Решение № 5792 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2020 г.

Решение № 5792 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 2548/26.11.2019 г., постановено по адм. дело № 663/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22000118003288-091-001/04.01.2019 г. издаден от органи по приходите пир ТД на НАП – София, в частта потвърдена с Решение № 602/05.04.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта с която на "Елитстрой 2018" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за придобиване на МПС и в размер на 21 206, 21 лева и по фактури за покупка гориво за експлоатация на същото МПС в размер на 975, 21 лева, ведно със съответните лихви за забава. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като не е съобразил доказателствената сила на писмените доказателства и на заключението на вещото лице. По приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС, касаторът излага доводи, че в ревизионния акт правилно тази разпоредба е приложена, тъй като по отношение на автомобила от "БМВ Х5" твърди, че макар да е регистриран като товарен, представлява лек автомобил, като се позовава на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт, както и се иска присъждане на основание чл. 161 ДОПК на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Кожухарова. Ответникът по касационната жалба - "Елитстрой 2018" ООД " – гр. Благоевград, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, счита че следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за придобиване под наем на МПС и в размер на 21 206, 21 лева и по фактури за покупка гориво за експлоатация на същото МПС в размер на 975, 21 лева, ведно със съответните лихви за забава, първоинстанционният съд е приел, очертавайки правния спор между страните относно това придобитият под наем от дружеството автомобил, марка "БМВ Х5" с регистрационен номер [рег. номер МПС] дали е лек или товарен. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че автомобилът е със сертификат N1 въз основа на който контролните органи, осъществявайки регистрацията в свидетелството за регистрация е посочено, че е товарен. Този извод съдът е направил и въз основа на определението, дадено за товарен автомобил в Регламент ЕИО/2658/87 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата Митническа тарифа, че функционално и конструктивно версиите, притежаващи сертификат N1 са идентични с аналогичната им пътническа версия М1, като при външен оглед N1 версиите на товарните автомобили не могат да бъдат разграничени от пътническите версии на съответния автомобил. Освен това съдът се е позовал и на решение по дело С-118/11 на СЕС, според което използването на стоката или намерението за използването й, определят обхвата само на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото си на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС), както и съдебна практика на ВАС /Решение № 12656/02.10.2013 г. пост. по адм. дело № 2057/2013 г. на ВАС, Решение № 14675/30.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12559/2016 г., VІІ отд. /, адм. дела № 2057/2013 г., № 12559/2016 г. и № 2972/2011 г. Въз основа на събраните по делото доказателства и цитираната в решението съдебна практика на СЕС и ВАС, първоинстанционният съд е направил извод за неприложимост на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, и за незаконосъобразност на оспорения от "Елитстрой 2018" ООД ревизионен акт, в оспорената част. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че процесният автомобил е придобит от ревизираното дружество по договор за наем, както и че същият притежава сертификат N1, който го определя като товарен. В хода на ревизията приходните органи са назначили експертиза, по която вещото лице – оценител на машини и съоръжения, което е установило, че в задната част на автомобила са разположени три седалки – луксозни от кожа, като на двете крайно са монтирани предпазни колани, както и че пространството между пътници и водача е общо и не е отделено и няма отделна отворена платформа, снабдена с различни капаци и спускащ се борд на каросерията. Експретизата е установила наличие на елементи на комфорт– мокет, вътрешно осветление и дамаска. Изводът, направен в тази експертиза е, че автомобилът е лек. Оспорвайки тази експертиза по искане на жалбоподателя в първоинстанционното производство, съдът е допуснал автотехническа експертиза с вещо лице инж. Р. Ч. със специалност "ТОАТ". От назначената и изслушана от съда съдебно-автотехническа експертиза се установява, че техническите характеристики на автомобила и конструкцията му позволява превоз на товари самостоятелно. Въз основа на това вещото лице е дало категоричен отговор в заключението си, че автомобилът е четириколесно моторно превозно средство с допустима максимална маса не повече от 3, 5 тона, предназначен за товари – категория N1. Правилно първоинстанционният съд освен на посочената експертиза, се е позовал и на безспорно установеното по делото обстоятелство, че автомобилът е заприходен в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив, както и правилно съдът е посочил като съдебна практика на СЕС относимото за правния спор решение по дело С-118/11. Следва да се посочи, че по несъмнен начин е установено по делото от доказателствата, които са събрани, включително и гласни такива, че наистина процесния автомобил е използван за икономическата дейност на дружеството – пътувания до различни строителни обекти, както и че същият е заприходен в ревизираното дружество като дълготраен материален актив, поради което не може да се откаже незабавното приспадане на данъчен кредит още при придобиването му, в какъвто смисъл е решението на СЕС, посочено по-горе. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е направил извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението, в обжалваната му част е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което същото на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за разноски, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, тъй като не са поискани и доказани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение