Решение № 3234 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2019 г.

Решение № 3234 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на Върховната административна прокуратура и касационна жалба на С. Бутенко от [населено място], срещу Решение № 4470 от 26.03.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 2525/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста на прокурор във Върховната административна прокуратура и жалбата на С. Бутенко срещу Заповед № ЗС-23 от 23.01.2018 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост е разпоредено изземването от г-н Бутенко на имот - частна държавна собственост, находящ се в [населено място], [адрес]. Касационният жалбоподател – прокурор във Върховната административна прокуратура, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че разпоредбата на § 165 от Преходните и заключителни разпоредби на отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е неприложима. За г-н Бутенко е възникнало правото да запази наемните си отношения преди отмяната на § 165 и сега действащият ЗОВСРБ не променя придобитите по силата на договора за наем от 2.03.2007 г. и уредени с § 165 права. Съдът се е позовал на нищожна разпоредба на § 4 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне (Наредба № Н-22), тъй като тя е извън законовото оправомощаване на министъра с чл. 226б, ал. 2 ЗОВСРБ и предвид чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове не следва да се прилага. Налице е незаконосъобразен административен акт, издаден в противоречие с принципа на правовата държава, гарантиран с чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България и на основание нищожната разпоредба на § 4 от Наредба № Н-22. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед. Касационният жалбоподател - С. Бутенко, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е взел предвид възражението му, че договорът за наем не е породил правно действие, тъй като към момента на сключването му г-н Бутенко не е бил на кадрова военна служба. В договора също така не се съдържа разпоредба за срок относима към пенсиониран военнослужещ, какъвто касаторът е бил към 2007 г., поради което договорното правоотношение не е обвързано със срок и следва да се приеме, че е запазено. Освен това, касаторът твърди, че наемното правоотношение е възникнало към момента на издаване на Заповед № 157/31.01.1981 г. на началника на квартирно-експлоатационна и Гарнизонна жилищна част - София за настаняване в процесното жилище, а не през 2007 г. Неправилно съдът е приел, че предизвестието за прекратяване на договора за наем е надлежно връчено. Молбата от 27.09.2017 г. е подписана единствено от съпругата на г-н Бутенко. Известието за доставяне, представено по делото не удостоверява връчване на предизвестието, нито, че е връчено на жалбоподателя. В касационната жалба се твърди, че С. Бутенко и понастоящем не е уведомен за предизвестието от роднините си, поради тежкото му здравословно състояние. Поради това и изводът, че отказва да освободи жилището е необоснован. Касаторът счита, че при издаване на заповедта е нарушена разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Д. Андреева, Софийска адвокатска колегия. Ответникът - министърът на отбраната, не изразява становище по касационния протест и касационната жалба. Ответникът – Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", счита касационния протест и касационната жалба за неоснователни. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът не е допуснал твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. С приемането на новия ЗОВСРБ възможността г-н Бутенко да ползва ведомствено жилище е изключена. Сочи, че наемното правоотношение е валидно прекратено, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от юрисконсулт И. Маринов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест и касационната жалба. Обжалваното решение е издадено в противоречие с приложимия закон. Административният орган без законово основание е прекратил наемните правоотношения с г-н Бутенко. Върховният административен съд счита касационният протест и касационната жалба за допустими - подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: Имот - [адрес], [населено място], е частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, Акт за частна държавна собственост № 09352 от 27.12.2016 г. На 31.01.1981 г., със Заповед № 157, началникът на Квартирно-експлоатационна и гарнизонна част - София, е настанил в ап. 156 С. Е. Бутенко с тричленното си семейство. На 5.03.2007 г. е сключен Договор № РД-12-461 за отдаване под наем на недвижим имот – частна държавна собственост, находящ се в [населено място], [адрес], включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, между С. Бутенко и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната". На 29.11.2007 г. е сключено Допълнително споразумение № РД-12-2173 за промяна на наемната цена. На 3.09.2010 г. е подадено заявление-декларация от г-н Бутенко с № 13-00-2236 за привеждане на наемното му правоотношение в съответствие с условията и реда на Наредба №Н-22 от 16.07.2010 г. На 25.07.2014 г. главният директор на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" е изпратил уведомление до г-н Бутенко, че във връзка с привеждане на наемните правоотношения в съответствие с Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г., и с оглед липсата на документ, че същият работи в системата на Министерството на отбраната, следва в едномесечен срок доброволно да освободи заеманото от него жилище. Уведомлението е получено лично от С. Бутенко на 5.08.2014 г., видно от известие за доставяне – л. 62. На 20.08.2014 г. с молба до Министерството на отбраната с № 21-32-797 С. Бутенко е възразил срещу поканата за доброволно освобождаване на жилището, като е изразил желанието си да закупи същото или да остане пожизнено в него с оглед тежкото здравословно състояние на него и съпругата му. На 10.10.2014 г. главният директор на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" е изпратил отговор с № 12095, с който уведомява г-н Бутенко, че не попада в категорията правоимащи, изрично посочени в Наредба № Н-22 и ЗОВСРБ, за ползване на имота от ведомствения жилищен фонд, както и че няма законово основание за реализиране на продажбата му. Уведомен е, че, като бивш служител, може да кандидатства за закупуване на жилище, попадащо в приложното поле на чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ. Отговорът е получен лично от С. Бутенко на 17.10.2014 г., видно от известие за доставяне – л. 64. На 14.09.2017 г. с изх. № 12095 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", е изпратил на г-н Бутенко предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № Н-22. Предизвестието е връчено лично на г-н Бутенко на 16.09.2017 г., видно от разпечатка за проследяване на пратка – л. 65. На 27.09.2017 г. в Министерството на отбраната е постъпила молба от С. Бутенко и С. Бутенко с № 11504, във връзка полученото предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение. Изложени са данни за изключително лошото здравословно състояние на г-н Бутенко и съпругата му и липсата на друго жилище за него и семейството му. Моли да бъдат оставени пожизнено в жилището, тъй като счита, че Наредба № Н-22 им дава такава възможност като заварени наематели съгласно § 4 от Наредбата. На 12.10.2017 г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с изх. № 13542, до г-н Бутенко е изпратен отговор във връзка с молбата от 27.09.2017 г., в който е разяснено, че проверка във връзка с изложените твърдения е направена още по повод молба с № 21-32-797 от 10.10.2014 г. и тъй като няма промяна в обстоятелствата е пристъпено към едностранна промяна на наемното правоотношение. На 6.10.2017 г. В. Бутенко, в качеството си на дъщеря на С. и С. Бутенко е сезирала министъра на отбраната с молба за преразглеждане на случая с родителите й, с оглед тежкото здравословно състояние, в което се намират. На 23.11.2017 г. от изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" е изпратен отговор до В. Бутенко във връзка с молбата й до министъра на отбраната, препратен по компетентност на агенцията. В отговора е посочено, че предвид действащата нормативна уредба, няма законово основание искането й да бъде удовлетворено. На 23.01.2018 г., със Заповед № ЗС-23, издадена на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС), министърът на отбраната разпорежда изземване на имот - частна държавна собственост, [адрес], [населено място], от г-н Бутенко. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, като при издаването й органът не е допуснал нарушения на производствените правила. Съдът е приел, че заповедта е и материално законосъобразна. Налице е държане на държавното жилище на отпаднало правно основание, тъй като наемното правоотношение на г-н Бутенко е прекратено на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № Н-22/2010 г., по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите - с едномесечно предизвестие. Съдът е приел още, че разпоредбата на пар. 165 ПЗР ЗИЗОВСРБ (отм.); не е част от действащото право и не може да бъде прилагана понастоящем. Понастоящем правата на военнослужещи са уредени с Наредба Н-22/2010 г., като с § 4 от е предвидено, че лицата, заварени като наематели на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната по отм. § 165 имат право да ги ползват пожизнено под наем при определени условия, на които жалбоподателя не отговаря. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Касационните доводи са за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Доводите за твърдяния от касатора С. Бутенко порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила са свързани с необсъждането от съда на факти и обстоятелства, които счита за относими към спора, а именно за недействителност на договора за наем, както и липсата на срок на договора. За да е налице порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила в сочената от касатора форма е необходимо съдът да не е обсъдил релевантни за предмета на спора факти. Безспорно по делото е, че наемният договор е сключен на 5.03.2007 г., към който момент г-н Буенко не е бил на кадрова военна служба. Но този факт сам по себе си не променя релевантното към момента на издаване на оспорената заповед качество на касатора на лице, с прекратен договор за кадрова военна служба, т. е. на лице, което не попада в категорията правоимащи лица по чл. 226б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), поради което и на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № Н-22 наемното му правоотношение е прекратено. С писмо № 12095/14.09.2017 г. до г-н Бутенко е отправено предизвестие за прекратяване на сключения договор на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № Н-22. Предизвестието е връчено лично на Бутенко на 16.09.2017 г., видно от приложената разпечатка за проследяване на пратка (лист 75 от делото). Касаторът – С. Бутенко оспорва реда за връчване на предизвестието, като твърди, че писмото не му е връчено лично, а от посочената разпечатка от куриерска фирма не се доказва какво и на кого е доставено. Действително липсва известие за доставяне, от което да е видно получаването на процесното писмо, а в разпечатката липсват данни за съдържанието на пратката, както и подпис на получателя. Но в този смисъл съдът правилно е приел, с оглед подадената от С. Бутенко молба-възражение № 11504/27.09.2017 г., че предизвестието му е надлежно връчено. Твърденията, че молбата не е подписана от него и не следва да се приема за доказателство за връчване е неоснователно. Дори да се приеме, че предизвестието не е получено лично, а чрез съпругата му, то в случая следва да се приеме, че същото е надлежно връчено по реда на чл. 46 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Спазено е изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-22, предизвестието да бъде връчено на наемателя по реда на ГПК. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗДС и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ППЗДС наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите. В чл. 32 от Договор № РД-12-461 от 05.03.2007 г. е предвидено, че прекратяването на наемните правоотношения и освобождаването на имота-предмет на договора, се извършва по реда на Закона за задълженията и договорите с едномесечно писмено предизвестие. В случая този ред е бил спазен, както е приел и тричленният състав на ВАС. Няма данни предизвестието да е било оспорено по надлежния ред, поради което и целените от него правни последици следва да се считат за валидно настъпили. Наличието на прекратено наемно правоотношение обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имотът се държи на отпаднало правно основание, с оглед на което законосъобразно се явява и разпореденото със заповедта изземване на имота - частна държавна собственост. Извън фактическия състав на Заповед № ЗС-23 са твърденията на касационните жалбоподатели, касаещи основанията за прекратяване на наемното правоотношение. В предметния обхват на производството по оспорване на заповед за изземване на недвижим имот по чл. 80а ЗДС не влиза проверка за законосъобразност на прекратяването на наемните правоотношения между страните по договора за наем на недвижимия имот. Тези правоотношения имат облигационен характер и възникналите във връзка с тях спорове са подсъдни на общите, а не на административните съдилища. Предмет на разглеждане в настоящото административно производство е единствено законосъобразността на издадения административен акт с оглед наличие или отсъствие на установените в нормата на чл. 80а ЗДС предпоставки. В случая правилно, в съответствие с нормативната уредба и доказателствата по делото, съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като е отчел наличие на прекратено по надлежния ред наемно правоотношение и изтичане на срока за доброволно освобождаване на имота, въз основа на което е направил обоснован извод, че посоченото в заповедта основание за нейното издаване е действително осъществено - имотът се държи на отпаднало правно основание. Касаторът – г-н Бутенко твърди, че обжалваното решение е постановено и в нарушение на чл. 8, ЕКПЧ. Безсорно е, че с оглед на чл. 8, § 1 ЕКПЧ всеки има право на жилище. Това право не е абсолютно и с оглед на параграф 2 намесата на държавата е недопустима, освен в случаите, предвидени в закон и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите. С оглед на така гарантираното от Конвенцията право на всеки гражданин на жилище, за да е налице спазване на допустимото по Конвенцията ограничение на това право е необходимо да се провери налице са предпоставките за ограничаване на правото по смисъла на параграф 2. По делото не е спорно, че в случая - в контекста на Закона да отбраната и въоръжените сили на Република България, ограничаването на правото на жилище е изрично предвидено в закон - чл. 226б, ал. 1 ЗОВСРБ. Всяка от предпоставките, водещи до ограничаване на правото на жилище по смисъла на чл. 8, § 1 ЕКПЧ, e нормативно установена. В случая намесата в правото на жилище по смисъла на чл. 8, § 1 ЕКПЧ е в съответствие със закона и преследва легитимна цел - защитава правото на министъра на отбраната да си върне владението върху имота от лице, което го владее без правно основание, и гарантира правото на другите, предвидени в закон правоимащи лица - решение от 13 май 2008 г., McCann v The United Kingdom, № 19009/04, т. 48. Наред с това производството по прекратяване на правото на ползване на жилищен имот от фонда на Министерството на отбраната, като проведено при спазване на законовите изисквания, не е довело до нарушаване на предпоставките на чл. 8, § 2 ЕКПЧ, защото е в интерес на националната сигурност и правата на другите, т. е. намесата е необходима в едно демократично общество, защото "отговаря на належаща обществена нужда". Всички останали твърдения в касационната жалба и касационния протест съдържат доводи, относими пряко към съществуването и прекратяването на наемното правоотношение, за което бе изяснено, че стои вън от фактическия състав на основанието за издаване на заповедта по чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Видно от изложеното доводите на касаторите за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът е постановил акта си при спазване на процесуалните правила, въз основа на правилно установените по делото факти е направил обосновани правни изводи и правилно е тълкувал и приложил закона, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника - Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на агенцията направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 100, 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд