Решение № 6215 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2012 г.

Решение № 6215 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Кръстана Милева от гр. Пловдив срещу решение № 2106/9.12.2011 г., по адм. д. № 1653/2011 г. на Административен съд -Пловдив. В жалбата се съдържат предимно доводи по същество, изложени пред първата инстанция и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмета на Община Съединение, в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението за съответно на материалния закон и постановено при липса на процесуални нарушения. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд, в производство по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу отказ на кмета на Община Съединение по заповед № 739/16.09.2010 г. за изменение на кадастралния план на с. Малък Чардак, с нанасяне на нов поземлен имот, състоящо се в коригиране границите на ПИ 410,попадащ в УПИ-410 от кв. 5. За да постанови решението си съдът приел, че отказът е законосъобразен, тъй като Акта за непълноти и грешки в кадастъра е подписан с възражение от представителя на общината, т. е. налице е индиция за спор за собственост, което е основание за отказ по чл. 53 ЗКИР. Установено е по безспорен начин, че имота /ПИ410/ е записан на името на жалбоподателката и е регулиран в УПИ, със заповед от 1992 г. и последващи изменения на РП от 1993 и 1994 г. Претендирания за нанасяне в кадастъра имот, собствеността върху който е установена със съдебно решение № 199 от 17.10.1997 г. на ПРС, попада частично в публична общинска собственост - улица, предвидена по плана, поради което съгласието на общината и подписване на Акта за непълноти и грешки е възприето като решаващо за постановения отказ.. Обсъдени са приетите по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза и е проследен правния статут на имота и идентификацията на същия по действалите назад във времето и действащи към момента кадастрални и регулационни планове. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Административното производство е инициирано през 2009 г., т. е. след отмяната на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ / отм. с бр. 36/2004 г./ и е по реда на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, който визира, че процедурата по нанасяне в кадастъра е по реда на ЗКИР - чл. 53, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Тази процедура не се прилага само при наличие на влязло в сила съдебно решение, което има сила на присъдено нещо между страните - заявителя и засегнатия от нанасянето собственик на имот. В конкретния случай тази хипотеза не е налице, тъй като с решение № 199 от 17.10.1997 г. по гр. д. № 6009/94 г. на ПРС е признато за установено, че жалбоподателката Милева и Величка Калчева като наследници на Стоил Гаргов са собственици на нива от 1,8 дка, съставляваща имот № 12,п-л Х от кв. 5 по действащия регулационен план. Този имот е претърпял подробно описаните в обжалваното решение регулационни изменения, с отнемане на конкретна част за улична регулация и придаване от съседни имоти, като към момента нанасянето в кадастъра във вида и местонахождението му към 1997 г. е допустимо само след решаване установения в процедурата по чл. 53 ЗКИР спор за собственост с Община Съединение. В тази връзка се явяват неотносими в това производство изложените в касационната жалба подробни доводи за регулационните промени, намаляване на квадратурата и т. н., тъй като те се отнасят към регламентираните в § 6, ал. 2 и § 8 от ПР на ЗУТ производства. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. С оглед изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от пълномощникът на Община Съединение, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 200 лв, съставляващи договорено и надлежно внесено адв. възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК