Решение № 12496 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2018 г.

Решение № 12496 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи срещу решение № 4750 от 13.04.2018 г., постановено по адм. дело № 10785/2016 г. на Върховния административен съд - пето отделение, тричленен състав, с което е отменена издадената от Министъра на вътрешните работи заповед № 8121К-2472/28.06.2016 г. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 195, ал. 1 и чл. 206 от ЗМВР, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Л. У. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмено възражение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № 8121К-2472 от 28.06.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на държавния служител Л. У. – разузнавач V степен в 03 група "Криминална полиция" Лозенец на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 04 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 201, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР. С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, след като е приел, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Дисциплинарно разследващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 23 от Инструкция № Iз-8121 -470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията). Дисциплинарно наказващият орган е бил длъжен да уведоми служителя за образуваното пред него дисциплинарно производство и преди да наложи наказанието, да го изслуша или да приеме писмените му обяснения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на обжалваното съдебно решение и неправилно прилагане на чл. 195, ал. 1 и чл. 206 от ЗМВР (Закона за Министерството на вътрешните работи). Изводите на съда произтичат от извършената съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика, а установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност. На основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Събраните доказателства сочат, че данните за нарушението, извършено на 05.06.2015 г. и за неговите извършители, са станали известни същия ден, когато са подадени докладни записки. На 08.06.2015 г. Началникът на 04 РУ – СДВР е издал заповед за извършване на проверка на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР (ДВ, бр. 53 от 2014 г.) по получени данни за извършеното дисциплинарно нарушение в 04 РУ при СДВР. Не е било изпратено писмено уведомление до компетентния дисциплинарно наказващ орган съгласно изискването на чл. 10 от посочената по-горе Инструкция № Iз-8121 -470 от 27.04.2015 г. Не е издадена и писмена заповед от дисциплинарнонаказващия орган по образец съгласно изискванията на чл. 16 от същата инструкция. Със следваща заповед № 228з-317 от 31.07.2015 г., издадена от Началника на 04 РУ – СДВР, е разпоредено удължаване на срока за извършване на дисциплинарната проверка до 28.08.2015 г. Проверката е приключила с представяне на справка № 228р-16700/03.11.2015 г. от назначената тричленна комисия, която е предложила да не се налагат дисциплинарни наказания. Отразено е запознаване на Л. У. със справката на 27.11.2015 г. През времето от 27.11.2015 г. до 07.06.2016 г. не са извършвани други действия във връзка с дисциплинарната проверка. Не е спазен чл. 20 от Инструкция № Iз-8121-470 от 27.04.2015 г., който предвижда, че съответният ръководен служител, ако установи, че не е компетентен да наложи предвиденото дисциплинарно наказание, незабавно писмено уведомява компетентния орган по реда на чл. 10 и му изпраща всички събрани материали. Предложението до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на инспектор У. е направено от Директора на СДВР на 08.06.2016 г., а материалите от извършената проверка са изпратени на дисциплинарно наказващия орган на 10.06.2016 г. Държавният служител е дал писмени обяснения на 22.07.2015 г., които е адресирал до органа в СДВР, разпоредил проверката. Върху тях е поставен печат "запознат" с подпис на министъра и дата 27.06.2016 г. Приложено е и кратко писмено възражение, адресирано до дисциплинарно наказващия орган, с дата 06.06.2018 г., т. е. преди уведомяването на компетентния да наложи наказанието орган. При горната фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд за издаване на заповедта в нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 205 и чл. 206 от ЗМВР е правно издържан. При наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител е било образувано дисциплинарно производство не от дисциплинарно наказващия орган, а от прекия ръководител на държавния служител, който е разпоредил проверката. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, не следва да се тълкува превратно и изолирано от останалите разпоредби, уреждащи дисциплинарната отговорност. Конкретно установените по делото факти сочат, че извършеното нарушение и самоличността на извършителя са станали известни на ръководителите на СДВР на 05.06.2015 г. Дисциплинарното производство не е протекло по правилата на чл. 205 от ЗМВР, което разколебава фикцията по чл. 196, ал. 2 от ЗМВР за установеност на дисциплинарното нарушение, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Дисциплинарната отговорност на държавните служители от Министерството на вътрешните работи се реализира в рамките на проведено по процесуалните правила дисциплинарно производство. Проявеното продължително бездействие за информиране на дисциплинарно наказващия орган не може да служи като основание за утежняване на положението на държавния служител и налагане на дисциплинарно наказание по-късно от два месеца от откриване на нарушението и по-късно от една година от извършването му (чл. 195, ал. 1 от ЗМВР). Ограничаването на правомощието за налагане на дисциплинарно наказание в рамките на преклузивните срокове е обусловено от съображения за постигане на санкциониращия му, предупредителен и възпитателен ефект, както и предотвратяване на възможността за използването му за цел, извън предвидената от закона (ТР № 2/2002 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 3/2001 г.). Правилен е и изводът на първоинстанционния съд във връзка с мотивирането на оспорената заповед, в която не са обсъдени всички обстоятелства от значение за вида и размера на наказанието (чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР), като не е отчетен фактът, че служителят е отстранил вредните последици от нарушението няколко часа по-късно. Като е отменил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил обосновано и правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,