Решение № 5580 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 334/2010 г.

Решение № 5580 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 334/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Димитров, процесуален представител на "Агроспектър-2000" ЕООД с управител Божинел Василев Христов, срещу решение № 73/20.11.09 г., постановено по адм. д. № 83/09 г. по описа на Административен съд-Разград с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК-Разград в писмен отговор по касационната жалба поддържа становище за нейната неоснователност с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първата инстанция е Заповед № ДК- 11-02/22.05.09 г. на началника на РДНСК-Разград с която в производство по чл. 216, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 81/19.05.09 г. на главния архитект на община Разград за "Монтиране на десет броя модулни оранжерии, всяка с размери 21,00/6,40 м и ЗП 134,40 кв. м" съгласно конструктивно становище, неразделна част от разрешението. За да постанови отхвърлителното оспорването по жалбата на касатора "Агроспектър-2000" ЕООД решение, състав на Административен съд-Разград е приел, че разрешението за строеж е издадено в нарушение нормите на Наредба № 2/10.04.1998 г. за застрояване на земеделските земи, предвид което административната заповед, с която е постановена отмяната му, е законосъобразна. Решението е правилно. Разрешението за строеж е издадено за земеделски имот, при което основният спорен в казуса въпрос е бил относно приложението на Наредба № 2/10.04.1998 за застрояване на земеделските земи . Спорът е намерил обосновано и законосъобразно разрешение в мотивите на обжалваното решение, при отчитане факта, че предназначението на имота не е променено. Оранжерията представлява строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ и § 5, т. 38 от същия. С оглед това същата попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1, 2 б. "а" от Наредба № 2 като вид селскостопанска сграда с предназначение за растениевъдство. Тук следва да се има предвид, че цитираната разпоредба и приложението към нея боравят с обобщена терминология, без конкретизация на отделните видове селскостопански сгради, които по своето конкретно предназначение могат да обслужват различни селскостопански дейности - растениевъдство, животновъдство и пр. В подкрепа на този извод е и разграничението с отделни кадастрални кодове по приложение № 2, табл. 2, т. 10 от Наредба № 3/28.04.05 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в която "оранжерия с трайна конструкция", от какъвто вид безспорно са разрешените такива, е посочена с код 2530, като по този начин е въведено разграничение от поземлен имот с предназначение "нива", определен с друг код 2500. При липсата на спор относно неспазването на конкретните изисквания на Наредба № 2, касационните доводи за неправилност на решението, обосновани с неприложимостта на посочените от административния орган и обсъдени от първоинстанционния съд конкретни разпоредби на тази наредба са неоснователни. При обсъждането на писменото заключение на назначената по делото техническа експертиза не е допуснато процесуално нарушение от категорията по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, тъй като заключението е обсъдено заедно с другите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК и като не го е приел в частта досежно изложените от вещото лице правни изводи по приложението на Наредба № 2, съдът е процедирал процесуално законосъобразно. С оглед изложеното, касационните доводи за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост на обжалваното решение се явяват неоснователни. При проверката по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция намира извода за съответствие на разрешението за строеж с разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ неправилен. Процесното разрешение за строеж е за десет модулни оранжерии, всяка с площ под 200 кв. м., попадащи в определенията по § 5, т. 38 и т. 39 ДР ЗУТ, разрешени въз основа на едно общо конструктивно становище. Липсата на конструктивно становище всеки строеж, ако се приеме, че са разрешени десет отделни такива, от една страна сочи на незаконосъобразност на разрешението за строеж, а от друга в случай, че десетте отделни обекта се считат за един строеж - на опит за заобикаляне на закона и разрешаване на строежа без одобряване на инвестиционен проект. Тази констатация, въведена в настоящето решение по повод задължението за служебна проверка относно приложението на материалния закон, не променя изложения по-горе извод за неоснователност на касационната жалба. Следва обжалваното решение като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение