Решение № 4802 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Гриппа АД, гр. Ботевград против решение 764 / 13.06.2024 г. по адм. дело 1421/2023 г. на Административен съд София област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточното прилагане на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на относими за спора доказателства и възражения на жалбоподателя и необоснованост, поради отричане на основанията за наличие на умишлено увреждане на здравето от страна на пострадалия касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София област, чрез юрисконсулт Брусева изразява становище за неоснователност на същата. Развива съображения за отсъствие на заявените касационни основания. Мотивира, че е налице точно прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. Д. С., чрез адвокат Велинов изразява становище за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно. Представя писмен отговор на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция, за които не представя доказателства. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от участвала в първоинстанционното производство страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 764 / 13.06.2024 г. по адм. дело 1421/2023 г. Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Гриппа АД, гр. Ботевград срещу решение 2153-22-22/23.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е потвърдено разпореждане 5104-22-97 / 22.08.2023 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че между Гриппа АД, гр. Ботевград и П. Д. С. към 30.07.2023 г. е съществувало трудово правоотношение, по което работникът е изпълнявал длъжността "машинен оператор пластмасови изделия при пълно работно време в размер на 8 часа и с разписани права и задължения по приложената към административната преписка длъжностна характеристика. Процесната злополука е възникнала около 10:00 часа (в работно време) на 30.07.2023 г. в производствено звено екструдерна линия Бандера община Правец. С. е получил термични изгаряния от неуточнена степен на няколко области от тялото . Работодателят е подал декларация до ТП на НОИ в предвидения срок и е проведено разследване по реда на чл.55 и сл. КСО, което е приключило с разпореждане 5104-22-97 от 22.08.2023 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Органът по разследване на злополуката е приел, че увреждането е настъпило по време и при извършване на работа в интерес на работодателя и е довело до временна работоспособност на пострадалия. Разпореждането е потвърдено с решение 2153-22-22/23.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София област. Събрани са гласни доказателства от лица, които не са присъствали на злополуката и са предположили нарушения на инструкциите за работа с машината. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма). Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за евентуалната отговорност на работодателя или възложителя на работата за вреди; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. За да приеме злополуката за трудова, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че същата е станала през време, във връзка и по повод на извършваната работа, както и в интерес на работодателя. Налице са конститутивните признаци по чл.55, ал.1 КСО и оспорването срещу издадените актове на органите на ТП на НОИ правилно е било отхвърлено като неоснователно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение. Изводите на съда относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил фактите по делото, съдът ги е субсумирал в хипотезиса на приложимата правна норма на чл. 55, ал. 1 от КСО. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка и обосновано е приел, че е налице вторият елемент от фактическия състав на трудовата злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО: злополуката е настъпила по повод на работа, възложена от предприятието и извършвана в негов интерес. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби за провеждане на разследването на трудовата злополука. В съставения протокол за резултатите от разследването са установени всички данни по чл. 58, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО. Изяснени са обстоятелствата и причините за възникване на трудовата злополука. Евентуалното съпричиняване на злополуката в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО. По отношение твърдението на осигурителя за наличие на хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО първоинстанционният административен съд правилно е приел, че евентуалното неспазване на нормативно установените правила за безопасност на работния процес или извършването на възложената работа в извънработно време не дисквалифицират злополуката като трудова. Липсват данни, че пострадалият работник е искал или допускал настъпването на вредоносния резултат. Липсата на доказателства за умишлени действия от страна на пострадалия правилно е мотивирал съда да приеме наличието на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност. Съобразявайки гореизложеното, административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководител на ТП на НОИ София област, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова (чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО). Съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт е базиран на изяснена фактическа обстановка, като от събраните доказателства се установява, че е спазена процедурата, предвидена в КСО, НУРРОТЗ, при установяване на злополуката като трудова. Разследването е извършено от орган по чл. 60, ал. 1 от КСО, който след преценка на доказателствата е издал разпореждане, с което определя злополуката като трудова. Оспореният административен акт е издаден при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не са налице заявените касационни основания по чл.209, т.3 АПК и съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането за разноски от П. Д. С. е неоснователно поради неприобщаването към делото на доказателства в тази насока за сторени такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение