Решение № 109 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 306/2008 г.

Решение № 109 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 306/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н., гр. Н., срещу въззивно решение от 20.07.2007 г. по гр. д. № 213/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че са пренебрегнати установените по делото факти, че наследодателката С е била собственик само на 1/2 ид.ч. от имота. Неправилно е прието, че касаторът разполага с иск за правото на собственост, а не с такъв по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Освен това е необоснован изводът, че той е в имота, тъй като не е установено, каква част от имота се владее от страните по делото. Ответниците по касационната жалба С. Н. Г. и С. Д. Г., всички от гр. С., не изразяват становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Бургаският окръжен съд е обезсилил решение № 303/31.01.2007 г. по гр. д. № 549/2006 г. на районен съд - Несебър в частта, с която се отхвърля претенцията на К. А. срещу С. Г. и С. Г. за разваляне на основание чл. 190 ЗЗД на договор от 15.10.2002 г., с който М. К. С. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на С. Г.2/3 ид.ч. от УПИ *, заедно с 2/3 ид.ч.от изградената в това място двуетажна еднофамилна жилищна сграда на площ66кв. м., обективиран в нотариален акт № 36/2002 г. и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от К. А. срещу С. Г. и С. Г. иск за предаване владението върху 1/3 ид.ч. от УПИ * и върху 1/4 ид.ч. от сградата, решението е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че съгласно два договора за продажба от 03.11.1997 г. Областният управител на Бургаска област е продал на М. С. 40/210 кв. м. ид.ч. от парцел****, бивш парцел ****, а на С. Г. и К. Н. - 40/210 кв. м. от същия имот. Този имот понастоящем представлява УПИ *, кв.13. По силата на доброволна делба от 27.08.1999 г. с трети лица, имотът вече като УПИ * с площ 91 кв. м. е поставен в общ дял на М. С., ищеца К. А. и ответницата С. С нотариален акт № 36/2002 г. М. С. е прехвърлила на ответницата С. по време на брака и със С. Г. срещу задължение и за издръжка и гледане собствеността върху 2/3 ид. ч. от дворното място и 2/3 ид.ч. от построената еднофамилна жилищна сграда. Двуетажната еднофамилна къща е придобита по времена брака на М. С. с Н. С., починал през 1976 г., поради което и с оглед чл. 14, ал. 7 СК (отм.) тя е придобила само 1/2 от къщата, а ищецът и ответницата са придобили по наследство по 1/4 ид. ч. Ищецът е заявил, че живее на горния етаж на къщата иго владее, а ответниците живеят и ползват долния етаж. Той си е построил и гараж в дворното място, който ползва. Искът по чл. 87 ЗЗД е недопустим, тъй като ищецът не е страна по договора и няма право да иска развалянето му. Искът по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като ищецът се намира в имота. Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно. Ищецът е твърдял, че М. С. е притежавала само 1/3 ид.ч. от мястото и не е могла да прехвърли повече по атакувания договор. Искал е разваляне на сделката по отношение на 2/3 ид.ч. от дворното място. и да бъдат осъдени ответниците да му предадат 1/3 ид.ч. от мястото и 1/4 ид.ч. от сградата с допълнителна молба. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно приетото от въззивния съд за недопустимост на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Законосъобразни са изводите на въззивния съд, за липса на правен интерес от иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като ищецът не е страна по договора, който пораждат действие само между страните по него, и е недопустимо да иска развалянето му, макар и да е собственик на идеална част от прехвърления имот. Прехвърлянето на повече от притежаваните права не поражда действие за тази част с оглед правилото, че не могат да се прехвърлят повече права от тези, които сам прехвърлителят притежава. По иска по чл. 108 ЗС относно предаване владението на 1/3 ид.ч. от мястото и 1/4 ид.ч. от сградата. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички събрани в процеса доказателства. Касаторът и не сочи конкретни доказателства и факти, които не са обсъдени от решаващия съд. Въззивният съд, в правомощията си на инстанция, решаваща спора по същество, е направил анализ на всички релевантни за спора факти и доказателства и е достигнал до законосъобразен извод относно правата на собственост на страните в процесния имот. Законосъобразен е и изводът му за липса на предпоставките на чл. 108 ЗС за успешното провеждане на осъдителния иск, тъй като ищецът живее в процесната сграда и безпрепятствено ползва дворното място. Това обстоятелство е потвърдено и от отговорите му по реда на чл. 114 ГПК (отм.). Не са налице релевираните основания за касиране на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.)същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция и този въпрос не следва да бъде разглеждан. Поизложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II г. о.