Решение № 6156 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. К. К. с адрес в гр. София, чрез процесуален представител адвокат З. Димитрова от САК, против решение 26109/05.12.2024г. на Административен съд-София -град. С него се отхвърля жалба на К. против Решение 1040-21-403/26.07.2024г. на директора на ТП на НОИ- София-град, с което е отхвърлена жалбата й в частта, относно отказа да се даде предписание и допускане на подаване на декларации обр. 1 за период от 01.12.2017г. до 31.12.2021г. на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица и да бъде задължен административния орган да разреши на К. К. подаване на коректни данни с декларации обр. 1 за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2021г. и са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-21-01174600/02.08.2022г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София град. Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ- София град взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото, изискванията на закона и характера на производството констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на К. К. К. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град, с което потвърждават Задължителни предписания ЗД-1-21-01-01174600/02.08.2022г. на контролен орган на ТП на НОИ София град. С предписанията се задължава К. да заличи данните, подадени чрез осигурител СИЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД за периода 01.12.2017г. до 31.12.2021г. Спорът е относно статута на К. К. К. като самоосигуряващо се лице в този процесен период, като не се оспорват предписанията, а се оспорва отказа на органа, съответно НОИ и НАП по подадени заявления от К. от 13.07.2022г. Със заявленията се иска разрешение да заличи подадените от нейно име декларации обр. 1 за периода 01.12.2017г. 31.12.2021г. и вместо тях да подаде нови, коректни такива на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Наредба Н-13 от 17.12.2019г. като основанията за това са следните: Посочва, че е регистрирана в регистър БУЛСТАТ, като лице, упражняващо свободна професия на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. За периода 01.12.2017г. 31.12.2021г. ангажираната от нея счетоводна къща е подавала от нейно име декларации обр. 1, в които в т. 4 код на задълженото лице са вписвали ЕИК на Си Ел България ЕООД, вместо нейното ЕГН. В същото време т. 12 вид осигурен е вписван коректен код 12 самоосигуряващо се лице. Начинът по който са попълвани декларациите обр. 1 навежда на мисълта, че е собственик или съдружник в дружеството, което е невярно и лесно установимо, тъй като няма правна и фактическа връзка с дружество СИЕЛ България ЕООД, като единствената връзка е общата счетоводна къща. По така подаденото заявление са се произнесли НАП и НОИ като отказват да допуснат исканата поправка, като НОИ издава обжалваните задължителните предписания, които не се обжалват, а се обжалва отказът, който се съдържа в издаването им да се допусне исканата поправка и се зачете периода като осигурителен стаж. Този спорен предмет е разглеждан неколкократно и по съдебен ред, като е отново стоящ на разглеждане в настоящето касационно производство, против решение на административния съд, който е възприел изцяло мотивите на органа и отхвърлил жалбата като неоснователна. За да бъде разрешен правилно спора е необходимо да бъде установено, К. К. има ли регистрация от 01.12.2017г. в качеството на самоосигуряващо се лице и с какъв документ е възникнала тази правно организационна форма и в каква хипотеза на КСО. Какви документи са подавани от нейно име лично и/или от друго лице за нейна сметка към НАП и към НОИ. Подавани ли са всички необходими документи във връзка с дейността като самоосигуряващо се лице, внасяни ли са осигурителни вноски, от чие име и за чия сметка, извършвана ли е трудова дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, отчитана ли е дейността и по какъв начин, въпроси относими към претендираното от нея качество. Досега административният орган и съдът по тези спорни въпроси не са събирали доказателства, което е от съществено значение за правилното решение на спора. Спорът от правна страна е налично ли е качество на осигурено лице като самоосигуряващо се лице, има ли техническа грешка в подаваните декларации, което налага в хипотезата на чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Наредба Н-13 от 17.12.2019г. разрешение/указание за подаване на коригиращи декларации. Този правен въпрос следва да бъде разрешен след установяване на фактите, имащи отношение, което следва да бъде извършено с експертиза. Това налага отмяна на решението като неправилно и на основание чл. 222 ал. 2 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията в настоящите мотиви. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение