Ненова Петрова (Райна Маркова Велчева, по реда на ЗТСУ и ПМС № 60/75 г., недвижими имоти - 3/15 ид. ч. от имот пл. № 2089, кв. 149 по плана на ЦГЧ - гр. Пловдив, с площ от 73 кв. м. и от изградената в него самостоятелна паянтова, с изба, жилищна сграда, с площ от 46 кв. м., както и за придобитите от държавата по силата на договори за покупка по ПМС № 60/75 г. от 5.06.78 г. и от 09.10.78 г. четири магазинни помещения - двете с вход откъм ул. "Ген. Гурко" и двете с вход от изток, с 1/8 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, съставляващо имот пл. № 2089 в кв. 149, както и магазин с две складови и с избено помещение под магазина, с 1/8 ид. ч. от общите части и мястото съставляващ имот пл. № 2089 в кв. 149 гр. Пловдив, ЦГЧ. За да постанови това решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че за частта от имота, отчужден по ЗТСУ, е осъществена реституция по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Налице е влязло в сила съдебно решение от 10.04.2002 г., постановено по а. х. д. № 319/2000 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменен мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да отмени отчуждаването и е възстановена собствеността. Установено е също така, че за 3/5 ид. ч.) или 9/15 ид. ч. (от магазините продадени по реда на ПМС № 60/75 г. и 1/8 ид. ч. от дворното място са отписани от актовите книги за държавните имоти - заповед № АО-369/09.03.94 г. и АДС № 196-10875, 10883 от 27.04.79 г. Жалбата е отхвърлена и за разликата от 3/20 ид. ч. до 2/5 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Гурко" № 8 съставляващо към датата на отчуждаване имот пл. № 1, за който е отреден парцел I-1 по плана на Пловдив от 1903 г. и за централния магазин (вторият магазин от ъгъла на ул. "Княз Александър", след неотчуждения ъглов), с площ от 24 кв. м., по съображения, че собствеността върху магазина и процесното дворно място е възстановена реално. Жалбата е отхвърлена и относно претендирания способ за обезщетяване за имотите одържавени по ЗОЕГПНС(преписка № 3776/48 г. на Софийската комисия по чл. 11 от закона - 2/5 ид. ч. от три самостоятелни жилища, 3/20 ид. ч. от дворно място, съставляващо имот пл. № 1, за който е отреден парцел I-1 по плана на града от 1903 г. и 2/5 ид. ч.. от три броя магазини. Съдът е приел, че предпоставките на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ - обезщетение чрез реално връщане на земята е недопустимо защото за притежаваната от тях собственост върху земята не може да се обособи самостоятелен парцел съгласно нормативните изисквания, към датата на постановения мълчалив отказ на областния управител на чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), идентични с действащите сега норми на ЗУТ, чл. 19, ал. 1, т. 1 - най малко 14м. лице и 300 кв. м. повърхност, а сградите са съборени. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е било безспорно, че за отчуждените по ЗТСУ имоти описани по горе е проведена успешно реституция и те са върнати реално и обезщетяване по ЗОСОИ не се следва, както правилно е приел съдът, Касационната жалба е неоснователна и относно определения начин за обезщетение за одържавените 2/5 идеални части от трите самостоятелни жилища, от три броя магазини, както и 3/20 ид. ч. от дворното място. Съдът подробно е обсъдил данните по делото и след като апартаментите са придобити добросъвестно от трети лица, остналите сгради съборени и предвид императивното изискване на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ за лице и повърхност на земята обосновано е приел, че не може да се обособи самостоятелен парцел, поради което предпочетения от жалбоподателите начин на обезщетение е неприложим. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд за липса на основания за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, за отчуждените по ЗТСУ (отм) и ПМС № 60/75 г. имоти, са правилни и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на същия закон, както и относно липса на основания за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,