Решение № 7696 от 11.7.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение11.07.2023 г.докладчик Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 4950/18.07.2022г., постановено по административно дело 4618/2022г. на Административен съд-София град, с което е отменено писмо изх.E-94-00-89/11.03.2022г. на министъра на енергетиката и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Дионисомарбле ЕООД [ЕИК], със седалище е адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от К. Павлидис, писмо изх.E-94-00-89/11.03.2022г. издадено от Министъра на енергетиката, с което е спряно действието на Договор от 13.08.2010 г. за предоставяне на а концесия за добив на подземни богатства от находище Дионисо участък Втори , разположено в землището на [населено място], общ. Мездра, обл. Враца , и Договор от 03.07.2001г. за предоставяне на Дионисомарбле ЕООД на концесия за добив на подземни богатства от находище Дионисо участък Втори , разположено в землището на [населено място], общ. Мездра, обл. Враца.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката срещу решение 4950/18.07.2022г., постановено по административно дело 4618/2022г. на Административен съд-София град, с което е отменено писмо изх.E-94-00-89/11.03.2022г. на министъра на енергетиката, с което е спряно действието на Договор от 13.08.2010 г. за предоставяне на Дионисомарбле ЕООД на концесия за добив на подземни богатства от находище Дионисо участък Втори , разположено в землището на [населено място], общ. Мездра, обл. Враца , и Договор от 03.07.2001г. за предоставяне на Дионисомарбле ЕООД на концесия за добив на подземни богатства от находище Дионисо участък Втори , разположено в землището на [населено място], общ. Мездра, обл. Враца. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната на атакуваното решение и произнасяне по същество с потвърждаване на действията на министъра. Ответната страна- Дионисомарбле ЕООД чрез адв. Данкова и адв. Иванова в представения писмен отговор считат касационната жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й . Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, срещу решение, което подлежи на касационен контрол и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е писмо изх.E-94-00-89/11.03.2022г. на министъра на енергетиката, с което е спряно действието на Договор от 13.08.2010 г. за предоставяне на Дионисомарбле ЕООД на концесия за добив на подземни богатства от находище Дионисо участък Втори , разположено в землището на [населено място], общ. Мездра, обл. Враца , и Договор от 03.07.2001г. за предоставяне на Дионисомарбле ЕООД на концесия за добив на подземни богатства от находище Дионисо участък Втори , разположено в землището на [населено място], общ. Мездра, обл. Враца. То е издадено на основание чл. 68, ал. 2 ЗПБ, и е за спиране действието на договор за предоставяне на концесия за ползване на подземни богатства-строителни материали-мрамори чрез добив от находище Дионисо участък Втори , разположено в землището на [населено място], общ. Мездра, обл. Враца Спирането на действието на договор за предоставяне на концесия, постановено от министъра на енергетиката на основание чл.68 от ЗПБ представлява властнически акт на административен орган, с които са упражнени властнически контролни правомощия и е наложена принудителна административна мярка. В случая тази мярка е обективирана с писмо изх.E-94-00-89/11.03.2022г. на министъра на енергетиката, с което е спряно действието на два Договора за предоставяне на Дионисомарбле ЕООД на концесия за добив на подземни богатства от находище Дионисо участък Втори , разположено в землището на [населено място], общ. Мездра, обл. Враца. Установената от Административен съд-София град фактическа обстановка е следната: Видно от представените Договор от 13.08.2010г. и Договор от 03.07.2001г., изм. и допълн. с Допълнително споразумение 1/04.04.2008г., на Дионисомарбле ЕООДе предоставена концесия за добив на подземни богатства скалнооблицовъчни материали варовици от находище Дионисо участък Втори , разположено в землището на [населено място], общ. Мездра, обл. Враца. С влязло в сила на 22.03.2021г. Наказателно постановление 131/12.02.2021г., издадено от директора на Р.-Б., на фирма, на основание чл.265, ал.2, ал.3 във вр. с чл.73, ал.1, т.1 и чл.74, ал.2 от Закона за горите, е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., за това, че извършва дейност по чл.73, ал.1, т.1 от Закона за горите /добив на подземни богатства/ в поземлен имот с идентификатор 12704.226.36 в . Върбешница, общ. Мездра, обл. Враца с площ 3 297кв.м., трайно предназначение на територията: горска, НТП: друг вид дървопроизводителна гора, собственост на физическо лице, отдел 171, подотдел 13 по ГСП на ТП ДГС Мездра, с което е променило предназначението на горската територия не по установения за това ред нарушение на чл.265, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.73, ал.1, т.1 и чл.74, ал.2 от Закона за горите. Фирмата концесионер е депозирала искане вх.Е-256-Д-97/28.02.2022г. до министерство на енергетиката за иницииране процедура за принудително отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 12704.226.36 с оглед нуждите за добива на подземните богатства по ред на глава трета от ЗДС и на основание чл.75, ал.2 от Закона за подземните богатства. По делото е налична и изпратена нотариална покана от 13.04.2022г., с която фирмата е отправила предложение до собственика на поземлен имот с идентификатор 12704.226.36 , търговското дружество за извърши своя сметка рекултивация на засегнатите площи в поземления имот, за да се възстанови годността на земята за горскостопанско ползване. За да отмени процесната принудителна административна мярка , първоинстанционния съд приема липса на мотиви относно обстоятелството продължава ли нарушението, отстранено ли е или не към момента на налагане на принудителната мярка. Съдът мотивира правния си извод на липса на мотиви, като съществено нарушение на закона. При анализ на нормата на чл.68, ал.1 от ЗПБ, съдът счита, че за да бъде спряно действието на концесията, следва концесионерът да извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство и то в момент на издаване на оспорения акт, каквито данни липсвали в писмо изх.E-94-00-89/11.03.2022г. на министъра на енергетиката. Съдът приел наличие на данни за предприети от фирмата концесионер действия по отстраняване на вредните последици от нарушението, които не били взети предвид при издаване на акта. В тази връзка в мотивите на решението е посочена разпоредбата на чл.68, ал.4 ЗПБ, която предвижда разрешение или концесия, спрени по реда на ал. 1, да се подновяват, ако титулярят на разрешение или концесионерът отстрани причините в срока по ал. 2, а липсата на мотиви и разпоредителна част, с които ясно и конкретно се указва какво следва да извърши търговското дружество за да отстрани причините за спирането, е обоснована от съда като съществена незаконосъобразност, основание за отмяна на оспорвания акт. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция намира, че решението на съда не е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви при издаване на оспорения акт, както и липса на данни за констатирано продължаване на нарушението, не се споделят от касационния съд. Събраните по делото доказателства сочат, че нарушенията, с които министърът обосновава акта си, са установени като извършени с влязло в сила Наказателно постановление 131/12.02.2022г. на директора на РДГ-Берковица за извършвана дейност по чл.73, ал.1,т.1 от Закона за горите. Нарушението е констатирано в друго административно производство, проведено от друг административен орган и касаещо нарушение на чл.265, ал.2 и ал.3, вр. С чл.73, ал.1,т.1 и чл.74, ал.2 от Закона за горите. Очевидно с издаване и влизане в сила на наказателното постановление, нарушението на закона е извършено и изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗПБ извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство . Законът в приложимата разпоредба не изисква установяване дали нарушението продължава, както и дейностите, с които се нарушава действащото законодателство да е налице към момента на издаване на акта. В противен случай се обезсмисля смисълът, който законодателят е вложил в разпоредбата. Неправилни са правните изводи на административния съд и относно приложението на разпоредбата на чл.68, ал.4 от ЗПБ , която предвижда Разрешение или концесия, спрени по реда на ал. 1, се подновяват, ако титулярят на разрешение или концесионерът отстрани причините в срока по ал. 2. Тази разпоредба намира приложение след като са настъпили правните последици на чл.68, ал.1 от ЗПБ и изисква доказване от страна на концесионера отстраняване на причините наложили спиране действието на договора за концесия. В случая приложение намира и разпоредбата на чл.47, ал.1 от Договора за концесия, която пресъздава законовата разпоредба. Законът не възлага задължение на административния орган да констатира отстраняване или преустановяване на закононарушението извършено от концесионера, преди да бъде наложена принудителната административна мярка, чието основно правно действие е именно преустановяване на установеното нарушение. Разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗПБ дава повече права на едната страна по договора именно поради специфичността на предмета на концесията, която е свързана с търсене, проучване или за проучване или концесия за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. Затова министърът има право, при констатирани дейности в противоречие с действащото законодателство да спре концесията. Министърът действа при условията на обвързана компетентност констатира ли се такава дейност, а именно издадени и влезли в сила наказателни постановления, следва да спре временно концесията. Според разпоредбата това е право на едната страна по договора да констатира определено поведение и поради законово изискване да извърши определено действие с правни последици. Няма как да бъде допълнително установяване по реда на административна проверка продължаване на нарушението, допълнителното му установяване към момента на издаване на акта или отстраняване на последиците от това нарушение в това производство, тъй като актът на Министъра на енергетиката се издава на формално основание. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение като неправилно постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено, а оспореният акт потвърден като законосъобразно издаден. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,