Решение № 202 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 181/2009 г.

Решение № 202 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 181/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Г. Н., подадена в срок чрез защитника му адв. А против въззивно решение № 313 от 23.12.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 611/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения преоценката на доказателствата, довели до ограничаване на правата му с осъждането му при недопустимо предположение относно авторството и за явно несправедливо завишаване на наказанието с отказа да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК. По същество се иска да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Гражданските ищци и частни обвинители не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 79 от 10.10.2008 г. постановена по НОХ дело № 268/2008 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия Н. Г. Н. за виновен в това, че на 3.11.2007 г. на АМ "Тракия", при управление на МПС-лек автомобил "Алфа Ромео-164" нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на М. В. Б. на 20 години, като смъртта е настъпила на 9.11.2007 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Съдът е възложил възпитателната работа с подсъдимия на Наблюдателната комисия при Столична община. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на В. А. Б. и И. Т. Б. по 90 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря ведно със законната лихва, считано от 9.11.2007 г. до окончателното изплащане, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил. С въззивно решение № 313 от 23.12.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 611/2008 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Извън довода, че приетите за установени фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото, който касае обосноваността на съдебния акт, която е изключена от обхвата на касационната проверка, то се мотивира с осъждането му по обвинението, което не е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички доказателствени материали и без основание е кредитирал само тези, подкрепящи обвинението, а е отхвърлил показанията на св. Д, Б. Р., Д. В., И. П. и Т. Д., а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. С тези съображения по същество се оспорва начинът на формиране вътрешното убеждение на съда по фактите, който не подлежи на касационен контрол. Всеки съд е суверенен при вземане на решението си по чл. 305, ал. 3 НПК да приеме за достоверен даден доказателствен източник, когато между него и друг такъв съществува противоречие. На проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е оценен в логическата му връзка с останалите и съобразно действителното му съдържание, при спазване правилата на формалната логика и дали са направени точни фактически и правни изводи. По делото такива нарушения, довели до потвърждаване на присъдата, без да е доказано авторството на деянието, не са допуснати. Всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, са изяснени от събраните по установения процесуален ред относими допустими доказателствени източници, без нито един от тях да е пренебрегнат, а съдържащите се в него фактически данни да са извратени. Въззивният състав самостоятелно е оценил в логическата им връзка събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал в проведеното съдебно следствие, не е констатирал нарушения на правилата на формалната логика при оценката им и не е имал основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме тезата на подсъдимия, че не е управлявал лекия автомобил и не е причинил съставомерния резултат. В мотивите на решението е изложил убедителни съображения, поради които е възприел фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд. Възприетите фактически констатации, че на автомагистрала "Тракия", посока София-Пловдив, след ляв завои и при скорост на движение 120-130 км/час, подсъдимият загубил управлението на автомобила, който се отклонил от посоката на движение, ударил се в оградната мрежа, при което през предното стъкло навлязъл бетонен кол и разбил главата на пътуващата на предната дясна седалка пострадала Б., не са произволни, лишени от доказателствена основа и не са израз на предубеденост на съда във виновността на подсъдимия. Направени са след задълбочен и сериозен анализ на всички доказателствени материали, в това число и показанията на посочените в касационната жалба свидетели. Още първоинстанционният съд не само е констатирал противоречието в гласните доказателствени средства, но по надлежния процесуален ред е положил усилия да изясни на какво се дължи. След като противоречието между тях не е преодоляно, е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, като е мотивирал решението си кои от тях кредитира. Съдът не е имал основание да отхвърли показанията на св. Б, които са пряк източник на доказателства по въпроса за авторството на деянието. Той е пътувал на задната седалка в лекия автомобил и е последователен, че подсъдимият е бил водач. Показанията му се подкрепят и от показанията на св. И, които в качеството си на полицейски служители пристигнали на мястото на инцидента и установили контакт с пътуващите в автомобила. От жалбоподателя не се сочи наличието на основание, което би поставило под съмнение тяхната обективност и безпристрастност. По категоричен начин са установили, че подсъдимият бил във видимо добро здравословно състояние, обяснил, че е управлявал автомобила, дал си документите за проверка, изпробвали го за алкохол, дали му талон за кръвна проба, а по-късно дал обяснения в полицейското управление. При преценката на достоверността на свидетелските показания са обсъдени и събраните по делото писмени доказателства, а именно данните съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието и приложения албум с фотоснимки, а също така и с заключенията на изслушаните експертизи, в това число и на комплексната съдебно медицинска експертиза. Показанията на свидетелите Д, Б. Р., Д. В. и И. П. не са отхвърлени без основание, както се поддържа от жалбоподателя. Те не са очевидци на деянието и не са дали сведения относно авторството. Контактували са в подсъдимия дни след настъпването на пътно-транспортното произшествие и са установили моментното му здравословно състояние. В показанията им не се съдържат фактически данни за момента на настъпване на увреждането и от тях не би могъл да се прави извод, че не е бил в състояние да управлява автомобила. Мотивирано са отхвърлени като нелогични и противоречиви обясненията на подсъдимия, като още първоинстанционният съд е изложил подробни съображения. В рамките на приетите фактически констатации, материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престълението по възведеното обвинение. Извън довода за осъждането му без доказателства други конкретни съображения за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори, от жалбоподателя не се поддържат. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователно. Производството пред двете съдебни инстанции е проведено при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Обвинителният акт, не съставлява "дословен препис от показанията на св. Б, дадени в досъдебното производство", както се твърди от жалбоподателя. Съставен е в съответствие с изискванията по чл. 246 НПК, като в обстоятелствената му част са посочени достатъчно фактически данни относно престъплението, времето, мястото и начинът на извършването му. В няколко съдебни заседания и след като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, първоинстанционният съд е събрал както доказателствата, посочени в подкрепа на обвинението, така и допълнително поисканите от подсъдимия. Въззивната проверка заправилността на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда е извършена по реда на чл. 313 и 314, ал. 1 НПК, като е обезпечена равнопоставеност на страните при упражняване на правата им. Доказателственото му искане е уважено и е допуснат до разпит поискания още в първата инстанция свидетел д-р Г. Показанията му са преценени в логическата им връзка с останалите доказателствени материали. Въззивното решение е изготвено в съответствие с изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК, като е отговорено на доводите му против правилността на присъдата и са посочени основанията за отхвърлянето им като неоснователни. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, което се мотивира с неоснователния отказ наказанието да бъде индивидуализирано под предвидения за престъплението минимум, при условията на чл. 55 НК, е неоснователно. При решаването на въпроса какво наказание да бъде наложено за извършеното престъпление са отчетени всички обстоятелства по чл. 54 НК, както и относителната им тежест, съобразени са и целите по чл. 36 НК. Нито едно от тези обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание не би се явило несъразмерно тежко, за да бъде наложено по-леко по вид наказание. Проявената безотговорност да управлява автомобила на дълъг път при наличието на претърпяна предишната вечер черепно мозъчна травма, с което е застрашил живота на другите участници в движението и предходното му поведение като водач на моторно-превозно средство, потвърждават направения извод, че определения с присъдата обем наказателна принуда е необходим преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК