Решение № 6778 от 7.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Каприз" ЕООД, подадена чрез адв. Брадварски, срещу решение 119/08.06.2021 г., постановено от Административен съд Перник по адм. д. 191/2021 година. Касаторът релевира доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.1, т.2 и т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда не кореспондират с представените по делото доказателства, от които може да се изведе извод за реално изпълнение на задълженията на страните. Сочи, че доставките на стоки и услуги са реално извършени, поради което е следвало да бъде приспаднат данъчния кредит по фактурите. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на направените разноски за всички инстанции съгласно представени списъци. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калоферова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. С оспореното решение АС-Перник е отхвърлил жалбата на Каприз ЕООД против РА Р-22001418002877-091-001/04.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение 1233/17.07.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 06.2013 г. до м. 03.2014 г. включително, от м. 08.2014 г. до м. 12.2014 г. включително, от м. 02.2015 г. до м. 03.2015 г. включително, м.05.2015 г. и от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г. включително в общ размер на 32 653,59 лв. главница и лихва за забава в размер на 13 824,78 лв. относно фактури, издадени от ДЖИ СИ БИ БАЛКАН ТРАК ЕООД, КОМЕРСИАЛ - ДХ ЕООД, ЕТ ИВИМЕКС И. КОСТОВ и ТАКСИМ МОСТ СТРОЙ ЕООД с предмет на доставка - различни хранителни продукти, транспортна услуга и услуга по предоставяне на персонал. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът е обосновал извод за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от горецитираните дружества, което налага и отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 2 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 6 и л. 9 от ЗДДС за процесните данъчни периоди. Според решаващия състав допълнителен аргумент в подкрепа на изводите на органите по приходите за неизвършени реални доставки от ЕТ ИВИМЕКС И. КОСТОВ е обстоятелството, че търговецът никога не е бил регистрирано по ЗДДС лице, с оглед на което по силата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателя не възниква правото на приспадне данъчен кредит. Относно КОМЕРСИАЛ - ДХ ЕООД и ТАКСИМ МОСТ СТРОЙ ЕООД съдът е акцентирал върху обстоятелството, че процесните фактури не са включени в дневниците за продажби на доставчиците. Относно ДЖИ СИ БИ БАЛКАН ТРАК ЕООД е изложено, че въпреки включването на процесните фактури в дневниците за продажби, липсват доказателства да са предоставени работници на касатора, като соченият доставчик не е подавал уведомления до съответната териториална дирекция на НАП по реда на чл. 62, ал. 2 от КТ, нито има данни за начисляване във ведомости на трудови възнаграждения или заплащането им. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените договори, протоколи, пътни книжки, фискални бонове и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. В настоящият случай са представени доказателства, от които е видно, че РЛ разполага с редовни, съобразно изискванията на ЗСч и ЗДДС първични счетоводни документи - фактури, като при приемането на резултата от извършените доставки са съставени приемо-предавателни протоколи. Изводите на АС-Перник, че липсва реалност на доставките по фактурите, издадени от ДЖИ СИ БИ БАЛКАН ТРАК ЕООД, КОМЕРСИАЛ - ДХ ЕООД, ЕТ ИВИМЕКС И. КОСТОВ и ТАКСИМ МОСТ СТРОЙ ЕООД се опровергават от представените пред първоинстанционния съд доказателства. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с недоказване на фактическото изпълнение на услугите и липса на доставка на декларираните стоки, тъй като управителят на КОМЕРСИАЛ - ДХ ЕООД е декларирал, че не е издавал посочените фактури. Пренебрегнати са обаче представените доказателства за приемане на стоките, пътните книжки доказващи транспортирането им, както и влагането им в икономическата дейност на касатора. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Това, че фактурите на ЕТ ИВИМЕКС И. КОСТОВ са издадени без търговецът да е регистриран по ЗДДС също не представлява самостоятелно основание за отказ от право на данъчен кредит. Обстоятелствата по настоящото съдебно производство са сходни с тези, установени по дело С-438/09 на СЕС. Спорът в главното производство се отнася до хипотеза, при която на получателя Dan-Trak са издадени фактури с посочване на която на получателя Dan-Trak са издадени фактури с посочване на дължимия данък от Artem-Studio, което не е регистрирано за целите на данъка, нито е внесло ДДС. В тази връзка СЕС разяснява, че член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения чл. 22, § 3, б. б, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, след като разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател по търговските сделки е платец на данъка върху добавената стойност, компетентната данъчна администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне данъка по получени доставки, които могат да осуетят упражняването на това право. В този смисъл евентуалното неизпълнение от страна на доставчик на услуги на задължението по чл. 22, § 1 от Шеста директива, не следва да поставя под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите съгласно чл. 17, § 2 от тази директива.