Решение № 12898 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5146/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Спасов от [населено място], община Своге, срещу Решение 1312 от 08.12.2022 г. на Административен съд София - област по административно дело 900/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. Спасов срещу Решение, рег. 353р-9754 от 10.08.2022 г. на началника на Районно управление Своге, с което на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отнето Разрешение 20150110140, с вписан в него пистолет Макаров, кал. 9х18, ИМ341715 . Касационният жалбоподател Р. Спасов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът неправилно е приложил чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, като не е отчел, че с Определение 351 от 07.10.2022 г. по гр. дело 466/2022 г. на Районен съд - Своге е отменена Заповед за незабавна защита 6 от 09.08.2022 г., което е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Касаторът твърди, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като видно от представените по делото доказателства А. Пешев е встъпил на длъжност началник на РУ Своге на 13.09.2022 г., а актът е издаден на 10.08.2022 г. Счита, че оспореният акт се явява несъответен на закона и издаден в противоречие с чл. 6 АПК. Намира съдебното решение за немотивирано, тъй като не се базира на фактите и обстоятелствата по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноските за двете инстанции. Касаторът се представлява от адв. Н. Арабаджиев, Адвокатска колегия гр. Пловдив. Ответникът по касационната жалба началникът на Районно управление - Своге, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: Р. Спасов е притежател на издадено Разрешение 20150110140, с вписан в него пистолет Макаров, кал. 9х18, ИМ341715 със срок на валидност до 19.02.2025 г. На 09.08.2022 г. в РУ - Своге е постъпила Заповед за незабавна защита 6 от 09.08.2022 г. по гр. дело 466/2022 г. на РС - Своге срещу Р. Спасов за това, че е образувано производство по реда на чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и има издадена заповед за незабавна защита. На 10.08.2022 г., с Решение, рег. 353р-9754, началникът на Районно управление - Своге, на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, отнема издаденото на Р. Спасов разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. С Определение 351 от 07.10.2022 г. по гр. дело 466/2022 г. на Районен съд - Своге е отменена Заповед за незабавна защита 6 от 09.08.2022 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. С оглед на доказателствата по делото издадена на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН заповед за незабавна защита, съдът приема за доказано настъпването на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Приема, че представеното определение, с което е отменена приложената мярка по ЗЗДН е иррелевантно за правния спор, тъй като относимата законова разпоредба изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на ЗЗДН. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на обжалваното решение и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към правния спор. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. От представените по делото Заповед 8121К-10946 от 15.10.2021 г. и акт за встъпване в длъжност от 15.10.2021 г. се установява, че А. Пешев е заемал длъжността Началник на РУ Своге към датата на издаване на обжалвания административен акт и последният е издаден от компетентен орган, както правилно приема и първоинстанционният съд. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респективно с оглед на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. По делото не се спори, че със Заповед за незабавна защита 6 от 09.08.2022 г. на РС Своге, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, спрямо касатора е наложена конкретна ограничителна мярка. Въз основа на тази заповед административният орган е разпоредил отнемане на оръжието и съответните разрешителни. Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, която задължава административния орган да изземе, респективно да откаже връщане на отнетите оръжия и разрешителни. Още повече, в чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е визирано изискване от налагането на тези мерки по ЗЗДН до решението за възстановяването на оръжието да е изтекъл тригодишен срок. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е налице. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантно действието на предприетата мярка за защита по ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на ЗЗДН. А с оглед наложената на касатора мярка по чл. 18 ЗЗДН, визираната в закона предпоставка за отнемането на разрешителното е осъществена. Неправилно е тълкуването от страна на касатора на определението на гражданския съд за прекратяване на наложената мярка за незабавна защита като отпаднало основание. Неговото действие е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно налагане на мярката, но този факт не е нов по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, като цитираната от касатора практика касае различна фактическа обстановка. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до липса на основанията за издаване на разрешителното, респективно до неговото отнемане. Следователно, при настъпване на факта по точка 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не се дължат разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд