Решение № 2301 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Хасково, чрез ст. юриск. Стойчева, срещу Решение 1844 от 30.04.2024 г., постановено по адм. дело 203/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Х. С. С. от гр. Хасково срещу Решение 1012-26-69-1 от 19.02.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/2140-26-84 от 19.01.2024г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Х. С. С., чрез адв. Милев, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж в общ размер 2 година, 1 месец и 12 дни на С. в периодите: 03.07.1984г. 08.01.1985г. и 15.06.1989г. 22.01.1991г., като неработеща майка, не представлява действителен осигурителен стаж. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира само върху времето от общо 2 години, 1 месец и 12 дни за отглеждане на първо и второ на С., заключени в периода 03.07.1984г. 22.01.1991г., когато същата не е работила. От страна на пенсионния орган, а и на ответника при осъщественото задължително административно обжалване, е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не попада в обхвата на действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО при недостигащ осигурителен стаж, а новелата на чл.9 КСО има действие само за напред. Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно административният съдия не е споделил изводите и на пенсионния орган, а и на касационния жалбоподател. Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите(отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. За периода относима е и уредбата, касателно правата на "неработещите" женимайки, дадена с отменения чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта(доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г.), която уредба е възпроизведена и в сега действащият чл.9, ал.7 от КСО, съгласно която "За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. ". В този дух е и нормата на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл.38, ал.3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Или налага се изводът, че в областта на общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. В този смисъл и без основание се поддържа тезата от пенсионния орган, а и от горестоящият му Ръководител ТП на НОИ Хасково, че законодателят е ограничил обхвата на тази привилегия, като е приел че този стаж е недействителен, т. е. не следва да участва при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО". Напротив такова "ограничение" не се установява и с оглед дефинитивната разпоредбата на §1,т.12 от ДР на КСО, досежно понятието действителен стаж, вкл. и след нейното допълване, направено с ДВ бр.8/2023г., доколкото следва да се приеме, че направеното там изброяване не е изчерпателно. Отделно се поставя и въпроса как подобно тълкуване би се съотнесло с нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с Решение по к. д. 9/ 2005 г. на КС на РБ разяснения в тази насока. Или следва да се обобщи, че придобитият от майките трудов (осигурителен стаж) съгласно чл.80 от ППЗП(отм.) е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд в предприятието, като това тълкуване отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените майки съгласно цитирания по-горе Указ за насърчаване на раждаемостта. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на С., за която страна се констатираха те да са в размер на общо 800 лева. Или НОИ следва да заплати на същата посочената сума за тази съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,