Решение № 1343 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12902/2009 г.

Решение № 1343 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12902/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Борисов Леонидов от гр. Хасково чрез адв. Венко Пенчев от САК, срещу решение № 210 от 16.07.2009 г., постановено по адм. дело № 283/2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед Заповед № 1195/29.04.2009 г. на директора на ОД на МВР - Хасково, с която на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на държавен служител в МВР. Релевирани са подробни доводи във връзка с наведените в жалбата съобразно чл. 209, т. 3 АПК касационни - отменителни основания - за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответната страна - директорът на ОД на МВР - Хасково не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на касатора против Заповед № 1195/29.04.2009 г. на директора на ОД на МВР - Хасково, с която на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на държавен служител в МВР. С оспореното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че дисциплинарното нарушение е безспорно установено от доказателствата по делото и това поведение не съответства на служител в МВР с оглед повишените изисквания на обществото към лица заемащи подобни длъжности. Решението е правилно. Съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 227, ал. 2, т. 10 ЗМВР, когато се налага дисциплинарно наказание "уволнение" при извършване на (друго) тежко дисциплинарно нарушение - във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е непротиворечива. В чл. 224, ал. 2 ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения и по т. 1 е и това, свързано с неизпълнение разпорежданията на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, а т. 4 от същия текст визира неспазване правилата на Етичния кодекс (ЕК) за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 21, т. 12 ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава ЕК като съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР нарушенията на етичните правила на поведение на държавните служители на МВР представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 респ. деяние, с което се уронва престижът на службата. Нарушението, за което служителят е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение", е нарушение на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - " Полицейският служител пази доброто име на институцията, която представлява" и "Полицейският служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си", което съставлява нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано е като тежко такова, съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР са обстоятелствено описани в заповедта и инкорпорираната в нея обобщена справка. В рамките на дисциплинарното производство са били събрани доказателства, които установяват, че жалбоподателя е извършил действия, които уронват престижа на службата и авторитета на МВР. Той е извършил деяния, които в никакъв случай не отговарят на обществените очаквания и изисквания към служител на МВР, независимо дали са извършени в извънслужебно време. С това си поведение, жалбоподателя е нарушил служебната дисциплина и правилно то е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Неоснователни са всички доводи в жалбата за допуснати нарушения на административно-производствените правила по установяване на нарушението и при провеждане на дисциплинарното производство като цяло, приключило с оспорената заповед. Основният довод, наведен в касационната жалба против така постановеното решение, поддържан и пред първоинстанционния съд е за допуснати нарушения на процедурата и недоказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина. Възраженията в тази насока, както и другите направени в касационната жалба на практика преповтарят направените пред първата инстанция, която обстоятелствено, пунктуално и задълбочено ги е обсъдила, като направените изводи изцяло кореспондират на установената фактическа обстановка и приложимото право и като правилни изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани повторно. Ето защо следва да се приеме, че оспореното съдебно решение е постановено след подробен анализ на събраните доказателства по делото и е обосновано, не са констатирани нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, така както се твърди. При проведеното съдебно производство не са събрани доказателства които могат да установят друга фактическа обстановка от приетата в оспорения акт, поради което правилно съдът също е приел за установени фактите, въз основа на които е издадена оспорената заповед. Този извод съда е обоснован и почива на доказателствата, събрани при спазване на съдопроизводствените правила. От доказателствата, представени от административния орган и пред първоинстанционния съд следва да се направи категоричен извод за това, че жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, което съставлява нарушение на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, а последното съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Безспорно служителят на МВР следва да има поведение, което да води към респект по отношение на другите граждани към лицата заемащи служба в МВР. Противодействието на престъпността и опазването на обществения ред е основна задача на Министерството на вътрешните работи - чл. 6, т. 2 от ЗМВР, която се изпълнява от неговите служители. На тях е възложена и защитата на правата и свободите на гражданите, техния живот, здраве и имущество. Във връзка с изпълнението на основните задачи на МВР, първият принцип, на който се основава дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Ето защо нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР повелява държавните служители в МВР да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Ето защо нарушаване на определени морални категории биха били несъвместими със службата която заема жалбоподателя независимо дали са скрепени в етичен кодекс или не. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че възраженията за неправилност на решението са неоснователни. Решението е постановено изцяло при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано, като почива на приетите за доказани релевантни за спора факти и като правилно валидно и допустимо следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,