Решение № 10543 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2020 г.

Решение № 10543 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от М. Методиев от [населено място] и от директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София против съответните неблагоприятни за касационните жалбоподатели части от решение № 486 от 19.11.2019 г. на Административен съд - Перник, постановено по административно дело № 266/2019 г. Касаторът - М. Методиев, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, оспорва постановения съдебен акт в частта, в която е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/06/1/0.0.1403/2/01/04/01 от 28.03.2019 г., издаден от директора на областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - София, в частта, в която му е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляващо получено първо плащане по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, ведно с дължимата лихва. Твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи срещу изводите на съда за наличие на предпоставки за невключване на 5 бр. поземлени имоти при изчисляването на стандартния производствен обем на стопанството му. Твърди, че за тези имоти е имал сключени арендни договори преди датата на кандидатстване, но с дата на правно основание за ползването им след датата на кандидатстване - за стопанската 2016/2017 г., т. е. не е имал аренден договор за земи, които да е могъл да ползва с дата на договора преди кандидатстването му по мярка 6. 1. В дадения ход по същество процесуалният представител на този касатор изтъква, че земеделският стопанин е ползвал консултантски пакет от услуги, предоставени от националната служба за съвети в земеделието към министерство на земеделието и храните за кандидатстване по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани". В подкрепа на твърденията си представя пред настоящата касационна инстанция копие от доклад за изпълнен консултантски пакет. В тази връзка излага съображения за приложението на § 3 от чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, съгласно който задължението за възстановяване от бенефициера на извършено неправомерно плащане не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или на друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Искането от съда е да отмени оспореното решение в посочената част. Претендира присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на ОД на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не представя писмен отговор на касационната жалба. Касаторът - директорът на ОД на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния си представител юрк. Захариева, оспорва съдебния акт в частта, с която е отменен АУПДВ № 14/06/1/0.0.1403/2/01/04/01 от 28.03.2019 г. в частта, в която на М. Методиев е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и административната преписка е върната на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - София за ново произнасяне. Твърди неправилност на съдебното решение в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че действително второ плащане по процесния договор не е извършено, но от издадения АУПДВ е видно, че отказът не се претендира на основание разпоредбите на ДОПК, а същият е обоснован с разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 4, вр. чл. 38, ал. 7, т. 2, вр. чл. 5, ал. 16 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 14/28.05.2015 г.). Излага аргументи, че правното основание за отказ от второ плащане не е обоснован с разпоредбите на ДОПК и в тази връзка в заповедта не фигурират единствено правните основания на чл. 162 от ДОПК, а и правните основания за отказ. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е постановена отмяна на обжалвания АУПДВ и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата на М. Методиев против АУПДВ в тази част. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по тази касационна жалба - М. Методиев, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, в дадения ход по същество оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на М. Методиев е неоснователна, а жалбата на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - София е основателна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Перник е отменил по жалба на М. Методиев АУПДВ № 14/06/1/0.0.1403/2/01/04/01 от 28.03.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - София, в частта, в която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и е върнал административната преписка на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - София за ново произнасяне по заявката на Методиев за извършване на второ плащане по договора при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. Методиев против останалата част от АУПДВ, с която е определено задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че М. Методиев е ползвател по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР 2014 - 2020), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен във връзка с подадено от М. Методиев заявление, придружено и от бизнес план, и след одобряване на финансирането със заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-140-РД/11 от 18.01.2016 г. на директор на ОДДФЗ - Перник. В приложения към заявлението за подпомагане бизнес план, в таблица 1 "Налична за стопанството земя", Методиев е посочил 5 имота № 56004, 25027, 26025, 25028 и 26026, като в таблица 1 А "Данни за земеделски площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда", имоти не са посочени. В раздел II, т. 1 на приложения към заявлението бизнес план, таблица 7 "Специфични цели и резултати" като цел № 1, Методиев е посочил "увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум 4 000 евро). Съгласно таблица 12 "Определяне на икономическия размер на стопанството", раздел V "Икономически размер на земеделското стопанство, измерен в СПО", т. 1. "Определяне на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО", на приложения бизнес план, общият икономически размер на стопанството на Методиев за стопанска 2014/2015 г., измерен в СПО е 15 840 лв. Заложен общ икономически размер на стопанството, измерен в СПО за третата година - стопанската 2017/2018 г., е 24 420 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения договор, одобрената финансова помощ е в размер на 48 895 лв., като съгласно ал. 2 на посочената клауза помощта се предоставя на два етапа: т. 1 - първо плащане в размер на 24 447, 50 лв. и т. 2 - второ плащане в размер на 24 447, 50 лв., като по отношение на всяко от плащанията са определени съответно срокове и условия за извършването им. Съгласно чл. 6 от договора, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план до 30.07.2018 г. Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че Методиев е получил първо плащане по договора в размер на 24 447, 50 лв., какъвто е и размерът на установеното с АУПДВ вземане. Установено е, че на 25.07.2018 г. земеделският стопанин е подал заявка за второ плащане с № 14/06/1/0.0.1403/3/01, окомплектована с всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 от Наредба № 14/28.05.2015 г. В таблица 1 "Данни за земята в земеделското стопанство" към приложение № 9 "Данни за земята и животните в земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за второ плащане", Методиев е посочил имотите, в които за стопанската 2017/2018 г. отглежда заложените по бизнес план култури - имоти с номера 06286.56.4, 06286.56.10, 06286.56.11, 06286.56.12, 06286.56.13 и 06286.56.18, всички намиращи се в гр. Брезник, община Брезник, и УПИ VII - 228 по плана на с. Слаковци, общ. Брезник. Съдът е приел, че от вписаните в приложение № 9 към заявката за второ плащане единствено имот с № 06286.56.4 е посочен и в заявлението за подпомагане (кандидатстване) от 21.07.2015 г., като същият е участвал при изчисляване първоначалния икономически размер на стопанството, измерен в СПО. За другите имоти към заявката за второ плащане са представени договори за аренда от 8.02.2015 г. и от 5.02.2015 г. За УПИ VII - 228 по плана на с. Слаковци, общ. Брезник, е представен нотариален акт за покупко-продажба № 106 от дата 18.09.2015 г. Във връзка с подадената заявка за второ плащане са извършени проверка на място и административна проверка. С писмо изх. № 01-220-6500/95 от 25.10.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - София, Методиев е уведомен за откриването на производство по издаване на АУПДВ поради неизпълнение на заложената в договора цел "Увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум 4 000 евро) и съобразно изискването на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2018 г. Изводът е мотивиран с установяване при извършените административни проверки по направената заявка за второ плащане, че от заявените от кандидата седем земеделски имота, всичките намиращи се в гр. Брезник, общ. Брезник, и УПИ VII - 228 по плана на с. Слаковци, общ. Брезник, в които за стопанската 2017/2018 г. лицето отглежда заложените по бизнес план култури, имоти с номера 06286.56.10, 06286.56.11, 06286.56.12, 06286.56.13 и 06286.56.18 не следва да се включват при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството, тъй като за същите има сключени договори преди датата на кандидатстване - 21.07.2015 г., но недекларирани в таблица 1 "Налична за стопанството земя", не са били включени и при изчисляване на СПО при кандидатстване и в таблица 1 А от бизнес плана. Поради това е прието, че СПО на стопанството към момента на подаване на заявката за второ плащане е 4 831, 69 евро, формиран от културите и площта на поземлен имот с идентификатор 06286.56.4, намиращ се в гр. Брезник, общ. Брезник, и УПИ VII - 228 по плана на с. Слаковци, общ. Брезник, който СПО, съпоставен със СПО от 8 098, 86 евро към датата на кандидатстване, няма увеличение, поради което заложената в договора специфична цел не е изпълнена. Във връзка с това е прието, че е налице нормативно и договорно неизпълнение от страна на ползвателя, тъй като не е увеличен икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най - малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО. Методиев е подал възражение срещу невключването на поземлените имоти при изчисляването на СПО, в което заявява, че обработва същите, както и че независимо от сключването на договори за аренда на тези имоти в началото на месец февруари 2015 г., към този момент имотите са били включени в масиви за ползване за стопанската 2014/2015 г. по споразумение между собствениците и/или ползвателите, съгласно чл. 37в от ЗСПЗЗ, който факт не му е бил известен към момента на сключване на договорите. Сочи също, че не е имал правно основание за ползване на тези имоти, тъй като правата му за ползване на същите са за стопанската 2015/2016 година, т. е. от 1.10.2015 г. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за неоснователна жалбата на М. Методиев срещу АУПДВ в частта му, с която е определено задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г., ведно с лихва за забава. Приел е, че оспореният в посочената част АУПДВ е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че са налице фактическите и правни основания за издаване на акта в тази му част. Съдът е приел, че за неизпълнение на задължения от страна на ползвателя на помощта, които са нормативно установени, разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. предвижда, че полученото първо плащане подлежи на връщане, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. Мотивирал се е, че доколкото в случая процесните имоти с местонахождение с. Слаковци, общ. Брезник, не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството, както и обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят е имал сключени договори за аренда наем, то били налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., поради което земята не е следвало да се включва при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Административният съд е счел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен в частта, в която на М. Методиев е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляващо второ плащане по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Позовавайки се на решение № 10325 от 3.07.2019 г. по адм. дело № 3263/2019 г. на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е приел, че с АУПДВ като индивидуален административен акт се установявали публични вземания като съответно предмет на акта било определянето на такива вземания по основание и размер, т. е. прекратяването на договор за финансова помощ и отказът занапред на плащане на одобрена финансова помощ, която обаче не била изплатена и не подлежала на връщане, не съставлявали установяване на публично вземане. Приел е, че доколкото директорът на ОД на ДФ "Земеделие" - София е разполагал с правомощия за прекратяването на договора, ведно с отказване на цялостно плащане на одобрена финансова помощ, то в посочената част - с отмяната на АУПДВ е следвало административната преписка да бъде върната на органа за издаване на съответен акт. Така постановеното решение е частично неправилно. Производството по сключване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с М. Методиев е започнало с подаване на заявление за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. С оспорения АУПДВ на М. Методиев, на основание чл. 38, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 16 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта, в която е отменен АУПДВ № 14/06/1/0.0.1403/2/01/04/01 от 28.03.2019 г. в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и административната преписка е върната на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - София за ново произнасяне по заявката на Методиев за второ плащане. Неправилно административният съд е приел, че не може да се откаже второ плащане по договор № 14/06/1/0.0.1403 от 19.01.2016 г. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. Идентично на съдържанието на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. е и съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договор № 14/06/1/0.0.1403/19.01.2016 г., според който фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този договор и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от този договор, когато ползвателят не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6, ал. 1 от договора. Неоснователно е позоваването от страна на касатора Методиев на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. Цитираната норма гласи, че задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Същата е неприложима в разглеждания случай, доколкото доказателствата по делото потвърждават приетите за установени от административния орган факти, а по отношение на тях са приложени относимите норми и договорна клауза на чл. 38, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., и чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора. Не е налице грешка, извършена от компетентен орган или друг орган, доколкото в бизнес плана, представен пред Фонда, Методиев е посочил в таблица 1 "Налична за стопанството земя" пет имота, които представя за неговото изпълнение, между които не са процесните. Също така, земеделският стопанин не е посочил данни за земеделските площи, които не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда (таблица 1 А). По този начин спорните поземлени имоти не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството на кандидата, а към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят е имал сключени договори за аренда/преарендуване на същите, съответно е знаел за тях. Така изложеното не може да се вмени в грешка на административния орган или на националната служба за съвети в земеделието към министерство на земеделието и храните, за да е налице хипотезата на чл. 7, § 3 от Регламент № 809/2014 г. Във връзка с доводите, че договорите за аренда представляват предварително споразумение за бъдещи арендни взаимоотношения и влизат в сила от стопанската 2015/2016 г., която е след датата на подаване на заявлението за подпомагане, първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че със сключването на договорите в изискуемата от закона форма - писмена, с нотариална заверка на подписите, при липса на изрично отлагателно условие в тях за предаване на владението, същите са породили своето действие и арендаторът е придобил фактическата власт върху имотите в момента на подписване на договора. След като това е станало преди подаване на заявлението за подпомагане, то Методиев е следвало да ги опише като част от земеделското си стопанство. Според правилото на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включва земята, която не е била включена при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят е имал сключени договори за наем и/или аренда независимо дали ползването на земята е било предоставено на други лица. В настоящия случай са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., при които площта на процесните пет имота не следва да се включва при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2, от което следва, че с имоти № 06286.56.10, 06286.56.11, 06286.56.12, 06286.56.13 и 06286.56.18 кандидатът не може да участва за постигането на специфичната цел, респективно не може докаже увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най - малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО. С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита, че М. Методиев не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, което е основание по чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. както за връщане на полученото първо плащане, така и за отказ за получаване на второто плащане по чл. 10, т. 2 от същата наредба. По изложените съображения настоящата касационна инстанция приема, че АУПДВ № 14/06/1/0.0.1403/2/01/04/01 от 28.03.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - София, е законосъобразен административен акт, а като е достигнал до други правни изводи първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Методиев против административния акт в отменената му част. Решението е неправилно и в частта на присъдените в полза на Методиев разноски за първоинстанционното производство и следва да се отмени и в тази му част. С оглед крайния изход на спора, основателна е претенцията на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - София за присъждане в полза на ДФ "Земеделие" на съдебни разноски за двете инстанции. За първоинстанционното производство в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, а за касационното производство следва да се присъдят разноски за държавна такса в размера на 195, 58 лв. и юрисконсултско възнаграждение. Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лв. за двете инстанции. При това положение, общият размер на дължимите от М. Методиев на ДФ "Земеделие" разноски за двете инстанции възлиза на сумата от 395, 58 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,