Решение № 10729 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4944/2012 г.

Решение № 10729 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4944/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1/24.02.2012 г., постановено по административно дело № 635 по описа за 2011 г., Административен съд - Враца е: 1) отменил решение № 87 от 07.10.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Враца и потвърденото с него разпореждане № 5207261867/05.07.2011 г. на ръководителя на отдел "ПО" ("Пенсионно осигуряване"), с което на Николай Георгиев Николов от гр. Мездра е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО; 2) осъдил ТП на НОИ (РУСО) - Враца да заплати на Николай Георгиев Николов разноски по делото в размер на 450 лв.; 3) разпоредил изпращане на преписката на административния орган да се произнесе по заявлението на Николов с вх. № 22127/07.10.2011 г. с административен акт, съобразно дадените от съда (в мотивите му) указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Враца. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Ответникът по касация Николай Георгиев Николов от гр. Мездра, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила, като претендира и присъждане на деловодните разноски. В проведеното съдебно заседание процесуалният му представител адв. Стефанов също оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа исканията на доверителя си. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Врачанския административен съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора и неговият повереник пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от директора на ТП на НОИ за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни), че решението е издадено от компетентен административен орган в съответствие с правомощията му, в предвидената от чл. 59, ал. 2 писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, обаче е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и на целта на закона, което обуславя наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Николай Георгиев Николов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е че същия към датата на прекратяване на осигуряването (01.09.2010 г.) не отговаря на изискването да има 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Решаващо в случая се явява незачитането от органа на положения от Николов труд като фадромист на различни строителни обекти през периода от 01.04.1977 г. до 01.01.2000 г. като такъв от втора категория. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че трудът на Николов през спорния период следва да бъде зачетен като втора категория. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, съгласно т. 26 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) от втора категория е трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини, към които не е спорно, че спада и фадромата. Нещо повече, налице е и приложното поле на т. 67 от ПКТП (отм.), предвид данните за идентична вредност и тежест на извършваната работа. В процесният казус по отношение на Николов са налични кумулативните предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото към релевантния момент той има отработени над изискуемите 15 години труд при условията на втора категория (22 години, 9 месеца и 0 дни), и е бил на възраст 57 години, а след конвертирането по чл. 104, ал. 2 от КСО, сборът от осигурителния стаж и възрастта надхвърля 100 (има 101 точки), каквото е изискването на приложимата редакция на чл. 68 от КСО. Ако в хода на административното производство в съответствие с правилото на чл. 35 от АПК бяха изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, вероятно пенсионният орган сам щеше да стигне до тази констатация. Изложеното налага извод, че отричайки на Николов правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване при съществено нарушение на административно-производствените правила е издал разпореждане, противоречащо на материалния закон и неговата цел, а като е отхвърлил жалбата срещу този отказ, директора на ТП на НОИ (РУСО) е постановил материално незаконосъобразен контролен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на администрацията за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, се явява основателно. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена касационна жалба присъжда адвокатско възнаграждение, платимо от юридическото лице, в чиято структура се намира едноличния административен орган, оспорил първоинстанционното съдебно решение и издал отменения административен акт. На основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на Николай Николов в размер от 200 лв., установени по представения договор за правна защита и съдействие като сума на изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК не е заявено от касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,