Решение № 187 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 958/2008 г.

Решение № 187 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 958/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на М. И. С. от гр. Д. срещу въззивно решение от 18.12.2007 г. по гр. д. № 874/2007г г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 2.05.2007г по гр. д. № 1634/ 2006 г. на Разложки районен съд и е прекратено производството по делото. Искът с основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е бил разгледан от първоинстанционния съд, като окръжният съд е намерил решението за недопустимо, доколкото имотът, предмет на спора, е бил вече заявен, но възстановен от ОСЗГ с по-малка площ. В касационната жалба, неправилно озаглавена като "частна" се съдържа искане за отмяна на определението за прекратяване, но по същество се атакува решението като незаконосъобразно. Неправилен е изводът за недопустимост на предявения иск, неправилно е прието, че имотите са идентични с реституираните . Ответната О. с. "З" не е заявила становище. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, III г.о. приема за установено следното: Жалбата е касационна и следва да бъде разгледана по отношение на решението, в прекратителната част включително. На касационен съдебен контрол, на собствено основание и независимо от предмета на иска, подлежат въззивните решения, с които се обезсилва първоинстанционното решение. Жалбата е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предявеният по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ иск предпоставя формалното установяване на отрицателната процесуална предпоставка, посочените като предмет на иска имоти да не са заявявани за възстановяване. По делото е приложено уд. изх. № Б 336/7.02.2007 г. на ОСЗГ гр. Б. и въззивният съд е приел за установено, че двата процесни имота в м. "Карантията" и м. "Гуровица" са заявени и вече са били предмет на реституционно производство, съответно са възстановени в реални граници, но с по-малка площ, предвид разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ. При тези данни правилен е решаващият извод на въззивния съд по отношение на предпоставките за допустимост на иска. От формално- правна гледна точка тъждеството между заявения за възстановяване имот от една страна и имота, който бива възстановен по реда на ЗСПЗЗ от друга, настъпва с влизането в сила на решението на поземлената комисия по реда на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ и отлагането на имота в реални граници по картата на възстановената собственост. Тезата на ищцата се основава на твърдението, че наследници на И. Т. Д. са заявили в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ само част от посочените два имота, но данните по делото не подкрепят такъв извод. И двата имота са заявени от наследниците и същите са признати за възстановяване, видно от приложеното и неоспорено удостоверение. Реституцията им е приключила, като редът по чл. 11, ал 2 ЗСПЗЗ не е средство за оспорване на възстановената в реални граници площ. В настоящия случай и предвид удостовереното от ОЗСГ гр. Банско, в тежест на ищцата е било да установи посредством пълно и главно доказване предпоставките за допустимост на иска, като условие за разглеждане на претенцията по същество. Условие за допустимост на иска е имотите да не са били заявени, а не да не са реституирани, както неоснователно се поддържа в касационната жалба. Правилно и законосъобразно постановеното от първостепенния съд решение е обезсилено като недопустимо, а производството по делото - прекратено. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна, законосъобразно е и определението за прекратяване на производството. Окръжният съд е съобразил служебното си задължение да следи за допустимост от търсената защита, доводите за липса на идентичност между реституирано и претендирано по иска, е неоснователен и не е подкрепен с никакви доказателства, събрани в хода на процеса. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г.о.