Решение № 15799 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2011 г.

Решение № 15799 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от кмета на община Плевен, чрез процесуалния му представител юрк. Д. Стойчева, и от Георги Бориславов Василев, чрез пълномощника му адв. М. Боева, против решение № 22 от 21.01.2011 г., постановено по адм. дело № 544/2010 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е прогласена нищожността на заповед № РД-15-29 от 11.01.1999 г. на кмета на община Плевен, за признаване на Георги Бориславов Василев правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване земеделски имот - парцел № 612 в местността "Стража - II" по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В първата касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон, а във втората - за неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, като се отхвърли първоначалната жалба или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при установяване на съществено процесуално нарушение. В откритото съдебно заседание пред ВАС първият касатор не се явява и не изпраща представител, а вторият - чрез адв. М. Боева, и по съображения, изложени в писмена защита, поддържа жалбата. Ответникът - Петър Иванов Димитров, в писмено възражение по чл. 163 от АПК, а в съдебно заседание и чрез пълномощника си - неговата съпруга Мария Димитрова, оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заинтересованите страни-Анна Иванова Караиванова, Росица Венциславова Тошмакова - Ангелова и Румяна Димитрова Йорданова не заявяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Намира решението на Административния съд - Плевен за неправилно, тъй като съдът необосновано е приел, че не е установено наследодателят на касатора Георги Бориславов Василев - Борислав Георгиев Василев да е бил ползвател на земеделска земя с предоставено право на ползване по силата на акт по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ вр. с § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита, че приетият от съда порок на оспорената заповед касае нейната законосъобразност, но не и нищожност, тъй като заповедта не страда от пълна липса на правно и фактическо основание. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, както и представените в настоящото производство неоспорени писмени доказателства, прие за установено следното: Производството пред Плевенския административен съд е образувано по жалба, подадена от Петър Иванов Димитров, против заповед № № РД-15-29 от 11.01.1999 г. на кмета на община Плевен, с която е признато на ползувателя Георги Бориславов Василев правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване земеделски имот- парцел № 612 в м. "Стража - II" гр. Плевен по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърденията в жалбата са, че за жалбоподателя липсва правно основание за признаване на правото на трансформация, тъй като правото на ползване не му е предоставено по надлежния ред, той е получил процесната земя по силата на Протокол № 1, Решение № 2/1991 г. на ИК на ОбНС - Плевен, но с този протокол ОбНС не е предоставил земя за земеделско ползване, от където следвало, че той не е ползвател по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е условие за прилагане на § 61 на ПМС № 456/1997 г., а Община Плевен е злоупотребила с власт, като му издала документ с невярно съдържание. С тези твърдения обосновал искане съдът да обяви оспорената заповед за нищожна, поради това, че е издадена на несъществуващо законово основание. Освен това твърдял, че построената в имота сграда е без строителни книжа. От доказателствата по делото съдът съобразил, че с Удостоверение № 290/18.02.1991 г., в изпълнение на Постановление № 26 на МС от 23.04.1987 г. и Решение № 2/1991 г. на ИК на ОбНС, картон № 883 е предоставено право на ползване на Георги Бориславов Василев върху лозе от 1000 кв. м, находящо се в землището на гр. Плевен, местност "Стража I", парцел 612, а с Решение № 2, взето по Протокол № 1 от заседание на Временния изпълнителен комитет на Общински народен съвет, проведено на 11.01.1991 г. са взети решения по три точки, неотносими към спора. Съобразил приложения на л. 109 картон № 883 на земеползвател Георги Бориславов Василев на парцел 612, в който като основание за ползването е вписано Решение № 2/18.01.1991 г., пореден № 12 с вписана забележка: "Прехвърлено от Борислав Василев - баща", както и приложената към приетото като доказателство адм. дело 550/2009 г. служебна бележка от 18.09.1990 г., с издател Кметство Мизия при Общински народен съвет Плевен, издадена на Георги Бориславов Василев в уверение на това, че притежава 1 дка земя за земеделско ползване в м. "Стража". Установил, че видно от Предложение от специалист "Земеделие" при Кметство Мизия - Плевен, с Решение по раздел I - "Преотстъпване чрез дарение", т. 12, е направено предложение за преотстъпване чрез дарение от бащата Борислав Василев, на Георги Бориславов Василев, на имот 612, картон 883, както и че видно от Решение 1, т. I. 12 по Протокол № 3 от заседание на Временната управа на Кметство "Мизия", проведено на 18.01.1991 г., е преотстъпено от наследниците на Борислав Василев, на Георги Бориславов Василев - син, парцел в м. "Стража I", картон 883, парцел 612.Съдът посочил, че на 20.01.1998 г. последният подал молба до Кмета на Община Плевен, в която посочил, че въз основа на Решение № 2/1991 г. на ИК на ОбНС му е предоставено право на ползване на земя в местността "Стража II", парцел 622 от 1000 кв. м, в който има лозе и сезонна постройка, построена със строително разрешение № 1068 на един етаж с квадратура по строително разрешение 12 кв. м и действително застроена квадратура 14 кв. м и поискал да придобие право на собственост върху земята. Установил, че със Заповед № РД-15-116/28.01.1998 г. кметът назначил комисия с поименно определен състав, която да разгледа заявленията от ползвателите и да даде становище относно спазването на изискванията на § 4, 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че с Решение по протокол № 22/30.06.1998 г., тази комисия е взела решение молбата, подадена от Георги Бориславов Василев, да се уважи на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и че въз основа на тази молба и това решение кметът на общината е издал оспорената заповед и е разпоредил да бъде извършена оценка на имота . Коментирайки тези фактически обстоятелства в светлината на спора за наличие на пороци, обосноваващи нищожност на акта, съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - кметът на общината, на когото са възложени правомощията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, заповедта съдържа реквизитите по чл. 15 от ЗАП (отм.), действащ към момента на издаване на заповедта, но без наличие на правни основания за издаването й, тъй като заинтересованата страна не е установила с преки писмени доказателства, че й е предоставен имота за лично ползване на някое от основанията, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Така приел, че не е налице основна предпоставка за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а именно придобито право на ползване от праводателя-негов баща, въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Посочил, че предвид липсата на документ, удостоверяващ надлежно учредено право на ползване върху претендирания имот, бащата Борислав Василев, макар и фактически ползвател, не бил ползвател с права по § 4а, респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а доказателствената тежест да установи това право се носи от заинтересованата страна. Извел извод, че към датата на издаване на оспорената заповед правото на ползване на бащата не е могло да се трансформира в право на собственост поради липсата на законовите предпоставки в § 4а или § 4б от ПЗР ППЗСПЗЗ. С оглед на този извод съдът приел, че не са били налице основанията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост и това е порок, обосноваващ незаконосъобразност на издадения акт до степен нищожност, предвид пълна липса на правно основание за издаването й. По тези съображения е постановил оспорения в настоящото касационно производство резултат. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не е обсъдил всички фактически обстоятелства, относими към спора по същество. На първо място, че за процесната местност, в която се намира спорния имот, е налице приет и влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ). Освен това, с оглед посочените по-горе доказателства - решения на ИК на ГНС - Плевен, списъци на ползуватели, картон на ползувател на раздадена за земеделско ползване земя (стр. 109 от делото) и удостоверение от община Плевен, се установява, че на ползувателя е предоставена за ползване земя от 1000 кв. м по силата на ПМС № 12 от 1971 г., действало продължително време. Затова е необоснован изводът, че не е установено наследодателят на касатора Георги Бориславов Василев - Борислав Георгиев Василев да е бил ползвател на земеделска земя с предоставено право на ползване по силата на акт по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, вр. с § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този извод се налага и от кредитираната съдебно техническа експертиза (л. 99 от делото), установяваща идентичност на процесния земеделски имот с имота по удостоверение № 290/1991 г., от където съдът е следвало да приеме, че е налице предоставено право на ползване върху имота по силата на нормативен акт - ПМС № 12/1971 г., който е сред посочените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че върху имота е изградена постройка в срока до 1.03.1991 г. Представените в настоящото производство, неоспорени писмени доказателства, а именно списъци на работници и служители за предоставена земя за земеделско ползване по реда на ПМС 12/1971 г., между които и Борислав Георгиев, предложение на зав. служба "Земеделие" при ГНС - Плевен, както и издаденото на името на Борислав Георгиев строително разрешение за постройка в същия земеделски имот, анализирани в съвкупност с посочените по-горе доказателства, включително и приетата СТЕ, опровергават приетото от съда, че липсва основание за издаване на процесната заповед, тъй като придобитото от Георги Бориславов право на ползване е върху имот, за който праводателят му не е притежавал надлежно такова право. Това налага и втори извод, че съдът необосновано е приел, че процесната заповед е нищожна поради липса на основание за издаването й. Незначителните технически неточности и несъответствия в някои от тези документи не могат да се отразят на факта, че ползувателят е лице с надлежно предоставено право на ползване върху имот, предоставен по силата на акт от кръга на посочените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за който е заявил в срок искане за придобиване на собствеността и за който след влизане в сила на оценка, потвърдена и с влязло в сила съдебно решение е заплатил цената. Въз основа на това лицето е признато за правоимащо и с влезлия в сила ПНИ му е отреден имот. В този смисъл се явява ирелевантно доказателството, представено от ответника по касация в настоящото производство - незаверено писмо от община Плевен от 22.07.2010 г., още повече че, както бе посочено по-горе, ПНИ е влязъл в сила и понастоящем не биха могли да бъдат атакувани отрежданията по плана. Налице е както фактическо, така и правно основание за издаване на оспорената заповед и същата не страда от особено съществен порок, който да я прави нищожна. Съображенията на съда, изведени от наследственото правоприемство, също не биха могли да обосноват извод за нищожност, а и той е ревизирал влезли в сила предходни административни актове. Постановеното решение, в което не са отчетени посочените по-горе факти е необосновано, съответно неправилно е приложен и материалния закон, което налага неговата отмяна. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна не следва да бъде връщано за ново разглеждане, при което да се събират нови доказателства, а и липсват съществени процесуални нарушения при постановяването му, които да обосновават връщане за ново разглеждане. Настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли като неоснователна жалбата на Петър Иванов Димитров, съдържаща твърдения за нищожност на оспорената заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,