Решение № 6409 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15047/2018 г.

Решение № 6409 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15047/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - Перник, чрез процесуален представител, срещу решение № 373/05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 404/2018 г. по описа на Административен съд -Перник, с което е отменена негова заповед № 313 з-1090/26.06.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба - Х. Христов в представен от процесуален представител писмен отговор, оспорва същата и моли съдът да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурор при Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Перник е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР - директорът на ОД на МВР - Перник, в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място съдът е счел, че е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължаваща дисциплинарно наказващият орган преди налагането на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, каквито действия от страна на директора на ОД на МВР - Перник изобщо не са извършени в качеството му на ДНО. Относно приложената по делото покана от 13.06.2018 г., съдът е приел, че не изхожда от ДНО и не доказва изпълнение на процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като процесуалното действие е извършено от некомпетентен орган. Съдът е изложил мотиви, че директорът на ОД на МВР -Перник, в качеството му на ДНО не е поканил за изслушване държавния служител на определена дата, нито е поискал неговите писмени обяснения, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място съдът е приел, че е нарушена и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като не е извършена преценка от ДНО, относно фактите и обстоятелствата при извършване на нарушението и неговата тежест, ведно с преценка на цялостното поведение на държавния служител. Според съдът не са взети предвид и влезли в сила съдебни решения, с които са отменени наложени дисциплинарни наказания на служителя. Следващото нарушение установено от първонистанционният съд е и това на разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, а именно че в заповедта са описани три отделни нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР, като наложеното наказание е определено в максимален срок, предвиден от закона от една година, без да са изложени мотиви. Отделно съдът е приел, че в обжалваната заповед липсва позоваване на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР и аргументи, по кой ред следва да се определи едно общо наказание при извършване едновременно на две нарушения, за които се предвижда един и същ вид наказание. В резултат на горното, съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно прилагане на материалния закон. Обжалванато решение е валидно, допустимо и правилно. От представените и неоспорени от страните доказателства пред Административен съд - Перник се установява, че дисциплинарно наказващия орган не е изпълнил задължението си, императивно вменено в чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, поради което е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените. Според посочената разпоредба дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по независещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на посочената разпоредба е даване възможност на служителя да се защити в най- пълен обем пред ДНО като предостави обяснение в устна или писмена форма, относно вмененото му дисциплинарно нарушение след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство и след запознаване с фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната му отговорност. В процесния случай дисциплинарното производство е започнало с извършването на проверка, въз основа на докладна записка рег. № 249 р-956/16.02.2018 г. на началника на РУ -Брезник, относно установени пропуски в дейността на служители от РУ - Брезник, в която липсват сведения и аргументи относно държавния служител Христов. Със заповед № 313 з-351/20.02.2018 г., директорът на ОД на МВР -Перник е определил комисия, която да извърши пълна и задълбочена проверка на обстоятелствата, изнесени в докладната записка от 16.02.2018 г. Със справка УРИ № 313 р-5171/02.05.2018 г., относно извършена проверка от комисията е предложено на мл. експерт Х. Христов за допуснати нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения или заповед по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР да му бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание". С покана рег. № 313 р-6966/13.06.2018 г., Х. Христов е бил поканен от С. Христов- дисциплинарно разследващ орган да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения и възражения. Оспорената заповед е издадена на 26.06.2018 г. от директора на ОД на МВР - Перник, който в качеството си на ДНО не е изслушал държавния служител и дори не го е поканил за изслушване на определена дата, нито е поискал неговите писмени обяснения. Обоснован е изводът на първоинстанционният съд за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, доколкото сведенията на Х. Христов са дадени в хода на проверката, извършвана от назначена комисия, относно обстоятелства, изнесени в докладна записка № 249 р-956/16.02.2018 г. на началника на РУ - Брезник, адресирани са до комисията и са от дата 14.03.2018 г., същият при даването им не е знаел, че срещу него ще има дисциплинарно производство и не е упражнил правото си на защита. Освен това тези сведения не са приети от дисциплинарно - наказващия орган- директора на ОД на МВР - Перник, няма данни по делото наказаното лице да е изслушано или да са приети писмените му обяснения, преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нито че това не е сторено по зависещи от държавния служител причини, което препятства правото му на защита в нарушение на императивната разпоредба на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел, че освен нарушение на цитираната по -горе разпоредба, при издаване на оспорената заповед е нарушена и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Наказанието е наложено без да са обсъдени и съобразени обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Противно на твърденията в касационната жалба от съдържанието на обжалваната заповед се установява, че макар формално в същата да е посочено, че са оценени събраните доказателства, обстоятелствата при които е извършено нарушението и е оценено цялостното поведение на служителя, не са взети предвид и не са обсъдени влезли в сила съдебни решения, с които са отменени предходни дисциплинарни наказания на служителя и липсват конкретни мотиви за това, заповедта е постановена в нарушение на посочената законова разпоредба. Правилен е и изводът, че в случая в заповедта са описани три отделни нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР, квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения по т. 11, за всяко от които се предвижда наказание порицание, като съгласно ал. 2 това наказание може да бъде определено за срок от шест месеца до една година. В случая наложеното наказание е определено в максималния, предвиден в закона срок от една година, но липсват аргументи и позоваване на разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР по кой ред се определя едно общо наказание при извършване едновременно на две нарушения, за които се предвижда един и същи вид наказание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Независимо от изхода на спора и направеното искане от ответника по касация, разноски не следва да му бъдат присъждани, предвид липсата на представени доказателства за тяхното извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение