Решение № 1212 от 6.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Пулс ООД, [ЕИК], чрез пълномощника адв. Кипрова, против решение 626 от 12.04.2022 г., постановено по административно дело 155/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед РД-25-69/03.02.2022 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Благоевград, и жалбоподателят е осъден да заплати на РЗОК - Благоевград сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено, да се отмени като незаконосъобразна и потвърдената с него заповед, като му се присъдят деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса Благоевград, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 03.02.2022 г., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ по договор с НЗОК, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 422, ал. 1, с чл. 408, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 412, чл. 413 и чл. 414 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. (Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г.) са наложени две санкции финансова неустойка от по 200 лв., в общ размер 400 лв. Санкциите са наложени за две идентични нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, състоящи се в неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на клинична пътека (КП) 4.1 Преждевременно прекъсване на бременността до 13 гестационна седмица включително поради неизвършване по време на престоя след хоспитализацията на задължителна диагностична процедура на две приети за болнично лечение по тази КП пациентки диагностичен ултразвук на бременна матка. Санкциониращата заповед е мотивирана от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от контрольор от РЗОК - Благоевград, резултатите от която са обективирани в съставения от него констативен протокол, срещу който лечебното заведение не е възразило. За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта първоинстанционният съд е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Във връзка с наведените от касатора доводи следва да се акцентира върху това, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил материално законосъобразни изводи, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, за които е изложил подробни съображения. Посочените в санкционната заповед две нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването им финансови санкции са в минимален размер. Направените от директора на РЗОК - Благоевград фактически констатации и правни изводи, възприети и от съда, не са опровергани нито в административното, нито в съдебното производство. Установено по делото е, че двете здравноосигурени лица са хоспитализирани в лечебното заведение по клинична пътека 4.1 Преждевременно прекъсване на бременността до 13 гестационна седмица включително". Съгласно изискванията на КП 4.1 (Приложение 17 към НРД за МД за 2020-2022 г.) клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум две диагностични процедури от различни блокове, посочени в Приложение 21, насочени към основната диагноза. Фактът, че преди приемането им на лечение в болницата и за двете жени е установен по диагностичен път задържан аборт (плод без сърдечна дейност), обуславя наличие индикациите за хоспитализация според алгоритъма на КП ехографски документиран случай на задържана бременност, но не освобождава лечебното заведение от извършване на задължителна диагностична процедура по време на лечението, както не го освобождава и това, че оперативните интервенции и на двете пациентки са извършени под ехографски ултразвуков контрол. Диагностично-лечебният алгоритъм е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по тази клинична пътека. В конкретния случай, по време на престоя след хоспитализацията на пациентките не е проведен диагностичен ултразвук на бременна матка като отделно задължително изследване. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед за налагане на санкции не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главното искане в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а ответникът, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал разноски, поради които такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение