Решение № 854 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2008 г.

Решение № 854 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 2* на 20.12.2007 г. по в. гр. дело № 2154/2007 г., с което е отменено решение № 44 от 11.05.2007 г., постановено по гр. дело № 3397/2006 г. по описа на ПРС-VIII гр. състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Д. Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. "Р" № 43, ет. 1, ап. 14, против С. Х. П. с ЕГН **********, от гр. П., бул. "България" № 2* ет. 2, ап. 4, иск за разваляне на договора за припадащата се на последната по наследство от баща й ... част от договора, сключен с нотариален акт № 29 от 8.11.1993 г., т. 55, дело № 14408/1993 г. на Пловдивския нотариат, с който С. Д. Н. с ЕГН ********** продава на сина си Х. В. П. недвижим имот - апартамент № 2/2, находящ се в гр. П., ул. "С" № 4, блок № 1* вх. А, ет. 1, със застроена площ от 19.04 кв. м., състоящ се от една стая, баня-санитарен възел и антре, срещу задължението за гледане и издръжка, и вместо него е постановено друго, с което е развален договора, сключен с нотариален акт № 29 от 8.11.1993 г., т. 55, дело № 14408/1993 г. на Пловдивския нотариат, с който С. Д. Н. с ЕГН ********** продава на сина си Х. Великов П. недвижим имот - апартамент № 2/2, находящ се в гр. П., ул. "С" № 4, блок № 1* вх. А, ет. 1 със застроена площ от 19.04 кв. м., състоящ се от една стая, баня-санитарен възел и антре, срещу задължението за гледане и издръжка, до размера на .. ид. част, припадаща се на С. Х. П. с ЕГН ********** по наследство от баща й Х. Великов П., бивш жител на с. М., Пловдивска област, починал на 2.05.2006 г. Недоволен от въззивното решение е касаторът С. Х. П., представлявана от адвокат Г от Пловдивската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 136 ГПК (отм.). От ответника по касация С. Д. Н., представлявана от адвокат Л от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 218г ГПК (отм.) със становище за неоснователност на жалбата. Допълнително съображения излага в писмена защита. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касация М. С. Т. от гр. П. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че след смъртта на приобретателя Х. Великов П. ищцата /негова майка/ е отишла да живее при малкия си син, в който смисъл са свидетелските показания, при което е взето предвид, че е отказала да я гледа бившата й снаха и майка на жалбоподателката, която работела в Г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства, чрез които правилно е приел за установено, че след прехвърлянето на имота не е настъпила положителна промяна в стандарта и начина на живот на прехвърлителката. Същата продължила да живее мизерно, въпреки здравословните си проблеми, не е получила помощ и подкрепа от длъжниците по договора, не е била подпомагана парично, липсвали системни грижи, което довело до взаимното им отчуждаване и до нежеланието на кредитора да продължава облигационната обвързаност с ответниците, които не са престирали в обем и качество, уговорените по договора задължения. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Събраните по делото доказателства са пълни и обосновават извода на съда за основателност на исковата претенция. Задължението при договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно. Не е допустимо да се дели на периоди, а трябва да бъде постоянно, системно и непрекъснато. Такова изпълнение не е давано. Допуснатото неизпълнение е значително с оглед интереса на кредиторите и обуславя основание за разваляне на договора. Не се оправдава от фактическа страна оплакването, че кредиторът е в забава. Не е установено приобретателите-длъжници да са предлагали изпълнение на дължимата престация, а прехвърлителят-кредитор да не е приемал изпълнение на предлаганите му дължими грижи и издръжка. При неоказано съдействие на кредитора, длъжникът ще бъде изправна страна, само когато е предоставил парично изпълнение в натура и то в такъв размер, който да съответства на вида и обема на дължимите грижи и издръжка. В случая не е установено да са предлагали и изпълнили било в натура, било в паричния му еквивалент поетото по договора задължение. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на ответницата по касация се присъждат направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на сумата 500 лева за адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение