Решение № 6478 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2012 г.

Решение № 6478 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 и 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл. 103 и следващите от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция " Митници", гр. София, ул. " Г. С. Раковски " № 47, чрез процесуалния представител Невяна Йоцова, против решение № 1170 от 5.03.2012 г. постановено по адм. дело № 579/2010 г. на Административен съд София - град, с което Агенция " Митници" е осъдена да заплати на Николай Павлов Почеканов сумата от 5049,00 лв., представляваща обезщетение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но не повече от 10 месеца в резултат на отмяната от съда на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, заедно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на паричното задължение. Освен това с допълнение към решението агенцията е осъдена да заплати и направените по делото разноски. Излагат се подробни съображения касаещи съществото на спора, като се обосновава възражение за необоснованост на решението и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се и отказът на съда да уважи искането на касатора да извърши прихващане по реда на чл. 103 от ЗЗД на изплатеното обезщетение с правно основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В съдебно заседание процесуалния представител на касатора поддържа касационната и частната жалби по изложените в тях съображения. Ответникът Николай Почеканов, чрез процесуалния си представител адв. Димитриева от ВАК, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Моли жалбата, с която се обжалват присъдените с допълнението към решението разноски също да бъде отхвърлена. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Правилно е прието, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се припокрива с това по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и това би довело да неоснователно обогатяване или репатриране на едни и същи вреди два пъти. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната и частна жалби са процесуално допустими, като подадени в законоустановените срокове от надлежна страна. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Първоинстанционният съд от събраните и проверени по отделно и в тяхната съвкупност доказателства по делото е приел за установено: Директорът на Агенция "Митници" със заповед № 10146 от 16.12.2009 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ е прекратил служебното правоотношение с Николай Павлов Почеканов - старши инспектор в Регионална митническа дирекция гр. Варна, като съответно са му изплатени съответните обезщетения предвидени в чл. 106, ал. 2 и 4 от ЗДСл, при брутна месечна заплата от 649 лв. С влязло в сила решение № 8826 от 20.06.2011 г., Върховния административен съд е отменил заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 104, ал. 1 и чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Административен съд София - град е осъдил Агенция " Митници" да заплати на ответника по настоящото производство сумата в размер на 5049,00 лв. представляваща обезщетение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но не повече от 10 месеца в резултат на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, заедно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на паричното задължение. В производство по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е допълнил с определение № 1795 от 10.04.2012 г. решението си и е осъдил агенцията да заплати и направените по делото разноски в размер на 500 лв. В мотивите към обжалваното решение подробно е аргументирал размера на присъденото обезщетение. Мотивирано и правно обосновано съдът е посочил, защо е приложил разпоредбата на чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 2 от ЗЗД и е постановил прихващане на обезщетението изплатено по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. В противен случай би се допуснало неоснователно обогатяване, поради факта че обезщетенията по чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 от ЗДСл репатрират едни и същи вреди. Първоинстанционното решение с допълнението към него е правилно, не са нарушени материалния закон и съдопроизводствените правила и е обосновано. Установени са правнорелевантните за спора факти и са направени законосъобразни изводи относно приложението на нормите на чл. 104 - 106 от ЗДСл и чл. 103 - 105 от ЗЗД. Правилно и законосъобразно е постановил заплащането на направените по делото разноски. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и правилно. Касационният жалбоподател следва да заплати на Николай Почеканов разноски за тази инстанция в размер на 700 лв., изплатено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно завишено, тъй като е определено в съответствие с Наредба № 1/2004 г. Водим горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение