Решение № 1957 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2008 г.

Решение № 1957 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на културата, по касационна жалба на Марийка Георгиева Гайлер, Виктор Герчев Гайлер, Алексей Иванов Мокриев, Георги Иванов Мокриев и Слав Мирчев Паскалев и по касационна жалба на "Дон и Ко" ЕООД срещу решение по адм. дело № 1699/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, като са изложени доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за незаконосъобразност на решението. Ответникът по касационните жалба "Абротеа България" АД чрез своя представител и ответникът Кмета на Столична община, както и представителят на Върховната административна прокуратура изразяват становище за неоснователността на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Делото за втори път по реда на касационното обжалване е предмет на разглеждане от Върховния административен съд, второ отделение. С обжалваното решение (без номер и без дата) по адм. дело № 1699/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Дон и Ко" ЕООД, на Марийка Георгиева Гайлер, Виктор Герчев Гайлер, Алексей Иванов Мокриев, Георги Иванов Мокриев и Слав Мирчев Паскалев и на Министъра на културата против Заповед № РД-40-13/ 30.03.2001 г. на кмета на Столична община, с която е определена пазарната оценка на отчуждена част от имот за изграждане на улица - тупик, като цената е разпределена между собствениците на парцели I-16, IV-2 и V-3 в кв. 506А, местност "Центъра-Зона А". За да постанови този резултат, първоинстанционния съд се е съобразил изцяло със задължителните указанията, съдържащи се в мотивите на решението, постановено по адм. дело № 1990/2004 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което решение делото е върнато на съда за ново произнасяне по жалбите. Изложените мотиви в Решение № 4274 от 13.05.2004 г. по адм. дело № 1990/2004 г. на Върховния административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд и по което е постановено обжалването решение са в следния смисъл: оспорената заповед в първата си част съдържа произнасяне по отчуждаване на част от имота, което само пояснява основанието за оценяването на имота и не представлява самостоятелно властническо разпореждане, което да подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, като в тази част на заповедта е посочено конкретното настъпило отчуждително действие по ЗРП, одобрен със заповед № РД-50-808/7.08.1995 г. Изложени са мотиви, досежно обстоятелството, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден на конкретно посоченото в нея правно и фактическо основание и е оспорена досежно размера на определената в нея пазарна оценка на тупика, като е указано контролът за законосъобразността й да се осъществи само досежно определения размер на пазарната оценка на тупика. С тези съображения, Върховният административен съд е върнал на Софийски градски съд делото за ново разглеждане, като указанията му са задължителни за първоинстанционния съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения акт е формулирания в жалбите до съда и в решението на ВАС - оспорва се размера на пазарната оценка на процесния тупик към момента на издаването на заповедта, материализиран в процесната заповед. При тези данни, предметът на спора е определен с решението на Върховния административен съд, като първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение е бил обвързан с указанията съдържащи се в мотивите на решението на Върховния административен съд, второ отделение, които са били задължителни за него. В настоящото касационно производство следва да се провери при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, спазени ли са указанията на тричленния състав на ВАС. С наведени доводи в касационната жалба на Министерството на културата за неправилност на обжалваното решение и за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че Министерството на културата, което е предоставило собствеността на имота за ползване от Младежкия театър не се ползва от улицата - тупик, касаторът счита, че не е в кръга на лицата по чл. 52а от ЗТСУ (отм). Настоящата инстанция приема, че срани в касационното производство са тези, които са участвали в първоинстанционния съд и нарушение в тази посока не е допуснато. Спорният предмет е размера на обезщетението за тупика към датата на издаването на оспорения административния акт и съдът правилно е осъществил контрол за законосъобразност на заповедта досежно размера на обезщетението в посочения от административния орган размер. В тази връзка правилно съдът е разпределил между страните тежестта на доказването на това обстоятелство, което в случая е за сметка на жалбоподателите, сезирали първоинстанционния съд, тъй като те оспорват размера на обезщетението за отчуждената част от имота за изграждане на улица - тупик. По делото са назначени и изслушани няколко съдебно-технически експертизи, с които не е определен размера на пазарната оценка на тупика към момента на издаването на оспорената заповед. За сметка на това е определена пазарната оценка на процесния тупик, валидна към други периоди от време, който факт не е от значение и е неотносими към настоящото производство. При тези обстоятелства, съдът като е приел в мотивите на решението си, че е налице влязъл в сила регулационен план по силата на който е предвидено изграждането на улица - тупик, е изложил извод, симетричен с изложения в мотивите на решението на Върховния административен съд, второ отделение. След като жалбоподателите не са опровергали размера на посочената в заповедта от административния орган оценка на имота, съдът е стигнал до извода за нейната законосъобразност. Изложените мотиви се възприемат от настоящата инстанция като правилни. В касационните жалби на Марийка Георгиева Гайлер, Виктор Герчев Гайлер, Алексей Иванов Мокриев, Георги Иванов Мокриев и Слав Мирчев Паскалев и на "Дон и Ко" ЕООД отново се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушения на материалния закон във връзка с проведеното отчуждително производство и за несъществуването на улица - тупик, с което отново се измества предмета на спора. Възраженията насочени към мотивите, обосноваващи законосъобразността на оспорената заповед са неоснователни, а доводите на касаторите за незаконосъобразност на отчуждителното производство касаят обстоятелства, които не са предмет на настоящото производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че при постановяване на обжалваното решението не са допуснати твърдяните от касаторите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалният закон правилно е приложен, поради което обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение