Решение № 1620 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2013 г.

Решение № 1620 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Здравко Костов Станев срещу решение № 2455 от 12.04.2013 г. по адм. д. № 3188/2012 г. на Административен съд София - град в частта, в която претенцията му е отхвърлена и е осъден да заплати разноски за вещо лице. Счита, че в тази част решението е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди по справедливост. Ответникът Националната агенция за приходите /НАП/ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. За разноските счита, че следва да се има предвид протоколното определение от 16.07.2012 г. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена претенцията на Здравко Костов Станев срещу Националната агенция за приходите с цена на иска 50 000 лева за претърпяни неимуществени вреди за периода от 02.10.2009 г. до 26.09.2012 г. ведно със законната лихва, считано от 23.03.2012 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на разноските по делото. Със същото решение е отхвърлено искането на НАП за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, а Здравко Костов Станев е осъден да заплати по сметка на Административен съд София - град сумата 140.00 лева за разноски по делото за възнаграждение за вещо лице. За да отхвърли претенцията с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обоснован и законосъобразен извод, че не е налице третата от кумулативно предвидените предпоставки, а именно наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между претърпяните от ищеца неимуществени вреди и отменения незаконосъобразен ревизионен акт. По делото е установено, че ищецът с несвоевременното представяне на доказателства и декларираното от него по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК е допринесъл изключително при издаването на РА да не бъдат взети предвид факти, за които впоследствие е отменен. Не е налице поведение от органите по приходите, допринесло за незаконосъобразността на акта, което е могло да бъде избегнато, предвид неоказаното съдействие от страна на ищеца в хода на ревизията относно декларирането и представянето на доказателства за всички негови приходи и разходи за ревизираните периоди. В тази връзка правилно е прието, че съществено и решаващо за ангажиране на отговорността на държавата е обстоятелството, че ищецът не е имал дължимото поведение и не е съдействал в необходимата степен на органите по приходите за събиране на доказателства, което представлява негово задължение по чл. 37, ал. 2 от ДОПК. Като е приел, че принципът по чл. 4 от ЗОДОВ за пълно обезщетяване на вредите изключва отговорността на държавата, когато те произтичат от поведението на пострадалото лице и е отхвърлил претенцията на това основание, съдът е спазил материалния закон. Решението в тази му част е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до частта, в която Здравко Костов Станев е осъден да заплати по сметка на Административен съд София - град сумата 140.00 лева за разноски по делото за възнаграждение за вещо лице, не взето предвид, че с протоколно определение от 16.07.2012 г. е признато по отношение на ищеца, че са налице основания по чл. 82, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от заплащане на разноски за вещо лице по съдебно - медицинската експертиза и същият е освободен от заплащането им, като е определено възнаграждението на вещото лице да се заплати от бюджета на Административен съд София - град. По тези съображения, в частта за присъдените разноски решението е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение