Решение № 7 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2010 г.

Решение № 7 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Интер Агро" ЕООД срещу решение № 223 от 3.06.2010 г., постановено по адм. дело № 399 от 2009 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - областният управител на област Велико Търново не се представлява в съдебно заседание. Представя възражение, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Конституираната като заинтересована страна - Национална компания "Железопътна инфраструктура" (чието поделение е "Предприятие за експлоатация и поддържане на ЖП инфраструктура - Г. Оряховица"), е изразила писмено становище, че жалбата е неоснователна. При издаването на обжалваната административна заповед не са допуснати посочените нарушения, по които доводи е изразено конкретно становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 80, ал. 3 от ЗДС е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № СА-01-14-1 от 13.05.2009 г. на областния управител на област с административен център Велико Търново. С нея е постановено да се изземе по административен ред от адресата на заповедта - "Интер Агро" ЕООД недвижим имот - публична държавна собственост, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. "Цар Освободител" № 106, описан в АДС № 2401/20.08.1992 г., представляващ "площ в чакалнята на приемното здание - 5.27 кв. м на Гара Горна Оряховица пътническа", който държавен имот се владее без основание. Преценявайки законосъобразността на административната заповед на основание изложените мотиви, фактически и правни основания от административния орган, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно, като е постановено съобразно установените от съда фактически обстоятелства по делото и върху закона. От представените в по делото доказателства се установява, че между жалбоподателя "Интер Агро" ЕООД и НК "ЖП" - София е сключен договор за наем с предмет право на ползване върху дълготрайни материални активи, които по смисъла на договора представляват "Площ в чакалнята на Приемното здание" гара Горна Оряховица. Уговорено е срокът на договора да е три години, считано от датата на подписването му - 1.03.2005 г. С допълнително споразумение, подписано от страните на 27.03.2008 г., срокът на договора е удължен с още две години, считано от 1.03.2008 г. На 4.08.2008 г. жалбоподателят е получил от НК "ЖП" едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договорните взаимоотношения за процесния имот, на основание чл. 12, ал. 2 от договора за наем и т. 3 от допълнителното споразумение. Предизвестието е обективирано в писмо изх. № 91-00-УСК-3813/1.08.2008 г. приложено по делото. При тези установени фактически обстоятелства по административноправния спор законосъобразно съдът е приел, че договорът за наем е валидно прекратен и "Интер Агро" ЕООД като адресат на административната заповед владее имота, без основание. Неоснователен е основният довод поддържан в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът незаконосъобразно не е допуснал експертиза за установяване на факта, че павилионът собственост на "Интер Агро" ЕООД е масивна постройка. Дали павилионът разположен върху процесния имот е преместваем обект или масивна постройка, както твърди жалбоподателят, е без правно значение за законосъобразността на заповедта по чл. 80, ал. 3 от ЗДС. Освен това съгласно чл. 2, ал. 2 от договора страните са уговорили, че наетият обект ще се ползва именно за монтиране на павилион за търговска дейност. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - 5-членен състав,