Решение № 4457 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2018 г.

Решение № 4457 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия –доктор В. Таковски", с местоположение на лечебното заведение в гр. Благоевград, против решение № 1410 от 26.07.2018 г., постановено по адм. д. № 305/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-465 от 12.03.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Благоевград, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: По първоинстанционното дело не е било безспорно установено как е процедирал д-р Таковски след извършването на високоспециализираната медицинска дейност (ВСМД) "Вземане на биопсичен материал от гърда" при процесните осем случая - сам е изпращал е биопсичния материал за хистобиологично изследване, съхранявал го е в Амбулаторията си, предавал го е на пациентката за отнасяне в лаборатория и т. н. В тази връзка лекарят е следвало да бъде разпитан при условията на чл. 171, ал. 2 АПК във връзка с чл. 176, ал. 1 ГПК. Тези обяснения за обстоятелствата по делото са били необходими на съда да разграничи спорното от безспорното. В тази връзка не може да се съобрази само твърдяното от лекаря-контрольор, тъй като той е част от проверяващия екип, изготвил протокол № П-153 от 6.02.2018 г., послужил като основание за издаване на процесната заповед за налагане на санкции. Позовавайки се на неговите показания в мотивите към решението, съдът е нарушил принципа на равенство, регламентиран в чл. 8, ал. 1 АПК. Съдът е приел, че във всички осем нарушения липсва и интерпретация на резултатите от ВСМД след изследване на взетия биопсичен материал, с което е нарушена нормата на чл. 148, ал. 6 от Националният рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. Действително в цитирания текст е записано, че специалистът, извършил ВСМД за осъществената дейност попълва амбулаторен лист с интерпретация на резултатите от нея. Административният орган нито в заповед № РД-09-465 от 12.03.2018 г., нито в протокол № П-153 от 6.02.2018 г., в който е налице позоваване в заповедта, не сочи нормативна уредба, регламентираща интерпретацията като медицинска дейност, нито критерии въз основа на които приема, че е налице интерпретация на резултатите, а се задоволява само с констатации, че по процесните осем случая липсва такава. При това положение касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е следвало да назначи медицинска експертиза, тъй като съдържащата се по делото медицинска документация и оценката й през призмата на изискването за наличие на интерпретация на резултатите, не е от компетентността му, защото изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава. Казаното се отнася и до факта следва ли след извършването на високоспециализираната медицинска дейност (ВСМД) "Вземане на биопсичен материал от гърда" лекарят, осъществил дейността, да впише в амбулаторния лист уточнена диагноза, както и от кой лекар и на кой етап от диагностиката се извършва това уточнение. Предвид заинтересоваността на лекаря-контрольор неговите съждения какво трябва да се разбира под "интерпретация" в случая и дали такава е налице, отразени в свидетелските му показания, са негодно доказателствено средство. Освен това ответникът е следвало да бъде задължен да представи доказателства относно публично огласяване на критериите какво трябва да включва интерпретацията, съгласно изискванията на чл. 13 АПК. Твърдените от административния орган нарушения по т. 9 от заповедта трябва да се разгледат съвместно с тези по т. т. 1-8, тъй като се касае до един административен акт. Допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила водят до отмяната на решението. След тази отмяна делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид неокончателния изход по спора, разноски в полза на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,