Решение № 84 от 20.2.2025 г. на ВКС по дело № 20248002200880/2024 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на и.ф. Главен прокурор, за възобновяване на наказателното производство и изменение на влязлото в сила на 26.06.2024г. определение № 47/26.06.2024г., постановено по нохд № 873/2024г. на Окръжен съд – Варна на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и се аргументира с нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и съществено нарушение на процесуалните правила чл. 382, ал. 7 от НПК. В съдебно заседание осъденият Н. В. не се явява, редовно уведомен. Защитникът му адв. М. намира искането за основателно. Прокурорът от Върховна прокуратура счита искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за основателно и претендира да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Искането на и.ф. Главен прокурор по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е допустимо, тъй като атакуваният от него съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419 от НПК, направено е в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, като същото се явява основателно. С определение № 47/26.06.2024г., постановено по нохд № 873/2024г. на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на 26.06.2024г., осъденият Н. В. е бил признат за виновен в извършването на три престъпления по чл. 354а от НК, като на основание чл. 23 от НК му е било определено едно общо най- тежко наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи от него при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК съдът приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан под стража, считано от 13.03.2023г.до 16.05.2023г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 16.05.2023г. до 14.09.2023г. С отделно определение № 667/03.07.2024г., влязло в законна сила на 19.07.2024г. по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на осъдения по нохд № 2037/2020г. на РС – Варна, като е определил общ режим за неговото изтърпяване. Определението, с което е било одобрено споразумението по нохд № 873/2024г. на ОС – Варна е влязло в сила и не подлежи на касационна проверка. Видно от материалите по делото, осъденият В. е осъждан с влязло в сила на 05.08.2020г. определение за одобряване на споразумение по нохд № 2037/2020г. на РС – Варна, като му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години, както и на глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Престъпленията по нохд № 873/2024г. са били извършени от В. на 13.03.2023г., т.е. в изпитателния срок на предходното му осъждане по посоченото дело на районния съд. Изложеното показва, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил на осъдения В. вместо „общ“, „строг“ първоначален режим за изтърпяване на наказанието му по нохд № 873/2024г.по описа на ОС – Варна. И това е така, понеже съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС съдът определя първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода в случаите, когато наложеното наказание е за повече от пет години лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато се налага наказание за умишлено престъпление, ако не са изтекли повече от пет години от изтърпяването на предходно наказание лишаване от свобода, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията, както и за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Настоящият казус попада именно в тази последна хипотеза, но сборът от двете наказания не надвишава две години, което обстоятелство не е било съобразено от решаващия съд. Било е допуснато и още едно нарушение на материалния закон по чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. Съдът не е съобразил, че осъденият В. е бил задържан под стража от 13.03.2023г., като с определение по чнд № 609/2023г. по описа на ОС – Варна, тази мярка за неотклонение е била заменена с „домашен арест“ и видно от приложените по делото материали, осъденият В. е бил освободен от ареста не на 16.05.2023г., както е приел първостепенния съд, а на 20.05.2023г., като от тази дата е започнала да тече и мярката му за неотклонение „домашен арест“. По този начин, като е зачел времето, през което спрямо осъдения е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ до 16.05.2023г., както и „домашен арест“, считано от 16.05.2023г., съдът е допуснал посоченото нарушение на материалния закон. В настоящия казус, преди да пристъпи към одобряване на предложеното му от страните споразумение, съдът е бил длъжен, съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК да се убеди, че същото не противоречи на материалния закон, което не е било сторено. Така, като не е предложил промени в споразумението, съответни на закона, а вместо това го е одобрил, съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 382, ал. 7 от НПК. Допуснатите от съда нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени и налагат искането за възобновяване на наказателното производство да бъде уважено, като се отмени постановеното по делото определение за решаване на делото със споразумение в частта му, в която е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, наложени на осъдения В., както и в частта, в която е зачетено времето на „задържане под стража“ от 13.03.2023г. до 16.05.2023г. и „домашен арест“ за времето от 16.05.2023г. до 14.09.2023г. и същото се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК