Решение № 6178 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 736/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. А. К., срещу Решение 2150 от 27.11.2023 г., постановено по адм. дело 1456/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-162-0121460/10.04.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати в полза на Теоник ООД разноски по делото в размер на 550,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Според касатора, разпоредбата на 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. предвижда две алтернативни задължения в зависимост от това дали в обекта се използва електронна система с фискална памет (ЕСФП), като процесният случай касае именно неподаване на данни от ЕСФП, предвид безспорното ѝ наличие в бензиностанцията, а не неподаване на ЕДП съгласно приложение 23, отнасящо се до обекти, в който не се използва ЕСФП. Навеждат се аргументи, че заповедта за налагане на ПАМ е пропорционална и мотивирана досежно срока на мярката, като същият е съразмерен и съобразен с тежестта на извършеното нарушение, с установеното при проверката друго нарушение от категорията на процесното, а също и с предходни извършения нарушения. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел, като в тази връзка обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта данните за доставено количество горива по документ са подадени, е преценено като ирелевантно. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. В условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Теоник ООД, с ЕИК: 115623627, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, Област: Пловдив, Община: Първомай, [улица], чрез процесуалния си представител адв. К. Д. Т., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представени договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-162-0121460/10.04.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на Теоник ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена ПАМ запечатване на търговски обект бензиностанция 1, находяща се в гр. Първомай, [улица], стопанисван от Теоник ООД, с ЕИК: 115623627, и забрана за достъп до него за срок от 3 дни. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Пловдив е отменил заповедта за налагане на ПАМ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, но при неправилно прилагане на материалния закон и при несъответствие с целите му. Според фактическите установявания на АС Пловдив, при извършена на 04.04.2023 г. в 10:00 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС бензиностанция 1, находяща се в гр. Първомай, [улица], стопанисвана от Теоник ООД, с ЕИК: 115623627, е установено, че дружеството не е подало в законоустановения срок данни в НАП от наличната в обекта ЕСФП, с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП модел РЕД ЛОРИ ОЙЛ СИСТЕМ 1.0, ЦРУ, PC и ФПр. EPSON TM-T810F KL с peг. на ФУ в НАП: 4621456/15.03.2023 г., с ИН на ФУ: RL000096 и номер на ФП: 73000104, за получена на 25.03.2023 г. доставка на дизелово гориво 6389,00 л., документирана с АДД 0400420625 от 24.03.2023 г., с УКН 0000000007625406, издаден от Лукойл България ЕООД. Съдът е приел, че видно от служебен бон 0387998/26.03.2023 г., данните за доставката по документ чрез въвеждане на УКН на АДД за доставено гориво (дизел), извършено чрез баркод четец, са подадени към НАП на 26.03.2023 г., като е въведен УКН на АДД 0000000007625406 и количество при 15° С 6389 л., а не при постъпването на горивото в обекта на 25.03.2023 г., с което са нарушени разпоредбите на чл. 59а, ал. 1, изр. трето от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП серия АА 0121460/04.04.2023 г., като нарушението е установено от Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4621456 ЕИК: 115623627 ТЕОНИК ООД Първомай КНЯЗ БОРИС Г 80 за период от 24.03.2023 г. до 26.03.2023 г.. За да отмени издадената ПАМ, АС Пловдив е приел, че в конкретния случай административният орган не се е съобразил с регламентираното изключение в разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 на с. р. - получател по доставка на течни горива подава електронен документ за получаване съгласно приложение 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Според съда посоченото изключение освобождава получателя на доставка на течни горива от задължението да подават електронен документ за получаване, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто, видно от направената в този смисъл констатация в мотивите на самата заповед, бил наличен в процесния обект. Изложеното било достатъчно основание да бъде прието, че прилагането на ПАМ е в нарушение на материалния закон. Наред с това съдът е приел, че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни и законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането ѝ, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от ЗДДС, е преустановено. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, б. г от ЗДДС ПАМ се налага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Според чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г., приета от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС, за изпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, използват нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол. Функционалните изисквания към ЕСФП са регламентирани в Приложение 1 към чл. 8 от Наредба Н-18/2006 г. В раздел IIIб, т. 3 от това приложение видовете данни за определяне на наличните и продадените количества горива, които следва да се предават от ЕСФП по установената дистанционна връзка са: а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката. Разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС регламентира задължение за данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Същевременно, според чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, данни по чл. 118, ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. По същия начин и ал. 3, т. 1 на чл. 59а от Наредбата регламентира, че лице - получател по доставка на течни горива подава ЕДП за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Както се посочи по-горе според данъчния орган нарушението, за което е наложена ПАМ, е за неподаване на данни за доставките на дизел по документ при подадени данни от нивомерната система, т. е. за неизпълнение на задължението на търговеца по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС в качеството му на получател на доставки на течни горива, съответно за нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно която лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) приложение 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) приложение 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно Наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Според константната практика на ВАС ( Решение 3456/12.04.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело 7222/2021 г., Решение 8782/11.10.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело 11925/2021 г., Решение 10395/13.10.2021 г. на ВАС постановено по адм. дело 4680/2021 г.; Решение 4819/19.05.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело 29/2022 г. и др.) след като полученото гориво е било отчетено чрез НИС и данните са изпратени до НАП посредством изградената дистанционна връзка, за горивото, доставено в обект с ЕСФП, получателят не дължи подаване на ЕДП. В случая дружеството своевременно е отчело получената доставка на гориво чрез монтираната в обекта ЕСФП, за което е генериран служебен бон за доставка по НИС, подаден към НАП на 25.03.2023 г., със статус на отговор НАП успешно подадена доставка към НАП. Следователно процесната доставка е била отчетена по реда на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, поради което не е налице осъществено нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Доколкото по делото не са били ангажирани доказателства, че монтираната в обекта ЕСФП няма връзка с НАП, а дори напротив - в процесната заповед е отразено наличието на монтирана и функционираща система, като представеният по делото служебен бон от 25.03.2023 г., подаден в НАП, е генериран именно от нея, видно от отразените в същия идентификационен номер и номер на фискална памет, то следва да бъде приложено именно изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС. Предвид изложеното и при безспорно наличие в търговския обект на въведена и използвана ЕСФП и работеща НИС, то дружеството не е било длъжно да подава данни до сървъра на НАП по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Наред с това според настоящата съдебна инстанция доколкото към момента на издаването на заповедта за налагане на ПАМ нарушението е било отстранено, то е отпаднала е необходимостта от прилагане на ПАМ. Посоченото обосновава извод, че запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника претендира разноски в размер на 800,00 лева за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.05.2024 г. и платежно нареждане, намиращи се съответно на л. 27 (гръб) и л. 26 от настоящото дело, който размер следва да бъде редуциран по следните съображения: Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото от процесуалния представител на Теоник ООД са представени писмени бележки, с които са поискани разноски, но не е осъществено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Предвид липсата на материален интерес по делото, фактическата и правна сложност, видът и количеството на извършената работа, са дължими разноски в размер на 100,00 лева, като претенцията над този размер е неоснователна. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,