Решение № 1810 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10217/2023 г.

Постъпила е касационна жалба от Газ по домовете ЕООД, срещу решение 219 от 11.08.2023 г. по описа на Административен съд Русе, постановено по адм. д. 402/2023 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на касационен жалбоподател, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка 153-ФК/21.06.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 28, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), е постановено запечатването на стопанисвания търговски обект бензиностанция РМАХ, находяща се в гр. Борово, обл. Русе и е забранен достъпът до него със срок до датата на регистрация на същия за извършване на дейността, в частта по отношение на развиваната от жалбоподателя в търговския обект дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП Пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, като неоснователна. В касационната жалба са изложени и развити оплаквания за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се компетентността на административния орган издал оспорваната заповед, като се излагат доводи, че същността на органите на НАП са дейности по събиране на приходи публични вземения, които са изчерпателно посочени. В пряката компетентност на органи на НАП не е предвидено проверка по регистрация на търговски обекти по прилагания в настоящото съдебно производство специален закон. Оплакването с този довод се доразвива и с правомощията на министър на икономиката и индустрията, тъй като той е орган по регистрацията на търговските обекти и дейностите, развивани в тях. С твърденията, че оспорваният административен акт е издаден от некомпетентен орган се иска прогласяване нищожността му. На следващо място се развива оплакване за незаконосъобразност на процедурата по издадената заповед за прилагане на ПАМ. В подкрепа на това се отчита като несподелено възражението на касационен жалбоподател по необсъждане на приложени писмени доказателства, с препращане към установеното, че в случая няма извършено административно нарушение. Прави се обосновка с издадено предупреждение 712596F710299/12.07.2023 г., по което административно наказващ орган не установява извършено нарушение, което да се санкционира по реда на ЗАНН. От това било безспорно, че след като не е установено административно нарушение по ЗАРИДСНПНП, обжалваната заповед за прилагане на ПАМ в оспорваната част е незаконосъобразна. На последно място е развито оплакване, че в обжалваната част, заповедта не отговаря на целта на закона. Искането на касационен жалбоподател е да се отмени обжалваното решение на Административен съд Русе, като се присъдят направени разноски за всички инстанции. Ответник по касационната жалба, Началник на отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, в приложено по делото становище оспорва основателността на жалбата. Възразява оплакванията по причина, че при установен факт, касационен жалбоподател да не разполага с документ за задължителна регистрация на упражнявана търговска дейност за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, в условията на обвързана компетентност е издадена обжалваната заповед. Касационен жалбоподател не противопоставя регистрационен документ, което е задължително условие за извършване на дейността. Претендира се присъждане на юрк. възнаграждение, алтернативно се възразява прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна. Представител на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, в тричленен състав на шесто отделение след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да не уважи оспорването на Газ по домовете ЕООД, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че атакуваната пред него заповед за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми, и е в съответствие с целта на закона. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и настоящата инстанция се солидаризира с него. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относимите оплаквания и възражения. Касаторовите доводи за противното са неоснователни. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 28 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно алинея трета на чл. 28 от ЗАРИДСНПНП, заповед за налагане ПАМ по ал. 1 се издава и обжалва по реда на АПК от лицата, определени по чл. 26, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП - поотделно или заедно от длъжностни лица, определени от органите на Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Агенция Митници, Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Българския институт по метрология. По делото е представена и приета като доказателства Заповед 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, чл. 28 от ЗАРИДСНПНП и чл. 81, ал. 1 от АПК, са определени началниците на отдели Оперативни дейности в дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 28 от ЗАРИДСНПНП. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 28 от ЗАРИДСНПНП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган Началника на отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия. В тази връзка искането на касационен жалбоподател за прогласяване нищожност на оспорвания административен акт поради материалноправна некомпетентност е неоснователно. Съжденията, че органите на НАП не могат да извършват контролни функции, предвид пряката им задълженост по събиране на публични вземания се опровергава от законово възложената функция по контролна дейност, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. В продължение на извода за неоснователност на оплакването за наличие на порок, водещ до нищожност, съдът е посочил и правното основание за делегирани правомощия на органа издал оспорваната заповед, отчитайки и спазената форма при оправомощаване за изпълнение на контролни дейности. Страните не спорят фактите по издаване на заповедта, като те са приети от решаващият съд в хронологичната последователност. Спорното, според касационен жалбоподател е след като не е установено административно нарушение, следвало ли е да се налага запечатване на търговския обект в частта, където физически е осъществяване търговска дейност с втечнени нефтени газове (LPG). Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от ЗАНН. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАРИДСНПНП въвежда като императив какви мерки следват от това за лице, извършващо дейност по чл. 2, ал. 1 от Закона без съответната за дейността регистрация. Нормативно, ответник по касационната жалба е обвързан от тази разпоредба и с оглед правилното й прилагане не е допуснато нарушение по издаване на заповедта в съответствие с правното й основание. По силата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, в случай че лице извършва дейност по чл. 2, ал. 1 в нарушение на условие, установено в глава втора или без регистрация, длъжностни лица, определени по чл. 26, ал. 1, издават заповед за преустановяване на дейността на съответното лице и запечатване на предприятието му до изпълнение на съответното условие за извършване на дейността, съответно до регистрацията на лицето за извършване на дейността. Когато нарушението е за отделна дейност по чл. 2, ал. 1 или отделен обект на контролираното лице, преустановява се само съответната дейност, съответно се запечатва само съответният обект. Касационен жалбоподател сочи, като необходимо основание за издаването заповедта за прилагане на ПАМ е развило се производство по установено административно нарушение. В случая такова има и затова в административната преписка е приложено предупреждението към жалбоподател. С измененията на ЗАНН от 2021 г. за приложимостта на случаите на маловажност на нарушение, установения нарушител се предупреждава писмено. Преценката на контролните органи са, че установен нарушител и установено нарушение има. Дали е маловажно или не, не е от значение за процедурата по прилагане на ПАМ. В случая е безспорно, че Газ по домовете ЕООД извършва дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, според която икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона, всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 6, подлежи на регистрация по този закон, включващо и дейността по т. 5. По време на проверката, извършена от длъжностни лица към НАП, е поискано удостоверение за регистрация на дружеството, като такова не е представено нито пред проверяващите, нито пред първоинстанционния съд до приключване на устните състезания. Правилен е изводът на административния съд за доказателствената сила на съставения протокол от проверка от 07.05.2023 г. В съдебната фаза нито се правят други твърдения, нито са ангажирани доказателства за опровергаване на констатациите по протокола. Към момента на извършване на проверката жалбоподателят не е имал регистрация по ЗАРИДСНПНП във връзка с осъществяваната от него дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона. Предвидената в чл. 28 от ЗАРИДСНПНП мярка има преустановително действие. От анализа на нормативната уредба следва извод, че в такъв случай административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага ПАМ преустановяване на дейността на съответното лице и запечатване на предприятието му до регистрацията му за извършване на дейността. Меродавно за издаване на заповедта в оспорваната част е, че за тази дейност - пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове не е издаден регистрационен документ и касационен жалбоподател е осъществявал дейност без да е налице условие и основание за това. По отношение оплакването на касационен жалбоподател, че оспорваната заповед противоречи на целта на закона и съображенията, че не са нарушени обществени интереси, както и несъразмерността на административния акт към дейността на търговеца, касационен състав споделя доводите на първоинстанционния съд по това оплакване, развито и пред него. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, по отношение на съответствието на наложената ПАМ с целта на закона. След като чл. 28 от ЗАРИДСНПНП императивно предвижда в кои случаи административният орган има задължението, да наложи принудителната административна мярка, той действа при обвързана компетентност. С оглед на това след като законодателят изрично е посочил, че в тези случаи следва да бъде наложена ПАМ - за преустановяване на дейността на съответното лице и запечатване на предприятието му до изпълнение на съответното условие за извършване на дейността, съответно до регистрацията на лицето за извършване на дейността, и фактическата обстановка съответства на хипотезата на нормата (което е установено в хода на производството), то налагането на принудителната административна мярка от този вид във всеки случай съответства с целта на закона. Административният съд правилно е преценил, в условията на чл. 28, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП оспорваната заповед с какъв предмет следва да бъде, а именно само по отношение дейността по пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. Именно по тези съображения не се споделя оплакването, че с решението си първоинстанционен съд е отхвърлил жалба срещу административен акт, издаден в противоречие с принципните изисквания по чл. 6 от АПК, и при основанието по чл. 146, т. 5 от Кодекса. Настоящият съдебен състав споделя правилността на правните изводи на Русенския административен съд, при анализ на относимите доказаталства по издаване на оспорваната заповед. В случая, дори да има производство по искане за издаване на регистрационен документ от МИИ дейността, за която е санкциониран касационен жалбоподател не може да бъде осъществявана. Предвид горното настоящият тричленен състав на Върховен административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Пунктуално изложените оплаквания, включително и това за нищожност, които иска да докаже касационен жалбоподател, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед за принудителна административна мярка и като е отхвърлил жалбата в оспорваната част, с която е бил сезиран, Административен съд Русе е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора се уважава искането на ответник по касационна жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на 100 лева, платими на Национална агенция по приходите. Мотивиран от изложеното, тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение